Точно преди десет години най-бързо развиващата се банка у нас, според банковата статистика по това време, Корпоративна търговска банка бе поставена на колене. Тя бе закрита от Българската народна банка и собственикът на КТБ – българският банкер Цветан Василев, избяга в Сърбия.

През юни на 2014 г. фалира Корпоративна търговска банка. Това бе най-голямото сътресение в българската банкова система след нейното рухване в края на 1996 г. В началото на 2014 г. нищо не предвещаваше катастрофата, която щеше да сполети любимия банка на властта шест месеца по-късно. По това време тя бе четвъртата по големина в България с активи на стойност 7.3 млрд. лева.

Хронология на възхода

Предшественикът на КТБ, „Булгарсовинвест“ бе зачена в грях  преди малко повече от 30 г. непосредствено преди промените по вече изпитана схема. През 1988 г. бе създадено тя се появи като смесено дружество на Българската външнотърговска банка (сегашната „Уникредит Булбанк) и Внешекономбанк (Банката за външноикономическа дейност на СССР, днес VTB). През 1994 г. банката бе преобразувана в КТБ, но поради все още сравнително малките й размери не бе засегната от финансовото цунами в края на 1996 г. През 2000 г. Българската външнотърговска банка я продава на частни инвеститори. Собственици ставата десет офшорни компании, всяка от които има под 10% от акциите. Зад тях стои група български акционери, сред които и Цветан Василев. През 2002 г. собственици вече са български компании, включително и „Бромак АД“ на сегашния банкер-беглец. От 2003 г. той е мажоритарен собственик на банката.

През 2007 г. Корпоративна търговска банка набра над 58 млн. лева капитал чрез публично предлагане на акции(т.нар. IPO) и се превърна в публична компания. През 2009 г. 30% от нея бяха купени от суверенния инвестиционен фонд на Султаната на Оман, чрез дъщерното дружество Bulgarian Acquisition Company II, Luxembourg. През 2010 г. Fata Assicurazioni Danni S.p.A и Fata Vita S.p.A (дъщерни подразделения на италианския застрахователен холдинг „Дженерали груп“) придобиват миноритарен дял, а през 2013 г. 9.9% от банката стават собственост на руската VTB Capital.

В периода от 2007 – 2014 г. КТБ се превърна в една от най-бързоразвиващите се банки в България. От 1.77 млрд лева през 2007 г. активите й нараснаха до 7.3 млрд лева и тя стана четвъртата най-голяма банка в страната. Освен това бе трета по размер на печалбата и лидер по темп на растеж на депозитите. Банката стана известна и като спестовната касичка на ДПС. Тя финансира сегашния съпредседател на тази партия  Делян Пеевски да придобие компании като Булгартабак, Техномаркет. Цветан Василев купи от своя страна БТК, Петрол, Дунарит.

В банката бяха концентрирани парите на много държавни дружества, които допринесоха за ръста на нейната депозитна маса. В края на 2009 г. 35% от свободните средства на най големите държавни фирми бяха вложени в КТБ.  Става въпрос за над 400 млн. лв., което представлява близо една четвърт от всичките й депозити. По времето на първия кабинет на ГЕРБ през 2010 г. делът на държавните депозити в трезора вече е над 50 %.  Въпреки обещанията за намаляване на концентрацията на държавните депозити в една банка, тя продължи и през следващите години.

Хронология на паденията

През пролетта на 2014 г. настъпи разрив във взаимоотношенията Василев-Пеевски, който се свързва със спор за собствеността на Булгартабак. В едно от телевизионните си интервюта Василев обясни, че основната причина за този разрив са били претенциите на Пеевски, вероятно и на хората, които стоят зад него, към собствеността на редица компании. Беше ми представен списък от кое дружество колко трябва да прехвърля. А естествено не се съгласих, каза Цветан Василев.

