Малко преди началото на зимата руските пропагандисти публикуваха клип на замръзващите от студа европейци, които без руските изкопаеми горива са принудени да изядат своите домашни любимци, припомня европейското издание Politico. Шест месеца по-късно цената на природния газ на европейските пазари се срина до нивата отпреди войната и вече опипва и пода от 20 евро за мегаватчас, предава investor.bg.

На нидерландската борса TTF търговията на 1 юни затвори на ниво от 23,10 евро за мегаватчас, което е близо до нивата от септември 2021 година, когато енергийната криза в Европа тепърва се зараждаше. Само преди по-малко от година пазарите реагираха нервно на всеки коментар за намалени доставки на газ от Русия, а спиране за необявен планов ремонт на „Северен поток 1“ доведе до рекорд на газа от 350 евро за мегаватчас в края на август 2022 година.

Сега доставките по газопровода са напълно преустановени, след като три от четирите тръби на проекта бяха взривени. Но търговията вече е освободена от опасенията за руските действия, зависимостта на Европа от руския газ е намалена, а руският президент Владимир Путин изглежда загуби лостовете си в Европа, отбелязват анализатори пред Politico.

Според анализаторската компания ICIS, чийто фокус е насочен към суровините, дори и при промяна на политическата ситуация, едва ли някой в Европа ще подпише нов договор за доставката на руски изкопаеми горива в големи обеми. От Института за изследвания на международната политика пък отбелязват, че плановете на Москва чрез енергийна криза да накара Европа да спре да подкрепя Украйна, също не са сработили.

Експертите са категорични, че „енергийното оръжие“ на руския президент Владимир Путин се е провалило и не е успяло да причини сериозни социални или политически сътресения в най-големите поддръжници на Украйна в Европа. Нещо повече – сега положените усилия да се срине Европа се обръщат срещу Русия, която така и не успя за тези месеци да намери нов пазар за газа си (за разлика от петрола, който се насочи към Азия – б.р.).

През 2021 година Русия осигуряваше почти половината от вноса на газ в Европа (средно над 150 млрд. куб. метра годишно). Към края на 2022 година руският дял в газовия внос е 13% и продължава да намалява. Москва обаче няма алтернативни тръби и опитите да замести европейския пазар ще отнемат години – газопроводът „Силата на Сибир 2“, на който разчита „Газпром“ за диверсификация на пазарите, все още не е изцяло договорен и ако бъде реализиран, това едва ли ще стане преди началото на 30-те години на този век.

Юри Шафраник, бивш министър на енергетиката по времето на Борис Елцин, признава, че загубата на газовия пазар е проблем за Русия, но допълва, че и намирането на алтернативи не е било безболезнено за ЕС и част от индустрията намали производството си заради волатилността на пазара.

Страните се обърнаха към други партньори – САЩ, Египет, Норвегия и т.н., разказва и комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон пред Politico. Тя обаче отчита, че част от страните в Източна Европа продължават да купуват газ от Русия, което може да подкопае единството на общността в един момент, но и допълва, че Брюксел работи активно с тези членове за диверсификация на доставките.

За Симсон няма вариант отношенията с Русия да се върнат до нивата отпреди войната в Украйна. „Трябва да защитим сигурността на доставките си“, казва още тя.