Люба Кулезич, BIT: …В разговора ви с Виктор Николаев, който вече стана христоматиен, така да се каже, не излъчвате липса на самочувствие и тщеславие – напротив.

Валери Симеонов, вицепремиер по икономическата и демографската политика: Така ли изглеждам?

ЛК: Да. Изглежда, че властта ви дава гориво. Дава ви сила.

ВС: Не. Не. Ядът ми дава гориво. Този младеж ме ядоса много. Защото, знаете, че преди разговорите, предния ден, когато се разговаря с продуцентите, все пак се определят темите, по които ще се говори. Само темите. Аз винаги искам да знам за какво ще говорим. Беше ми обяснено, че няма как да не коментираме „Кумгейт“. Мойта молба беше – може ли това да не бъде тема, която ще коментираме прекалено дълго, защото тя отмина, вече четвърти-пети ден се дъвче. И аз не виждам смисъл да я коментирам. Не съм и от ГЕРБ и т.н. При което продуцентката ме увери – да, само ще се плъзнем по нея, след което започваме да говорим и за другите неща; и за пенсиите, за… ъъъ… Така и така. Отивам. Започва разговорът. И тази тема се върти над 18 минути!… Знаете ли, в някакъв момент, когато ти задават един и същ въпрос хиляда пъти, почваш да се чувстваш като ненормален, като идиот или не знам като какво. И затова му казах, даже бях готов да си тръгна. Почти си бях завъртял стола и аз настоявах да се прекрати с тая тема, защото аз смятам, че е сталинистко, че е ненормално, че е нечовешко да се коментират хората на базата на това кой им е роднина, кой им е кум и кой им е братовчед.

ЛК: Да, ама първо вас ви обвиняват в тоталитарно поведение, когато станахте вицепремиер. Освен това вие сте човек, който има медия. Най-вероятно е да познавате и да знаете, че духът в една медия е далеч от тоя тип крамоли. Намирате ли, че направихте грешка?

ВС: Не. Ако бях направил грешка, нямаше да искам извинение. Аз имам своя реална преценка. А духът, извинявайте, в едно студио, както по-добре от мен знаете, не го създава гостът, а го създава водещият.

ЛК: Така е, обаче според мен вие направихте грешка. Първо, се заядохте. Второ, го подиграхте за празния стол до него. Много добре знаете, че ако това бяхте го направили на мен, съвсем друга съдба щеше да има този разговор. Но това е отделен въпрос.

ВС: Аз не съм екзекутор на водещи. Казвам, че конкретното ми поведение в това студио се е продиктувало от поведението на водещия. Бих казал – от безобразното му поведение.

ЛК: Защо? Той напоследък е даже мекушав.

ВС: Знаете ли как коментираме студиото на НТВ? Как коментирахме, когато бяха двамата с Ани Цолова? Когато те поканят – „Ми, къде ще ходиш?“ – „В кафеза на папагалите“. Така коментирахме.

ЛК: Ха-мха. Хайде да не ги коментираме зад гърба им, предлагам ви. (…) Получихте ли извинение от когото и да било?

ВС: Не.

ЛК: Но получихте искане за оставка.

ВС: Да. И друг род атаки, които продължават и в момента. Практически – от засегнатите медии. Например – продължават коментарите, продължават категоричните твърдения за заплаха, а заплаха няма, можете да пуснете записа и да видим… Вярно, че има остър тон…

ЛК: Има издевателство обаче!

ВС: Е, това го има, да. Някой път си го позволявам.

ЛК: Има тежка подигравка към водещия.

ВС: Има го, да. Според мен заслужено.

ЛК: Възможно е, но когато вие сте просто Валери, да речем, че можете да си позволите…

ВС: Същият съм бил и като Валери! Вие ме познавате, бил съм гост – и когато съм бил най-обикновен депутат! (…)

ЛК: Въпросът е в това – каква отговорност носи властта пред медиите в момента, че те да изглеждат толкова жалки и безпомощни, че един представител на властта да може да влезе в едно студио и да се подиграе директно на водещия? Кой носи отговорност за това?

ВК: А смятате ли, че това е ненормално, че това е някакво нарушение на общоприетите медийни правила? И смятате ли най-накрая, последния въпрос, че в телевизионното студио само водещият може да се подиграва с госта си, а гостът не може да прояви ирония?

ЛК: Не, не смятам.

ВС: И аз така смятам!