Панацеята за всички болежки на Турция е на една ръка разстояние, ако вярвате на Реджеп Ердоган: резултат „да“ на референдума на 16 април ще възстанови сигурността и стабилността, обещава държавният глава. Опозиционните лидери предупреждават, че преминаването към президентска система на управление, каквото е предложението на Ердоган, ще заплаши демокрацията в страната. Чуждестранните наблюдатели се учудват на подобни изказвания. Все пак в доста демократични държави президентът има най-големи правомощия, като сред тях са и САЩ. В случая на Турция обаче терминът „президентска система“ се използва като съкратено название за пакет от конституционни реформи, които – ако бъдат одобрени – ще са най-радикалната политическа промяна от създаването на съвременната република през 1923 г.

Критиците, сред които е и Венецианската комисия към Съвета на Европа, се опасяват, че новата конституция ще постави началото на превръщането на страната в авторитарна, откъдето няма да има връщане назад. В основата на реформата е предложението на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) сегашният парламентарен модел на управление да бъде заменен от президентска система, като изпълнителната власт премине в ръцете на Реджеп Ердоган. Той ще бъде държавен глава и ще оглавява правителството – на хартия, както колегите си в САЩ, Мексико или Кипър.

Ердоган дава за пример американския модел, за да успокои страховете от авторитарно управление, но също така настоява, че Турция ще създаде своя собствена система. През януари правителството най-накрая представи плановете за неговия „турски“ модел, като предложи силна президентска изпълнителна власт и значително намаляваща роля на парламента. В доклад на Венецианската комисия, разпространен преди около месец, са установени „малко прилики“ между предложенията на Турция и американския модел. Отбелязва се също, че конституционните поправки „ще дадат значително повече власт на президента, и съдържат по-малко разделение на властите“, отколкото в САЩ – аргумент, който повтарят много от противниците на Ердоган.

„Президентска система не означава задължително ерозия на разделението на властите“, казва Айкан Ердемир от базираната във Вашингтон Фондация за защита на демокрациите и бивш депутат от основната опозиционна Народно-демократична партия. „Президентство по турски е рецепта за бедствие. Който и да получи толкова голяма власт, ще има възможност да злоупотребява с нея“.

Силен президент…

Действащата турска конституция предвижда основно представителни функции на държавния глава, като по-голямата власт е в ръцете на премиера и на парламента, поне на теория. След като през 2014 г. Ердоган стана първият президент на Турция, избран пряко от народа, след като повече от десетилетие беше министър-председател и лидер на ПСР, той увеличи правомощията си доста извън установените в конституцията ограничения. Обявеното извънредно положение след неуспешния опит за преврат от 15 юли м.г. му позволи да управлява с укази.

Според новата конституция временната власт, дадена на Ердоган от Закона за извънредното положение, ще стане постоянна. Парламентът ще си върне законодателната роля, но президентът ще може да заобикаля парламента, като издава укази, имащи силата на закон. „Това е промяна на парадигма“, казва Бертил Емра Одер, която е преподавател по конституционно право в истанбулския университет „Коч“. Според нея президентските укази трябва да бъдат одобрявани от правителството – контрол върху дейността на президента, която няма да съществува, ако референдумът се увенчае с успех за ПСР.

Конституционните промени премахват ролята на министър-председателя. Вместо това Ердоган може да си назначи един или двама вицепрезиденти. Държавният глава също така може да си назначава свой кабинет, като избира и уволнява министри и други висши чиновници, без да е необходимо одобрението на парламента. Той ще отговаря за годишния бюджет и за политиката по националната сигурност. Освен всичко това президентът може да бъде партиен. Сега действащата конституция изисква държавният глава да е неутрален и да се откаже от партийната си принадлежност – закон, за който недобре запознатите наблюдатели в Турция може да не знаят, но Ердоган наруши закона и след като стана президент, често участва в кампании като представител на ПСР.

… и отслабен парламент

Парламентът ще запази някои от правомощията си – да обявява война, например. Правото му да контролира изпълнителната власт обаче е ограничено според новата конституция. Президентът запазва правото си да разпуска парламента, когато поиска, а депутатите разполагат с малко възможности, за да отстранят държавния глава; процедурата по импийчмънт е сложна, като за нея е необходима подкрепата на абсолютно мнозинство в парламента и одобрението на Конституционния съд. Президентът пък назначава част от членовете на Конституционния съд.

Промените в конституцията също така отменят контрола върху работата на изпълнителната власт, сред които правото на парламента да налага цензура, да гласува вот на недоверие или да бъдат задавани въпроси за работата й. Депутатите могат да задават само писмени въпроси. „Неефективността на процедурите по импийчмънт, например, не може да се приема като достатъчно разделение на властите“, казва Одер.

Законодателната власт на парламента също ще бъде отслабена. В момента държавният глава може да връща закони, за да бъдат преразгледани, но депутатите могат да не се съобразят с възражението му с обикновено мнозинство. Според новата конституция президентът може да наложи вето на всеки закон – правомощие, която парламентът може да отхвърли само с абсолютно мнозинство.

Ердоган и привържениците му смятат, че тези промени ще намалят нестабилността и ще предотвратят изпадането в политическа безизходица чрез създаването на конкуриращи се центрове на властта. Правителството отхвърля съмненията, че новата конституция може да създаде условия за още по-авторитарно управление, като настоява, че промените ще дадат повече права на гражданите, а не на президента.

„Безпристрастно“ правосъдие?

На пръв поглед силно политизираната правосъдна система в Турция ще бъде заменена от по-добра според новата конституция. В мирно време военните съдилища няма да съществуват. Съдилищата ще трябва да действат „безпристрастно“ – но според критиците тази поправка се обезсмисля от новите правомощия, дадени на президента. Новата конституция ще даде право на Ердоган да назначава четирима от 13-те членове на Съвета на съдиите и прокурорите – висш съдебен орган, който наблюдава назначаването и отстраняването на съдии и обществени прокурори – освен министъра и зам.правосъдния министър, които също са в съвета. Останалите 7 членове се избират от парламента.

В момента Ердоган избира само трима от 22-мата членове на съвета, а според конституцията избраните от него трябва да са политически неутрални. Венецианската комисия е на мнение, че с изискването за безпристрастност президентът може да контролира целия съвет, ако неговата партия има три пети от мнозинството в парламента. (ПСР има 13 места по-малко от необходимото мнозинство). „Това ще постави независимостта на съдебната система в сериозна опасност“, се казва в доклада на комисията. „Поемането на контрола над тази институция … означава да се поеме контрол над съдиите и прокурорите“.

Освен трансформирането на Турция в президентска република, новата конституция съдържа и доста по-малки промени, сред които намаляването на минималната възраст на кандидат-депутатите от 25 г. на 18 г. и увеличаване на броя на местата в парламента от 550 на 600. Парламентарните избори ще се провеждат на всеки 5 години, вместо на четири, а президентските ще бъдат заедно с тях. Държавният глава ще има право само на два пълни мандата, но ще може да кара и де факто трети мандат, ако има предсрочни избори. Предложените промени трябва да влязат в сила през 2019 г. и така Ердоган ще може да управлява Турция до 2029 г. – в случай че промените бъдат одобрени на референдума. Последните проучвания показват, че резултатите ще бъдат близки, като гласовете „не“ са малко повече пред „да“ на привържениците на правителството.