През 1997 г. филмът „Да разлаем кучетата“ разказа историята на един американски президент, който създаде измислена война срещу Албания за да се измъкне от вътрешни скандали и да си осигури преизбирането.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган трябва да го е гледал, тъй като следва същия сценарий срещу кюрдите, за да засили спадащия късмет на партията си. Но ще сработи ли това? Както и изстрадалия главен шеф във филма от 1997 г. Ердоган има проблеми в Турция. Намиращата се в спад икономика оказва своето влияние върху турската лира. Авторитарният стил на Ердоган започва след десет години вече да не е добре дошъл. Той арестува хора, които не харесва, и обръща водни оръдия срещу мирни протестиращи, които се опитват да опазят парка Гези от закриване. Но най-обезпокояващ е апетитът на Ердоган за дори повече власт. След като работи по парламентарни правила като национален премиер, турският лидер спечели изборите за президент, което е една церемониална роля. Сега той се стреми към система с могъщ президент, който може да управлява чрез декрети. И силно мнозинство на неговата политическа Партия на справедливостта и развитието (ПСР) може да му го даде.

Докато Турция се подготвяше за изборите през юни, срещнах няколко ентусиазирани привърженици на ПСР. Но също така срещнах много недоволни граждани, публично раздразнени от действията и стила на Ердоган. По-притесняващи са тези, които се боят да кажат нещо публично, шепнещи извинения, нервно оглеждайки се наоколо, и молейки ме да не ги споменавам в статия. Това е по-отличителен белег на една авторитарна държава, отколкото на демокрация, при която искат да живеят турците.

Но достатъчно избиратели се възпротивиха срещу Ердоган на изборите. Неговата ПСР загуби парламентарното мнозинство, което имаше от 2003 г. Либералната СНР и националистическият МНР отвърнаха, като се представиха по-добре от очакваното. Но нищо не можеше да бъде по-изненадващо от представянето на HDP, кюрдската партия. С млади, нетърпеливи кандидати, партията искаше да отправи призив към всички турци, не само към етническото малцинство. Тяхното присъствие беше доста сериозно в Истанбул. Млади привържоеници – и жени, и мъже – раздаваха знамена, значки и брошури по улиците на най-големия град в страната. Те се усмихваха и пляскаха, когато поради недостиг на няколко турски лири, им давах няколко долара за значка. И макар че виждахте техни свалени на земята знамена и надраскани плакати, нови сякаш изскачаха веднага в същия квартал. CHP, MHP и HDP преодоляха 10-процентната изборна бариера за получаване на места н парламента (в други страни като Германия и Израел, изборните прагове са далече по-ниски).

Това прекъсна управлението на ПСР и нито една партия не пожела да направи коалиция с ПСР, най-голямата партия. Без фактора сплашване, ПСР със сигурност ще се бори на предстоящите избори. И с турското лира в отстъпление ПСР може да направи и по-лошо, тъй като страната се бои от крах на строителството. Така че Ердоган прави това, което е известно като диверсионна теория на конфликта или хипотезата на Холивуд „Да разлаем кучетата“. Той прекрати мирните преговори и започна да бомбардира кюрдите под прикритието, че бомбардира Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС), вбесявайки Америка.

Прикриваните зад тези теории неща са, че един изстрадал лидер може да отвлече вниманието на населението от рецесия или скандал с външна война. В допълнение към промяната в заглавията, главният шеф се надява на тласък от обществеността в стил „обединяване около знамето“, което често се случва по време на война. Западни анализатори очакват, че Ердоган може да се направи нещо като това срещу ИДИС в Сирия или нещо срещу режима на Асад, да обърне развоя на политическия си късмет. Но тръгвайки срещу кюрдите и опитвайки се да направи връзка между ПКК и HDP, неговата политика означава нещо друго.

И изглежда, че Ердоган получи бившия директор на ЦРУ Портър Гос, за да маскира действията си за пред американците като действие за борба с ИДИС. Незабавно се появиха спекулации, че HDP ще бъде отслабена, ПСР ще се засили. И защо не? Ердоган и неговите съюзници вероятно усещат, че турският народ не е по-умен от лековерната американска аудитория от филма. Но Ердоган и ПСР не разчитат на турците, навлезли в тази игра. Проучвания на общественото мнение показват, че HDP и другите опозиционни партии печелят за сметка на ПСР. Открих, че турците са политически грамотен народ, способен да види какво става.

Вероятно те са видели Ердоган да разиграва тази игра срещу Израел, или срещу последователите на Фетула Гюлен, разкрили корупцията на режима на Ердоган, или дори срещу САЩ, за да трупа политически точки. Ердоган определи новите предсрочни избори за 1 ноември 2015 г. Но ако си мисли, че друга антикюрдска офанзива, маскирана като операции срещу ИДИС ще помогне на партията му да му даде повече политическа сила, той би трябвало да опита друга филмова стратегия, може би края на филма на Оливър Стоун „Никсън“.