Дефицитът на енергетиката ни надхвърли 5 млрд. лв., като най-голям дял от задълженията се пада на Националната електрическа компания (НЕК), обявила наскоро, че е на загуба с 4 млрд. лв. Около 800 млн. лв. е дългът на друго държавно дружество – ТЕЦ „Марица изток 2“. В челната тройка влиза и общинската „Топлофикация София“ с над 500 млн. лв., твърди експертът от Българския енергиен форум Антон Иванов.

Той прогнозира, че с част от този дълг ще бъде натоварен бюджетът и така той ще бъде платен от данъкоплатците. По думите му фактори за натрупване на дефицита са изкупуването на субсидирани цени на зелената енергия, а също (в последните две години) и поскъпването на квотите за парникови емисии. И не на последно място и политически решения за нереализирани проекти като АЕЦ „Белене“.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова отказа да уточни какъв е дефицитът и добави, че за НЕК той е бил сведен до минимално възможното ниво. Според нея трябва да се либерализира пазарът на ток, като преди това са нужни мерки за тарифния дефицит, който трябва да бъде установен от КЕВР и след това да се нотифицира пред Еврокомисията. Относно държавната ТЕЦ „Марица изток 2“, която може да фалира, ако не бъде подпомогната от бюджета с 200 млн. лв., министърът припомни, че дълговете на централата към БЕХ са натрупани заради закупуването на квоти за парникови емисии. По време на Осмата регионална енергийна конференция „Дневният ред на енергийното развитие на региона – приоритети, технологии, пазари“ председателят на ресорната комисия в българския парламент Валентин Николов каза, че в стремежа да се подпомогнат някои от централите на практика спонсорираме част от тока, който изнасяме.

Една от темите на конференцията бе постепенното спиране на въглищните централи в рамките на ЕС. Генералният секретар на Европейската асоциация за въглища и лигнити „Еврокол“ Брайън Рикетс каза, че в ЕС годишно се използват 500 млн. т въглища, а общото количество в целия свят е 7 млрд. тона. Производството на електроенергия от лигнитни въглища в България от 43% е почти 2 пъти повече от средното за ЕС. „Не бива да забравяме обаче, че само ВЕИ няма да могат да заместят тези централи“, посочи той. Според него погрешна е концепцията за бързо отказване от въглищните централи в Европа. За това трябва да се инвестират средства за развитие на нови технологии. „В Япония вече има проект за чист добив на газ от въглища“, каза Рикетс. Над 1 млрд. лв. са вложени през последните 12 години от държавната „ТЕЦ Марица изток 2“ в сероочистващи устройства, заяви министърът на енергетиката. Спасяването и устойчивостта на големите горивни инсталации за България е изключително важно, подчерта Теменужка Петкова. Тя изтъкна, че страната ни ще следва прехода към декарбонизирана икономика, но смята, че този преход трябва да бъде плавен и да бъде съобразен със спецификите на всяка държава.

Затова през следващите години България ще продължи да разчита на централите, които произвеждат електрическа енергия от въглища. Една от основните причини за това е, че България има местен ресурс от лигнитни въглища, което е гаранция за енергийна сигурност и диверсификация. Ние имаме такъв ресурс за следващите 60 години, посочи Петкова. Поели сме ангажимент към „Марици“-те, защото парите, които се плащат за емисиите, са огромни, заяви в Стара Загора премиерът Бойко Борисов през уикенда. По думите му в следващите години по темата за енергия от въглища трябва да се говори без политическа окраска. Борисов подчерта, че по отношение на въглищните централи България не трябва да се сравнява със своите съседни страни, защото част от тях не са в ЕС. Поканата в „Официален вестник на Европейския съюз“ за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор за изграждане на АЕЦ „Белене“ се очаква да бъде публикувана до края на май или в първите дни на юни, обяви Теменужка Петкова. Тя уточни, че Европейската комисия е уведомила българското енергийно министерство, че процедурата трябва да бъде преведена на всички официални езици на държавите членки на Европейския съюз, което отнема време.