Последва разследване на прокуратурата и зрелищно нахлуване на полиция в офисите на Василев на бул. „Цар Борис III“ в София. Вдигналият се шум веднага предизвика опашки пред офисите на КТБ. На 20 юни ръководството на КТБ уведоми Централната банка за изчерпване на ликвидността и преустановява разплащанията и всички видове банкови операции. БНБ постави КТБ под специален надзор и назначи квестори, като обеща банката да отвори врати на 21 юли. Това обаче така и не се случи.

През август 2014 г. БНБ отправи искане към водещите акционери в банката – „Бромак“ АД и Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман, да осигурят финансова подкрепа на трезора до 31 август. Тази препоръка обаче също не бе изпълнена. На 6 ноември БНБ отне лиценза на КТБ за извършване на банкова дейност с мотива, че банката е нарушила закона, като непряко е финансирала плащанията по кредити към самата нея. Установява се, че от общ кредитен протфейл от 5.4 млрд лв. кредитите към фирми, свързани с Цветан Василев, са за над 3.5 млрд лева. На 4 декември 2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете започна да изплаща гарантираните влогове (до 100 000 евро) на вложителите в КТБ. В гаранционния фонд по това време обаче нямаше достатъчно средства за покриването на всички обезщетения. По тази причина държавата отпусна заем в размер на 2 млрд. лева на фонда, с който да бъдат изплатени всички депозити.  На 22 април 2015 г. КТБ официално е обявена в несъстоятелност със задна дата от 6 ноември 2014 г.

Разследването на прокуратурата за причините за фалита на Корпоративна търговска банка приключи през февруари 2017 г. Заведено бе дело срещу 18 обвиняеми лица, сред които и изпълнителният директор на КТБ Цветан Василев, който от юли 2014 г. се намира в Сърбия.  Делото за фалита на КТБ все още не е приключило. През май миналата година синдиците на Корпоративна търговска банка обявиха, че започва изплащането на суми, включени в първата частична сметка за разпределение на приети вземания към банката. Общата сума, която се разпределя е 570 млн. лева.

Хронология на грабежа

Десет години след зрелищното сгромолясване на КТБ, сметката на фалита все още не е платена. Според различни изчисления общата кражба от КТБ, включително парите за гаранти депозити за 3.7 млрд. лв., надхвърля 5 млрд. лв. Заедно с Фонда за гарантиране на влоговете кредитори на фалиралия трезор се оказаха над 7000 физически лица, фирми и институции с негарантирани средства. Пет години след фалита, с решение от 8 май тази година, те получиха достъп до едва 11% от своите средства.

Сред „късметлиите“ се оказаха видни вложители като почетния председател на ДПС Ахмед Доган, бизнесмена Александър Сталийски, за когото обвиняемият за източването на КТБ Цветан Василев твърди, че е близък до някогашния ремиер Бойко Борисов, свързаната със Сталийски тв водеща Виолета Сечкова, Николай Бареков. По някой лев от остатъците от ограбената банка през май месец получиха и цялата върволица държавни фирми, които по безинтересни за прокуратурата причини бяха инвестирали десетки милиони в годините на разцвета на финансовата пирамида, с които после изгоряха. По данни на синдиците към 31 март 2019 г. общата сума, събрана в масата на несъстоятелността, бе около 830 млн. лв., което значи, че освен разпределените през май 570 млн. лв. предстои да се раздадат още около 260 млн. лв.

Първоначално масата на несъстоятелността бе оценена от външните одитори на 1.378 млрд. лв., които се считаше, че е реалистично да бъдат събрани чрез разпродажби и дела в процеса по несъстоятелност. Това означава, че при най-оптимистичния сценарий ще бъде възстановено не повече от 20-25% от откраднатото.

Основна причина за това бе фактът, че абсолютно ненужно банката бе държана в безтегловност от 20 юни до началото на ноември  2014 г., когато тя остана без лиценз. Чуваха се и гласове тя да бъде спасявана, въпреки че от разсекретена стенограма от заседанието на консултативния съвет при президента Плевнелиев се видяха достатъчно факти, че става дума за огромна финансова пирамида.

