Повече от седмица след поредните парламентарни избори въпросът за съставянето на редовно правителство е в ръцете на „категоричния и бляскав“ победител ГЕРБ, както сам определи партията си Бойко Борисов. Изявлението му от понеделник, 4 ноември, обаче не звучи като оферта за преговори или търсене на подкрепа.

„Чувам всичко друго, но не и желание да се управлява, да се направи правителство и да се работи за българските граждани“, каза той с упрек към останалите седем партии в новия парламент.

Борисов подчерта, че настоява председателят на новото 51-во Народно събрание да е от ГЕРБ. Ако се събере мнозинство срещу кандидата на ГЕРБ, „повече в разговори няма да участваме с никой“, предупреди той. През последните години обаче, заради изострените противоречия между основните партии, изборът на парламентарен председател отдавна не става по неписаното правило, че постът се полага на първата по големина партия.

Обвързвайки избора на парламентарен председател от ГЕРБ с преговорите за правителство, Борисов практически отрязва възможностите за маневри и същински преговори за управление. Тоест, той иска от останалите политически сили, с гласуването си „за“ шеф на парламента, предварително да кажат принципно „да“ за кабинет с мандата на ГЕРБ, още преди да са започнали разговорите за управленско мнозинство.

Засега изглежда сигурно, че ако има възможност за редовно правителство, то най-вероятно ще е с мандата на първата политическа сила.

Междувременно обаче и останалите формации имат свои изисквания, което прави намирането на мнозинство по-сложно политическо уравнение. Особено след появата на новата разделителна линия – между онези, които искат пълна проверка или касиране на изборите от 27 октомври, и останалите (ГЕРБ, Делян Пеевски и БСП), които засега не са изразили мнение, че броенето на изборните резултати е било опорочено.

Кабинет на малцинството

През последната седмица като най-реалистична възможност за редовно управление се коментира идеята ГЕРБ да предложи кабинет на малцинството. При това положение на Борисов няма да му се налага да приема или отхвърля поискания от ПП-ДБ „санитарен кордон“ около парламентарната група на Делян Пеевски чрез ограничаването на възможността ѝ да участва във формиране на мнозинство, както и в ръководните органи на Народното събрание и на комисиите.

Хипотезата за кабинет на малцинството като единствен реалистичен вариант беше лансирана публично от бившия финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков. Той каза, че лично я е предложил на Борисов. Това е вариант, при който подкрепа от втората политическа сила ПП-ДБ изглежда невъзможна.

Още преди Дянков да лансира тази идея се говореше, че такова правителство на малцинството е в общи линии договорено с Делян Пеевски и БСП. Тези три групи имат 119 депутати и могат да изберат кабинет, ако при гласуването има отсъстващи депутати. Нужни са обаче поне 121 гласа за парламентарно мнозинство, което да обезпечава работата и на Народното събрание, и на правителството.

Неофициално в дните след изборите се смяташе, че нужната подкрепа за кабинет на ГЕРБ може да дойде от ИТН, които щели да обявят, че гласуват „за“, само за да има редовен кабинет. Това щеше да означава подкрепа от общо 137 депутати (69 от ГЕРБ, 30 от групата на Пеевски, 20 от БСП и 18 от ИТН). Формално обяснението от ИТН и БСП би могло да е, че ГЕРБ по право трябва да получи председателското място в парламента, а след това ГЕРБ да изкара общоприемливи приоритети като сухопътен Шенген, отпушване на плащанията по Плана за възстановяване, еврозоната и пр.

Тази конструкция обаче би била сложна и трудна за поддържане, защото дори най-малката формация да откаже подкрепата си, кабинетът може да падне във всеки момент, освен ако на нейно място не се появи нова парламентарна група, която да заеме мястото ѝ.

