Формално се спазват процедурите. То това ни остана от демокрацията – формалните ѝ процедури. Когато нещата могат да станат чрез тях, те биват спазвани. А не могат да станат чрез тях – толкова по-зле за процедурите.

Ако някой е прочел поне нещо от мен, а вероятността да е прочел все нещо не е малка, защото малцина могат да се мерят с мен по количество на написаното, то той ще знае, че според мен играта на демокрация у нас е приключила. Демокрацията е нужна, както казах преди малко, само като формална процедура. И докато тази процедура работи, ще карат по нея. След това ще обърнат другия край. Ако перифразираме една известна фраза – много приятно е да спазваш демократичните процедури, като държиш тояга зад гърба си.

Друга моя метафора е – те са яхнали обществото и не само го яздят, но с колената си го стискат все по-здраво, до задушаване, за шията.

За науката и висшето образование ние, от поколението с първа цифра 5 на егн-то, често си говорим, даже все по-често си говорим:
– В края на краищата, един по един слизаме от сцената, кой се пенсионира, кой подава оставка от живота; по-младите, те да му мислят, те ще му берат гайлето на една колабираща система, изпразвана от същност, лишавана от смисъл, оставаща без съдържание! По-младите остават очи в очи с масовата некомпетентност, с препълването от връзкари, от наши хора, от търсачи на лесна слава и от откровени мързеливци, които не могат лекции да четат, не произвеждат никаква наука, смятат умелото плагиатство за творчески процес и гледат на преподаването като на бизнес.

Нещо такова си казваме ние от това поколение и за демокрацията:

Каква си я представяхме, каква стана! Отиде, та се не видя. Но нашата е на доизживяване, по-младите да му мислят и най-младите да се замислят как ще я карат нататък! Защото нататък ще става още по-зле, ако не вземат мерки нещо поне да променят. Обръщането на другия край, подмяната на меката сила с твърда сила вече започва.

Най-малкото започва инсталирането на когото трябва където трябва. После ще става каквото не трябва да става. И никой няма да може да му попречи. А който се опита да му попречи – тежко и горко му! Тя, нашата е лесна, ние слизаме от сцената. Вие му мислете. Докато не е станало късно. Фатално късно. И не се учудвайте на днешната новина за бъдещия главен прокурор.

Защото утре започна от днес… Мога да ви разкажа историята на бъдещето ни. Но все още, макар и плахо, се надявам по-младите и най-младите да не ѝ позволят да се случи.

Николай Слатински, Фейсбук