Европейският съюз да застъпи тезата, че следващият генерален секретар на ООН трябва е жена и да е от Източна Европа. Доклад с такава препоръка, подготвен от евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев, прие Европейският парламент в четвъртък в Страсбург. Ковачев е постоянният докладчик на ЕП по доклада, който се представя пред Съвета при подготовката за годишната сесия на Общото събрание на ООН.

Документът не е обвързващ, но се предполага, че представителите на Европейския съвет трябва го вземат предвид, когато подготвят позициите за заседанието на Общото събрание на ООН. 71-ата сесия е през есента в Ню Йорк.

Според евродепутата при избора трябва да се спази географският принцип за ротация при избора на генерален секретар на ООН, а и до момента организацията никога не е била оглавявана от дама. До момента в надпреварата за поста на Бан Ки Мун има две жени, номинирани от страни от Източна Европа – кандидатурата на България за Ирина Бокова и тази на Хърватия за Весна Пусич. Препоръката ще важи, ако се появат и още номинации, които отговарят на двата критерия, споредели от европедепутатите.

На представянето на доклада от Ковачев в ЕП присъства и Върховният представител по въпросите на външните работи на ЕС Федерика Могерини. В документа се говори още за нужда от реформа на Съвета за сигурност на ООН на базата на широк консенсус, за да отговаря по-точно на съвременните реалности и да се осигури ефективната му работа срещу заплахите за международния мир и сигурност.

Ковачев по време на изказването си отхвърли обвиненията на крайнодесни евродепутати, че е било искано от Великобритания или Франция да се откажат от местата си в Съвета за сигурност на ООН в полза на ЕС и уточни, че докладът призовава да има допълнително място и за ЕС в дългосрочен план.

Евродепутатът каза още, че „подновеният доклад дава възможност всяка година да се чува гласът на ЕП пред Общото събрание на ООН във времена, в които Европа се намира в нова ситуация, характеризирана от нови рискове за сигурността – финансова криза, климатични промени, конвенционални войни, замразени конфликти, нарастваща заплаха от хибридни войни, терористични атаки и невиждана от десетилетия миграционна вълна.

В доклада на ЕП, приет с голямо мнозинство, са засегнати начините за решаване на конфликтите в Близкия изток и Северна Африка, Сирия, Либия, Йемен, Западна Сахара и се призовава за зачитането на международно установените граници и териториалната цялост на източноевропейските държави и държавите от Южен Кавказ, вкл. Грузия, Молдова и Украйна.