Източници на Mediapool коментират, че в БСП действително има настроения за евентуална подкрепа за кабинет на ГЕРБ, зад който да стои и Пеевски. Социалисти обаче коментират, че в обединението около партията има и мнения срещу подобна подкрепа и парламентарната група вероятно ще гласува „шарено“, ако се стигне до такъв вот. „Има лобита и в едната, и в другата посока, но не е ясно ще надделее и дали някое въобще ще успее“, отбелязват неофициално източници от „Позитано“ 20. Иначе казано – не е ясно колко депутати от БСП биха гласували „за“ кабинет на малцинството на ГЕРБ.

През последните дни пък ИТН публично се „заиграва“ с ПП-ДБ, въпреки сериозните им досегашни противоречия. Формацията на шоумена Слави Трифонов е една от малкото, които обявиха, че биха подкрепили декларацията на втората политическа сила за „санитарен кордон“ около Делян Пеевски и депутатите му. От ИТН обаче имат условие – да се подкрепи „изчистването на мъртвите души от избирателните списъци“. ПП-ДБ се съгласи с това искане и обяви, че то е „важна стъпка към по-честни и прозрачни избори в България, която ще допринесе за укрепване на демократичния процес в страната“.

Има обаче „но“. И то е в позицията на ИТН при избора на председател на предходното и формално все още действащо 50-о Народно събрание. Само преди няколко месеца ГЕРБ, ДПС (все още цяло и ръководено от Пеевски) и ИТН избраха Рая Назарян от партията на Бойко Борисов за шеф на парламента. Изборът стана във втория ден на първото заседание, а преди него от ИТН обявиха, че ще подкрепят всички кандидатури. Още в този момент беше ясно, че Назарян ще събере най-голяма подкрепа и ще бъде избрана.

Хипотетично е възможно да има подобен ход и при избора на нов председател, а при гласуването на правителство с първия мандат от ИТН да кажат, че спиралата от предсрочни избори не може да продължава и е нужно редовно правителство, било то и за кратко.

Други „смели“ прогнози неофициално обсъждат, че мястото на ИТН или БСП може да бъде заето от „Възраждане“. Засега обаче подобна хипотеза крие прекалено много рискове пред ГЕРБ, особено за международните позиции на партията.

Дали ще чуе ПП-ДБ от ГЕРБ „отричам се“

Ако ГЕРБ иска подкрепата на ПП-ДБ, то ще трябва да обяви ясно позиция срещу Пеевски. И до момента обаче Борисов продължава да избягва това. В понеделник той отново обяви, че „няма добро ДПС“ и няма да работи нито с хората на Пеевски, нито с тези на Доган.

Той отхвърли искането на ПП-ДБ формацията на Пеевски да бъде лишена от зам.-председател на парламента и председатели на комисии:

„Няма да допусна да се нарушава Конституцията. Парламнетът е друго от правителството, там (в парламента – бел. ред) гражданите са избрали своите представители“.

Дали обаче ПП-ДБ ще чуе публично от Борисов и ГЕРБ „отричам се от Пеевски“ изглежда ще е непреодолимо условия, за да подкрепи обединението кабинет с първия мандат.

Засега подкрепа за позицията на ПП-ДБ са заявили само от „Алианс за права и свободи“ на Ахмед Доган и под условие ИТН. Най-малката формация в 51-вото Народно събрание – МЕЧ, още в първия ден след изборите се обяви за това да се „формира мнозинство срещу Борисов, Пеевски и Доган“. Лидерът на партията Радостин Василев, който през последните 2 години мина през ИТН и ПП, обяви условие – да е вътрешен министър в подобно анти Борисов, Пеевски и Доган правителство. Такъв кабинет обаче би означавал всички останали партии да се обединят въпреки личностните си противоречия, включително и идеологически противоположите ПП-ДБ и „Възраждане“. Подобен развой изглежда нереалистичен.

Така засега прогнозата на Борисов, че ще има нови избори, изглежда съвсем реалистична, освен ако собствената му партия не е спретнала „уйдурма“.