Благодарение на Индия много автомобили с двигатели с вътрешно горене в Европа продължават да се движат с горива, произведени от руски петрол. Това става въпреки санкциите, които забраняват почти напълно вноса му по море, информира агенция Блумбърг.

Ограниченията се отнасят и до импорта на руски петролни продукти в Европейския съюз, но не пречат на трети страни, сред които е и Индия, да купуват евтин петрол от Русия, да го преработват в горива и да ги продават в Европа с надценка.

Въпреки санкциите руският петрол и петролни продукти продължават да се изнасят относително изобилно, тъй като Кремъл успя да пренасочи потоците най-вече към Китай и Индия, посочва Ройтерс. Същевременно Путин заяви, че Русия трябва да действа бързо, за да контрира по думите му „икономическата агресия на Запада“ и за целта Москва „ще разшири връзките си с много държави в Евразия, Латинска Америка и Африка“.

На срещата на върха на Г-20 през март индийският преговарящ Амитаб Кант призова Групата на 20-те страни да „загърби“ войната на Русия в Украйна и да се съсредоточи върху глобалната бедност. Той изрази мнение, че Европа е довела до застой проблемите на глобалния растеж, бедността и дълга, като се е съсредоточила върху конфликта, посочва „Укринформ“.

„Храните са засегнати, резултатите в здравеопазването са засегнати, резултатите в обучението са засегнати, хората са изостанали в развитието си и са изтощени, а ние се занимаваме само с една война между Русия и Украйна“, оплака се Кант. Той добави, че „светът трябва да продължи напред, а Европа трябва да намери решение на своите предизвикателства“.

Класифицирани оценки на американското разузнаване, които изтекоха миналия месец, показват, че глобалните усилия на президента Байдън са изправени пред значителни предизвикателства, тъй като големите развиващи се страни се опитват да избегнат засилващото се противопоставяне между Запада, от една страна, и Русия и Китай, от друга, а в някои случаи използват това съперничество за собствена изгода, коментира в. „Вашингтон пост“.

Документите, които са сред множеството американски тайни, изтекли онлайн чрез платформата за съобщения „Дискорд“ (Discord), дават рядък поглед към начина на мислене на ключови нововъзникващи сили, сред които Индия, Бразилия, Пакистан и Египет, които се опитват да поддържат добри отношения с всички по-големи играчи в момент, когато Америка вече не е безспорната световна суперсила.

Матиас Спектор, учен от фондацията „Карнеги“, заяви, че развиващите се страни се пренастройват в момент, когато Америка е изправена пред нова силна конкуренция, тъй като Китай демонстрира ново икономическо и военно влияние, а Русия, макар и отслабена от войната на президента Владимир Путин в Украйна, демонстрира способността си да контрира западния натиск.

„Не е ясно кой ще се окаже на водеща позиция след 10 години, така че те трябва да диверсифицират риска си и да внимават на кого залагат“, казва Спектор.

И така докато основните съюзници на САЩ в Европа и Източна Азия се обединиха, за да подкрепят усилията на Байдън в Украйна, предоставяйки все по-голям набор от оръжия и отказвайки се от руската енергия, Вашингтон среща съпротива на други места. Администрацията на Байдън казва на тези страни, че не иска от тях да избират между САЩ, от една страна, и Китай и Русия, от друга – послание, което държавният секретар Антъни Блинкен подчертава по време на пътуванията си.

Когато миналата година Блинкен посети Южна Африка, друга развиваща се сила, която наскоро проведе военни учения с Русия и в момента се колебае дали може да отхвърли искането на Международния наказателен съд за арест на Путин, южноафрикански официални представители заявиха на държавния секретар, че няма да бъдат принуждавани да вземат решения, които не ги устройват.

По време на разговор на 22 февруари между индийския съветник по националната сигурност Аджит Кумар Довал и руския му колега Николай Патрушев Индия изглежда е избягвала да взема страна между Вашингтон и Москва, се посочва в друг от изтеклите документи. В него се казва, че Довал е уверил Патрушев, че Индия подкрепя Русия на многостранните форуми и че Делхи работи, за да гарантира, че темата за войната няма да бъде повдигната по време на срещата на Г-20, председателствана от Индия, въпреки „значителния натиск“ да го направи.

Експертите твърдят, че за разлика от процъфтяващото по време на Студената война движение на необвързаните страни, в което развиващи се страни като Алжир и Куба се противопоставят на колониализма и западното господство, днес има малко обща идеология и няма ясно изразена лоялност между страните, които се опитват да се ориентират в съперничеството между великите сили.

Централноазиатските страни например „се стремят да се възползват“ от това съперничество и да извлекат ползи от засиления интерес от страна на САЩ, Китай и Европа, тъй като се стремят да намалят зависимостта си от Русия, се посочва в оценка на службата на директора на националното разузнаване на САЩ от 17 февруари. В документа не се посочва кои са тези държави, но сред тях вероятно са страни като Казахстан, които се стремят да намалят руското влияние и да развият нови партньорства в областта на енергетиката и търговията. Лидерите в региона „са склонни да работят с този, който предлага най-непосредствени резултати, а засега това е Китай“, се казва в документа.

Някои официални представители от „Глобалния юг“ – термин, с който се обозначават части от Азия, Африка и Латинска Америка – се позиционират като дипломатически мост между трите съперника. Сред тях е бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва, който се стреми да извоюва водеща глобална роля за страната си след период на известна изолация през мандата на неговия предшественик Жаир Болсонаро. Лула разгневи страните от НАТО, като намекна, че те удължават конфликта в Украйна с доставките на оръжия за Киев, и предложи, че за да се постигне мир, Русия може да се откаже от част от контролираната от нея територия в Украйна, но да запази окупирания Кримски полуостров – перспектива, отхвърлена от украинския президент Володимир Зеленски.

Междувременно президентът на Аржентина Алберто Фернандес планира да използва обновения съюз на латиноамериканските държави, включващ Аржентина, Мексико и Бразилия, за да си осигури по-добра позиция в преговорите със САЩ, Китай и ЕС, става ясно от друг изтекъл документ.

Последиците от напрежението между САЩ и Русия са особено остри в Египет, който всяка година получава помощ от Вашингтон на стойност повече от един милиард долара, но също така е задълбочил връзките си с Москва. Русия в момента изгражда първата атомна електроцентрала в Египет и обещава да му предостави военна техника. Изтеклите документи показват, че Египет се опитва да лавира между противопоставящите се в Украйна сили и да отхвърли исканията за военна помощ както от страна на Русия, така и от страна на САЩ.

За много африкански правителства, чиито граждани страдат от глад и чиито валутни резерви намаляват, всяка помощ – независимо откъде идва – е добре дошла. Напоследък обаче Русия се оказва все по-убедителна, посочва сп. „Политико“.

„За Москва това, което се случва, е Западът срещу останалите, а за Киев – Русия срещу всички останали“, казва Самуел Рамани, автор на книга за възраждащото се влияние на Русия в Африка. „Кой разказ ще надделее, зависи от това кой ще успее да се представи като този, който изхранва… най-бедните страни в света“.