Дружествата в несъстоятелност на „БФБ-София“ се увеличиха с  още едно – „Енемона“ АД – Козлодуй.

В началото на април Софийският градски съд обяви фалита на една от най-големите строително-инженерингови компании у нас и откри процедура по несъстоятелността й по искане на група кредитори, сред които са банки и фирми. Обществеността беше информирана за този факт едва през месец май. Интернет страницата на компанията вече не работи, а последната публична информация за нея е от средата на 2015-а.

Съдът е определил начална дата за неплатежоспособност на дружеството да е 31 декември 2014 година. С решението се допуска обезпечение чрез налагане на запор и възбрана на имуществото на „Енемона“.

С този акт бе прекратена агонията на една от най-големите български строителни фирми, която усвояваше средства от държавни институции, общини и фирми от цялата страна. При това положение не е ясно как собствениците й и нейни мениджъри Дичко Прокопиев и Богдан Дичев (баща и син) са успели да натрупат задължение от 124 576 000 лв., което потопи фирмата, въпреки че тя просто е обречена да прави пари. Още повече че се опираше на един успешен бизнес модел в строителството, свързан с проекти, по които прииждаха огромни суми – държавни пари и средства от еврофондовете.

Според вещото лице на съда краткотрайните активи на „Енемона“ възлизат на 41 727 000 лв., а дългосрочните – на 53 629 000 лева. Стойността на задълженията превишава с 29 220 000 лв. равностойността на всички активи. Длъжникът е бил в състояние да покрива текущите си дългове през периода 2011-2013 г., но в годините между 2014-2016-а не е в състояние да го прави с наличните си краткотрайни активи, които са недостатъчни за удовлетворение на краткосрочните задължения. Дори при осребряване  на всички свои активи длъжникът би могъл да покрие не повече от около 77% от дълговете си към края на 2016 година. Това е и основанието да се открие производство по несъстоятелност поради „неплатежоспособност“ по отношение на „Енемона“ АД.

Учудващото е, че това се случва две години след като за първи път е поискан фалит за строителната компания. Исковете са от лятото на 2015 г. и принадлежат на „Сосиете Женерал Експресбанк“, която има да събира 17.45 млн. лв., и „ИНГ банк“ (за 5.291 млн. лв.), и от две по-малки строителни фирми – „Киди и Ко“ и „Кабита“, които са били подизпълнители по проекти на „Енемона“. След разплащане или разсрочване на някои от дължимите суми молбите за несъстоятелност са оттеглени.

Странен е фактът, че тогава по същото време не са предявени искове от „Уникредит Булбанк“, а тя е най-големият кредитор – с 22.47 млн. лева. Общата задлъжнялост на фирмата към 30 юни 2015 г. е била 75 404 000 лв., в това число към седем финансови институции (58.815 000 лв.), към свързани лица (14 467 000 лв.) и към други, несвързани лица.

Според последния отчет на дружеството най-големият акционер в „Енемона“ е Дичко Прокопиев с дял 49.58 процента. „Глобал кепитъл“ държи 24.15%, а останалите книжа са собственост на индивидуални инвеститори и фирми. Свободно търгувани на борсата формално са около 25% от книжата, което е доста висок дял за българския капиталов пазар, особено в една мажоритарно доминирана компания. Тъй като Дичко Прокопиев притежава и част от „Глобал кепитъл“, така той контролира общо 67.48% от акциите с право на глас в „Енемона“.

Счетоводните документи на компанията от години показваха проблемите й – неумели мениджърски решения, лошо качество на изпълнение на проектите, губене на клиенти, забава в разплащанията. Всичко това е довело до намаляване на приходите. Впоследствие продължаването на дейността се допълва и компенсира и с банкови кредити. За „Енемона“ е характерно и хроничното забавяне на отчетите, неплащане на дивиденти по привилегированите акции, забележки от одиторите и най-различни други сигнали за инвеститорите. Всичко това разочарова борсовите играчи и като следствие „Енемона“ беше извадена от широкия индекс BGBX40 и свалена на алтернативния пазар на „БФБ-София“ (от 28 септември 2015-а) заради нередовното разкриване на информация и срив в търговията с обикновените акции. Поредицата от случки доведоха и до резкия спад в цената на акциите на строителната фирма. Заради тежкото й финансово състояние последните сделки с тях са сключвани при символичната стойност от 0.009 лв. спрямо 20.612 лв. за една такава ценна книга през 2008 година. А това е и една от червените лампички, които действат отрезвяващо върху настроенията на инвеститорите.

Качена на вълната на вдъхновението и успеха, през 2008 г. „Енемона“ скочи в списъка на ТОП 10 на най-големите първични публични предлагания в историята на фондовата борса у нас.

