На Еньовден билките са най-лековити, берат се рано – преди изгрев слънце, а от най-дъхавите се прави венец, през който девойките преминават за здраве, правят се и магични отвари за влюбване.

Вярва се, че на Еньовден росата има лечебна сила. Затова билките се берат рано сутрин. Това е и моментът, когато билките имат най-голяма сила. Ако ги напече силното слънце, те ще прегорят и няма да са така лековити.

На Еньовден народът отбелязва нощта след равноденствието, денят, след който слънцето започва „да чезне“. Светлата част на деня започва постепенно да се скъсява.

Вярва се, че в нощта срещу Еньовден звездите слизат и даряват със специални лечебни сили всички треви. Това е техният подарък за умиращото слънце. В нощта преди празника, в росата бродят магьосниците бродници и житомамниците. Те я събират с краищата на дрехите си, за да я изсипят само на нивите и градините на хората, които обичат.

На Еньовден имен ден празнуват всички, които носят имената Еньо, Йоана, Йоан, Яна, Янко и Биляна.

Според древно поверие билките, които се събират на Еньовден, трябва да са 77 и половина – по една за всяка позната болест и половинка за нелечимата болест. Те се връзват на китки с червен конец или се сплитат на венец. Най-важно е сред билките да има еньовче. Именно то гони болестите, лошотиите и навите – пилета, които мяукат. На този ден се бере и пресен босилек. Девойките го слагат в пазвите си, за да ухаят цял ден. В косите си слагат божур или невен, за да ги хареса техният избраник.