– Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
 – Зависи накъде отиваш – отвърна Котака.
 – Все едно накъде… – каза Алиса.
 – Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака

от “Алиса в Страната на чудесата”

Сериозните науки казват, че не може да се управлява ефективно, ако няма Цел, която трябва да бъде постигната и Стратегия, която да определя как тази Цел ще бъде постигната. Ето тук е главната слабост и на първото, и сега на второто правителство на ББ. И двата кабинета страдат от остър дефицит на перспективно целеполагане и модерно стратегиране. Техните действия бяха преди и сега са белязани от отсъствие на ясни идеи, поне относително точни представи какво се прави и защо се прави, много често са плод на импровизации и реактивни, а не на проактивни действия, камо ли пък да се базират на съвременна система за ранно сигнализиране, управление на рисковете и диагностика на уязвимостите. Ето защо някои министри правят полезни неща, други правят вредни неща, трети се правят, че нещо правят, а четвърти нищо не правят.

Причините за това са много – сред тях очевидни и очевадни са липсата на обща философия (идеология), дефицитът на екипност, стихийността във вземането на решенията, лошата мениджърска култура, първосигналните реакции, породени от обида, гневност, голямо его или избиване на комплекси.

Но главната причина се нарича ББ. Той трябва да е програмиращата, лидерската, организиращата и вдъхновяващата фигура. Но как да бъде, когато в главата му няма нито визия, нито модел – към какво се стремим, какъв сценарий на развитие трябва да следваме, каква система от критерии имаме за оценка на това, което се прави, какво се постига и какво засега не се получава.

ББ е харизматик с командорски нрав, по-присъщ за вожд на преминаващо от клан в народ племе, отколкото за водач на държава, нация и общество в системна, структурна, ценностна и екзистенциална криза.

Като харизматик ББ той е изключително далеч от Роналд Рейгън, който като него бе със средни интелектуални способности, но го превъзхождаше в хиляди пъти както по целеполагане и стратегиране, знаейки, къде интуитивно, къде идеологически фанатизирано към какво се стреми; така и по нюх и инстинкт за кадрови подбор – просто не може и дума да става да се прави съмнение между хората, на които се опира ББ, понякога да се чудиш откъде ги избира и на кой кръстопът ги намира и на невероятните мениджъри, на които се опираше Роналд Рейгън!

Като командорски нрав ББ е потресаващо далеч от Шарл де Гол, който като него обичаше да заповядва, да гледа на министрите си като на винтчета и болтчета, да не търпи възражение, често да си сменя мнението, дори по колосално важни за държавата проблеми (например независимостта на Алжир) , но го превъзхождаше в хиляди пъти както по неповторими и уникални лидерски качества на водач с мисия на нацията, така и по избистрената до съвършенство представа каква Франция иска да построи – с каква политическа система, с какво място в международните отношения и на световната сцена – и всичкото това облечено в бистър ум, изящен език и висока и широка обща култура, за разлика от лаичеството, аматьорството, откровената демонстрация на лошо възпитание и ниска култура на ББ.

Понеже започнах с цитат от „Алиса в страната на чудесата“, ще завърша с още един цитат – от „Алиса в Огледалния свят”, той чрез казаното от Туидълди като че ли най-добре илюстрира управленската концепция в главата на ББ:

– Ако беше така, би могло да бъде. И ако би било тъй, щеше да е така. Но понеже не е така, то не е. Това поне е ясно.