Коментар на Волен Сидеров във в. „Демокрация“ от 1991 г. стана повод за днешния пореден безумен скандал между депутати на „Атака“ и Патриотичния фронт. Димитър Байрактаров излезе на трибуната и успя да прочете само заглавието, когато Десислав Чуколов се засили срещу него и го замери с куп листи. Това предизвика мощен скандал, който прекъсна заседанието.

Въпросната статия е публикувана в блога на Иво Инджев. Ето какво е написал Волен Сидеров преди 24 години за съветската армия:

ДА ОСВОБОДИМ АЛЬОША ОТ НАРЯД

“Съветската армия е страж на мира” – тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера. Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена армия”. Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е правила.

Гнусотата на голямата демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робството. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство, хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде “Страж на робството до разпадане на империята”.

За мен утешително и радостно е, че ще доживея това време. Както е радостно разтурването на Варшавския договор. Слава Богу, никой няма да ме защитава от “враговете на социализма”. Логично и закономерно беше това разтурване. Както е логично и закономерно това, че нито един съветски войник не участва във войната срещу Саддам. И как иначе – нали отсреща стрелят със съветски калашници. Не върви да се биеш срещу една армия, която е твоя рожба.

За залива не заминаха и български кинтексаджиии, които години наред продаваха оръжие на иракския фюрер, след което се връщаха и купуваха от българския Кореком “Лада” и кожено палто за своята другарка. Срам ме е, че нито един български войник не замина за Кувейт. Срам ме е за тези, които нападнаха Желю Желев, когато стана дума за българското военно присъствие в залива, пък макар и символично. Това са хората, които издигат паметници на своите агресори. За тях Альоша винаги е бил страж на собственото им дебелашко благополучие.

Войната в залива потвърди истината, че в края на двайсти век велика сила не е тази държава, която има голяма армия, а тази, която има голяма икономика и висока култура. За да гарантираш нечия свобода, собствената ти държава трябва да се състои от свободни хора и да е що-годе цивилизована. Тези две качества липсват в съветската империя.

Нейната армия беше страж на мира през четиридесет и пета година, когато трябваше да се изолира половин Европа от цивилизацията. Тя беше страж на мира и през 56-а в Унгария, през 69-а в Чехословакия, през 79-та-а в Афганистан, през 91–а в Литва… Не е ли време вече да го освободим вече от този наряд този верен страж… Да изуе най-после мужишките си ботуши и да си гледа работата. Ако пък не можем да минем без страж на мира, нека тогава бъде този, който защити демокрацията. Американските момчета ни показаха как става.