Именно ненужната агония на КТБ в продължение на пет месеца доведе до т. нар. „вторично разграбване“ на фалиралата банка с незаконни цесии и прихващания между кредитори и вложители. Т. нар. квестура се оказа период на доразграбване. Едва през декември 2018 г. Софийската градска прокуратура предаде на съд двамата назначени от БНБ квестори  за умишлена безстопанственост, довела до щети за държавата в размер на 1.07 млн. лв.

Още през 2015 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че по данни на службите квестори неправомерно са преправили около 1000 договора за преференциални депозити, така че титулярите им да могат да получат обезщетения от 100 хил. евро, с което ФГВБ е ощетен със 100 млн. евро. По думите на Борисов тогава квесторите на КТБ са отписвали обезпечения по кредити към банката. За пример той даде компаниите „Петрол“, „Рубин“, „Дунарит“, „Авионамс“, контролирани по онова време от бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев. Премиерът каза, че тези и куп други компании „са си направили цесии и квесторите са освободили имуществото им“. Само една от сделките е за 90 млн. лв., обяви тогава Борисов.

Съмненията за нередности нараснаха. Заговори за извършени многобройни цесии и прихващания на обща стойност 850 млн. лв., за които впоследствие синдиците заведоха дела заради съмнения за незаконосъобразност. Именно въпросните цесии и прихващания бяха поводът за първия закон „Пеевски“ за КТБ, който позволи на синдиците да оспорват въпросните сделки със задна дата. И досега все още няма решение на Конституционния съд дали текстовете, които са в сила повече от година, са противоконституционни.Освен това не бе потърсена отговорност от регулаторите, допуснали фалита. Изкупителни жертви станаха бившите подуправители на БНБ Цветан Гунев и Румен Симеонов. А започналото дело за фалита на КТБ може да се проточи десетилетия. без да е специалист човек може да прогнозира, че за грандиозния грабеж едва ли ще има някой осъден. Справка – делата за фалита на банките през 1996-97 г.

Общата кражба от КТБ, включително гарантираните депозити за 3.7 млрд. лв., надхвърля 5 млрд. лв., става ясно от изчисления на дължимите средства на признатите кредитори на фалиралата банка в списъците, обявени в Търговския регистър.

На този фон възстановените от синдиците средства към 1 декември 2021 г. са общо 1.4 млрд. лв. Така, равносметката за 7 години несъстоятелност е около 25% възстановени средства. Това не е особено много в европейски план, твърдят експерти. Има банки в ЕС, които след фалит или затваряне възстановяват 90% или 100% от сумата на влоговете и другите си задължения към кредиторите, но всичко много зависи от правната рамка на несъстоятелността, с която България от години има тежък проблем.

От възстановената сума на кредиторите (основно на Фонда за гарантиране на влоговете в банките) бяха разплатени близо 1.3 млрд. лв. Освен  създадения от държавата фонд за гарантиране на влоговете, който си върна около 920 млн. лв., по една четвърт от парите си, държани в някогашната банка, получиха обратно и останалите й кредитори с влогове над гарантирания размер от 197 000 лв.  Например „Топлофикация София“, която на фона на вечните си дългове затъна с около 90 млн. лв. в КТБ, успя да си върне около 22 млн. лв. Държавното дружество „Булгартрансгаз“, което при затварянето на банката се оказа с блокирани над 55 млн. лв., успя да си възстанови около 15 млн. лв.

Около една четвърт от парите си върнаха и други държавни компании: „Българският енергиен холдинг“, НЕК, „АЕЦ Козлодуй“, „Булгаргаз“, „Мини Марица Изток“ ЕАД, Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), „Пристанищна инфраструктура“, „Летище София“; частни компании като „Полимери“ АД и др., както и много физически лица – например почетният председател на ДПС Ахмед Доган.

