Като започвам със забележката, че Цеков винаги ме е усъмнявал, продължавам с това, че подобни писания са символ на днешната българска „интелигенция“. Придворната интелигенция, да уточня. Която мазно се извърта накъдето духа вятъра и започва да духа на властимащите /простете цинизма, но истината трябва да се казва направо/. Които, увлечени и възхитени от собствената си персона, не виждат по-далеч от носа си, въпреки много титли и дипломи.

Много от вас ще кажат, че нямам правото да критикувам един толкова виден юрист с такава блестяща кариера. Мога! Защото аз деля хората на добри и лоши, на родолюбци и предатели, на такива, които мислят за България, и такива, които мислят само как да се намърдат по-удобно във властта. Не съм впечатлена от многото титли. Защото в част от случаите са в резултат не на някакви блестящи лични качества и работа, а на това, че са попаднали в подходящото време на подходящите хора и места. Самият Цеков е работил с много неправителствени организации, финансирани познайте от кого – от САЩ! Ами пази си хляба и благодарности за кариерата!

Никакви дипломи и титли не могат да скрият националният нихилизъм и предаването на интересите на България Дори утежняват вината, защото докато можем да простим на бай Пеньо от Горно Нанадолнище, че е заблуден, за образованите и мислещи хора извинение няма.

Интелигенцията навсякъде е призвана да води народа си. В България е призвана в поза партер да обслужва политическата класа. И да се извърта така, че да е удобна.

Например господинът Цеков беше в НДСВ, Новото време, беше при Кунева, беше при Президента Радев, дори беше в листата на БСП, бил е при учредяването на СДС, а сега пристана на Бойко Борисов. Какво да кажа, след като него явно не го е срам.

Погледнете днешните интелектуалци: гаврещи се с историята ни, с литературата ни, с българския народ. Изповядващи не български, а чужди ценности и интереси.

В България има и друга интелигенция. Такава без много титли, но със знания и интелект. Които, нямайки „честта“ да участват във висшата политика, и които живеят сред обикновените хора, мислят адекватно и разумно. И които не подкрепят водената българоубийствена политика на управляващите.

Също като по време на турско. Чорбаджиите – с турците. Малкото интелигентни и образовани хора, които не са се сдушили с врага, са повели народа – на въстание, на революция, на Шипка…Левски, Бенковски, Раковски, Ботев…

Иванчо Хаджипенчович или Раковски. Изборът на интелигенцията…

Елена Гунчева