Големите кредитори – „Юробанк“, „ИНГ банк“, „Инвестбанк“, „Интернешънъл асет банк“, „Банка ДСК“, „Уникредит Булбанк“, „Енерджи Съплай“, „Стилпласт 2002“, „Оскар-Ел“ ЕООД, „Вайтех“ ЕООД, не издържаха и си поискаха парите обратно.

Заради натрупаните дългове започнаха разпродажби на акционерни участия („Еско Инженеринг“ АД), имоти, в това число и централата на „Енемона“ в София. Имотът е купен през 2010-а с кредит от „Уникредит Булбанк“.

В края на 2016-а основното й дъщерно дружество – „Енемона Ютилитис“ АД, бе обявено в несъстоятелност. По-голямата част от вземанията му бяха именно от компанията майка. „Енемона“ разпродаде и дяловете си във „Фонд за енергетика и енергийни икономии-ФЕЕИ“ АДСИЦ, като си запази само 9.74 процента. Дружеството със специална инвестиционна цел изкупуваше вземанията на компанията майка по т.нар. ЕСКО договори – за изпълнение на инженеринг с гарантиран резултат, при който дейността по инженеринг се извършва от дружеството и е договорено разсрочено плащане от клиента.

Списъкът с кредитори на фирмата е доста голям. Отдавна имаше индикации, че „Енемона“ е изправена пред сериозни проблеми. От една страна, защото не може да си събере милиони по договори, които изпълняваше, защото имаше проблем с персонала, от което пък страдаше и качеството на изпълнение. Проблемите създаваха и забавени доставки от подизпълнители.

„Енемона“ АД е частна българска инженерингова компания, основана през 1990 г. и специализирана в управлението и изграждането на мащабни и сложни проекти. По-големите от тях са на територията на АЕЦ „Козлодуй“, в комплекс „Марица-изток“, „Кумерио мед“ – Пирдоп, „Кремиковци“ ЕАД, „КонтурГлобал Марица-изток 3“ и други. Тя е сертифицирана за изграждане на обекти, свързани с националната сигурност.

Компанията е изпълнявала поръчка на ABB за монтажни работи в ТЕЦ „Лихтерфелде“ в Берлин, за подобряване на градската среда в община Ябланица, на болницата в Лом, по договори по националната програма за енергийна ефективност. „Енемона“ е подписала договор и за изграждане на байпасен газоход и димоохладител с Alstom Danmark.

„Енемона“ АД е една от първите ЕСКО компании в България, която реализира успешно договор с гарантиран резултат при изпълнение на енергоефективни услуги на общински сгради. ЕСКО договорите са перспективна форма на публично-частно партньорство и са най-привлекателният начин за финансиране на енергоефективни проекти.

Трудно е за нормалната логика да си обясни случилото се с това дружество. Не са много мениджърите у нас, които могат да съсипят такова едно богатство. Особено след като рогът на изобилието (разбирай договори с държавни институции и общини) се изсипва върху създадената в началото на демокрацията компания. Осигурената финансова сигурност даде криле на собствениците и на мениджърите на „Енемона“, но явно те не бяха готови за това. Неразчетени разходи, приемане на проекти без достатъчна финансова и кадрова подсигуреност обърнаха лодката и се стигна до фалита.

Проблемите на „Енемона“ всъщност не са от вчера, а според обясненията от мениджъри на компанията причините за това са забавени плащания от клиенти в България и от чужбина. Но сигналите за финансови трудности се виждаха и в счетоводните отчети, и в докладите на одиторите вече няколко години поред, които освен това винаги се представяха пред публиката със закъснение. Комисията за финансов надзор също се намеси няколко пъти и забраняваше разпределението на дивиденти по издадените от „Енемона“ обикновени и привилегировани акции (последните са с гарантиран дивидент всяка година!).

В последните години резултатите на „Енемона“ се влошаваха, въпреки че през 2014-а индивидуалният отчет показва 141 хил. лв. печалба след одита, при отчетена загуба за 2013-а. Този резултат е много слаб на фона на почти 84 млн. лв. приходи. Компанията има големи разходи за външни услуги и възнаграждения и макар те да са намалени, резултатите не се подобряваха.

Главоболия на „Енемона“ създадоха и сделки с акции на небезизвестната компания „Енергони“, която направи огромно увеличение на капитала си с оценка на ВЕИ проект за половин милиард лева. Заради тях одитът на фирмата от Козлодуй за 2011 г. превърна печалбата на „Енемона“ в загуба. Наложените нови одити тогава ревизираха отчетите и за 2012, и за 2013 (които показваха печалба), и увеличиха загубите на компанията. За 2014 г. дружеството е на печалба от 141 000 лева, но КФН забрани да се изплаща дивидент по привилегированите си акции, а със сумата се покри загуба от дейността за 2011-а.

Банкер