Основният въпрос, на който обществото и досега не е получило задоволителен отговор, е доколко синдиците работят изцяло в полза на кредиторите на КТБ и доколко те са независими от двете страни във войната между мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев и съпредседателя на ДПС Делян Пеевски, която бе в основата на сгромолясването на КТБ.

В интервютата си, които Цветан Василев дава периодично от Сърбия, многократно е критикувал синдиците, че заемат страната на бившия му партньор Пеевски в битката за наследството на фалиралата банка, тоест, за разпределянето на остатъците от някога могъщата бизнес империята около нея.
Въпросната война не е приключила напълно, а в нейн залог през годините се превърнаха апетитни предприятия като русенския оръжеен завод „Дунарит“, „Авионамс“, „Петрол“, а също и купища атрактивни имоти, начело със сградата на централата на КТБ на пл. „Гарибалди“.

Делян Пеевски бе сред вносителите на прословутите законови промени срещу „вторичното разграбване“ на КТБ. Те целяха със задна дата да обезсилят сделките по време на квестурата – период, който доведе до допълнително разграбване на затворената банка с незаконни цесии и прихващания между кредитори и вложители.

Това обаче така и не се случи. През 2018 г. до 1 декември 2021 г. събраните от синдиците средства са 503 млн. лв., от които – 276 млн. лв. при реализация на обезпечения или принудително изпълнение върху друго имущество. През май 2021 г. обаче законът „Пеевски“ бе обявен за противоконституционен по отношение на действието му със задна дата, а синдиците обявиха, че това е загуба за банката. Възстановената сума в масата на несъстоятелността на банката за последните 9 години е 1.44 млрд. лв. към 30 април 2023 г. Това е около 25% от заграбените над 5 млрд. лв. Световната практика в подобни случаи постига около 60% събираемост. Синдиците обаче отговарят на подобни обвинения, че наетите да оценят имуществото на банката одиторски фирми „Прайсуотърхаус Купърс България“ и „Инженерингсервиз София“ са оценили общата стойност на активите на КТБ към датата на обявяването й в несъстоятелност (22 април 2015 г.) на 1.378 млрд. лв., а събраното до момента е 1.443 млрд. лв. – тоест напълно покрива очакванията.

Към края на април 2023 г. остатъкът в масата на несъстоятелността е едва 84 млн. лв. С наближаването на 10-годишнината от фалита на банката събираемостта на имуществото става все по-нищожна и работата на синдиците – все по-безплодна. За последната година и половина събраните средства са само около 40 млн. лв.

Изчезнаха кредитните досиета

Миналата година Сметната палата най-сетне публикува официално доклада от възложения в началото на 2022 г. одит по темата. Одитът засяга дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) – институцията, контролираща синдиците на КТБ за действията и бездействията им при осребряването на активите на източената банка в периода 2016 – 2020 г. Едно от най-скандалните разкрития на одиторите е, че в проверените описи на имуществото на КТБ, направени през април 2015 г. (веднага след обявения от съда фалит на банката), липсват кредитните досиета. А те са основните документи, въз основа на които фалиралата банка поне на теория може да си върне част от имуществото.

По-конкретно палатата е установила липсата на описани недвижими имоти, описи на наличните ценни книги в помещенията на КТБ. Фондът се е оправдал, че част от ценните книги са били иззети от прокуратурата преди запечатването на банката. Копия на протоколите, с които са иззети ценните книги, обаче не са приложени към описите по Закона за банковата несъстоятелност. „В протоколите и описите липсва информация дали органите на прокуратурата са иззели всички ценни книги, собственост на банката, и евентуално къде (в помещения на банката или във владение на трети лица) се намират ценните книги, които не са иззети“, коментират одиторите.

Открита е и липса на „описани договори и вземанията на банката, вкл. липсват данни и информация за кредитните досиета, налични в банката към датите на изготвянето на описите по чл. 50 от ЗБН, както и за самите договори за банков кредит, наличната документация по предоставените кредити, предоставените обезпечения по кредитите и др.“. Одиторите уточняват, че в отделни случаи е прилагана справка за броя папки с кредитни досиета, но без информация за кредитите (кредитополучател, дата, размер и т.н.) и за съдържащите се документи в кредитните досиета.

