Ердоган, който с годините ставаше все по-краен националист и ислямист, сега застава начело на нова форма на управление в Турция. Няма друг турски политически лидер, който да е притежавал повече правомощия от него.

Днес (9.7) президентът Реджеп Тайип Ердоган полага клетва пред парламента. С това Турция официално преминава от парламентарна към президентска форма на управление. Изминаха 13 години, откакто Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и нейният основател и лидер Ердоган започнаха присъединителни преговори с ЕС. По онова време изглеждаше сякаш демокрацията, свободата на мненията и общественият мир са скоро достижими.

Днес обаче Турция се готви да постави Ердоган, който с течение на годините ставаше все по-краен националист и ислямист, а и все по-авторитарен, начело на една нова система на управление. На изборите на 24 юни той спечели 52,5 процента от гласовете. С полагането на клетвата Ердоган получава по-големи правомощия от който и да е друг политически лидер преди него. След отмяната на парламентарната система в неговите ръце ще се съсредоточи цялата изпълнителната власт в страната, а и не само тя. В съюз с ултранационалистическата Партия на националното действие (MHP) той ще контролира съдебната система и правосъдието.

Огромна концентрация на власт

Професор Ерсин Калайджиоглу от университета „Сабанджъ“ в Истанбул обръща внимание на факта, че в днешна Турция на практика се отменя цялата досегашна система на управление. „Все още обаче не е съвсем ясно какви точно ще са промените, защото нито обществеността, нито учените са запознати с детайлите“, казва той.

Ердоган винаги е повтарял, че президентската система на управление съществува във всички важни демокрации. В действителност обаче системата в Турция се различава значително от президентската система в САЩ и от полупрезидентската форма на управление във Франция. Така например американският президент няма право да разпуска Конгреса. Ердоган обаче може да разпуска парламента и да свиква нови избори. Френският парламент може да определя членове на Конституционния съд, а в Турция президентът ще може да взима решенията, засягащи тази висша съдебна институция.

Професор Калайджиоглу обръща внимание и на автократичните черти на президентската система в Турция: „Във Франция и в САЩ съществува силна средна класа, има добре развити обществени сили, докато в Турция средна класа на практика няма. Затова нашата президентска система не може да се сравнява със системите в САЩ и Франция“, казва политологът. Според него, в Турция не е възможна президентска система с независимо и надпартийно правосъдие.

Професор Догу Ергил е социолог и политолог. Той обръща внимание на това, че с президентската система Ердоган съсредоточава в ръцете си изпълнителната, съдебната и законодателната власт. „Демокрация може да съществува както в страни с парламентарна, така и с президентска система, но най-важната предпоставка за това е да има разделение на властите и независимост на правосъдието“, казва политологът.

Открит въпрос е дали съюзът на Ердоган с ултранационалистическата  МНР ще увеличи напреженията в страната. Мнозина се опасяват, че твърдата позиция на МНР по кюрдския въпрос и отхвърлянето на някои демократични ценности ще създадат още по-националистическа атмосфера в Турция.

Ердоган има нужда от МНР, за да си осигури мнозинство в парламента. Това може да се окаже най-голямото препятствие пред мирното решаване на кюрдския проблем и пред сближаването на Турция с ЕС. „Спокойно можем да кажем, че в Турция започва нова, още по-националистическа ера“, казва проф. Ергил.

Криза в отношенията със Запада

От интерес е и въпросът как ще се развиват отношенията между Турция и Запада. През 1999 година Турция подаде официална молба за пълноправно членство в ЕС. На 3 октомври 2005 година започнаха и присъединителните преговори. През изминалите 13 години обаче не бе постигнат голям напредък. След обявяването на извънредното положение в Турция преди две години преговорите бяха замразени. Докладчикът за Турция в Европарламента – Кати Пири заяви в разговор с ДВ, че е настояла присъединителните преговори на първо време да бъдат прекратени.

В същото време и отношенията на Турция със САЩ се намират в крайно трудна фаза. Проповедникът Фетхуллах Гюлен, когото Ердоган смята за основен подбудител на опита за преврат през 2016 г., все още си живее в САЩ. Америка оказваше и подкрепа на кюрдските милиции в Сирия, които Турция смята за терористи. Напрежение породи също фактът, че Турция смята да закупи ракети S-400 от Русия, независимо че НАТО ясно изрази отрицателното си становище.  Всичко това доведе американско-турските отношения до задънена улица.

Професор Догу Ергил обръща внимание на факта, че последните социологически анкети сочат силно нарастване на антиамериканските настроения в Турция. В момента те са дори по-силни, отколкото в Иран. В турското общество в момента се засилват както антиамериканските, така и антиевропейските настроения.