По информация на ФГВБ основната причина за липсата на описани кредитни досиета, ценни книги и други договори и документация на КТБ се дължи на това, че цялата процедура по запечатване, разпечатване, описване на имуществото, която включва значителен обем от работа, е извършвана в кратък период. Според фонда „следва също така да се съобразява фактът, че договорите за кредит, за депозит, както и всички други обичайни банкови дейности се съхраняват предимно на електронен носител, което според фонда гарантира тяхното коректно съхранение“.

Шефът на фонда не е в конфликт на интереси

Одиторите са изследвали и каква част от източените пари от КТБ реално са възстановени на кредиторите за близо 9 години след затварянето на банката. Прогнозираният процент на възстановяване (recovery rate) е приблизително 20% (19.98%) при съотношението между стойността на активите на КТБ след инвентаризация и оценка (по първоначален ликвидационен баланс към 22.04.2015 г.) – 1.377 млрд. лв., спрямо първоначалната им стойност към 30.06.2014 г. – 6.89 млрд. лв.

Стойността на получените средства от осребряването на активи от масата на несъстоятелността на КТБ за периода 22.04.2015 г. – 30.06.2022 г. е 1.4 млрд. лв., която съпоставена с първоначалната стойност на активите (6.89 млрд. лв.), достига 20.5% на възстановяване.

„Посоченият процент включва групи активи, осребряването на които не е показателно за положените усилия от синдиците и от фонда, и респ. за постигнатите резултати в производството по несъстоятелност, напр. парични средства и парични салда при централни банки и финансовите активи на КТБ. Процентът на възстановяване, изключващ цитираните активи, достига 15.3% (915 млн. лв. към 5.97 млрд. лв.)“, пише още палатата. След фалита на КТБ Фондът за гарантиране на влоговете плати 3.7 млрд. лв. свои средства, за да върне защитените влогове на гражданите до размер от 196 000 лв. От тази сума фондът си е възстановил 25%, тоест три четвърти от средствата не са върнати. Към 31 декември 2021 г. разходите по несъстоятелността на КТБ са 99 млн. лв., посочва още Сметната палата.

Крайната констатация на одиторите е, че „през одитирания период не е осъществен достатъчно ефективен контрол относно упражняването правомощията на синдици на банка в несъстоятелност“. Въпреки тежките фактически констатации в одитната институция е излязла само с няколко препоръки от одита – най-вече за засилване на капацитета на ФГВБ да осъществява функциите си при фалит на банка.

ДокладътРазследващата компания „Аликс партнърс“ беше наета да разследва фалита на КТБ и да се опита да върне активите на банката, изнесени в чужбина. Повечето от активите обаче се оказаха на българска територия, а за установяването им са ангажирани български адвокатски компании. След като докладът на „Аликс Партнърс“ бе публикуван, той бе подложен на унищожителна критика. Според български политици и финансови анализатори докладът не е нищо друго освен един финансов отчет на една банка.

КТБ е функционирала като пирамида, а Цветан Василев основно е „финансирал“ себе си, установиха и депутатите от специално създадената парламентарна комисия, която да разследва фалита на банката. Сложна схема от кухи кредити, фирми бушони и свързани лица е довела до фалита на Корпоративна търговска банка и източването на 4 милиарда лева от нея, пише в доклада на на „Аликс партнърс“.
Схемата е била следната – огромна част от отпуснатите кредити са раздавани срещу малко или никакво обезпечение на фирми, свързани помежду си, а и със самия Василев. Често одобрението се давало буквално в деня на искането. И така на фирми бушони били раздадени над 3.5 млрд. лв. След това милионите се връщали обратно през други фирми, за да финансират бизнес начинания на собственика, а за да има пари, се привличали нови и нови депозанти с нереално високи лихви. С допускането и непресичането на тези практики се е дала възможност банката да функционира като пирамида.