Забавно е да се наблюдава как прокопитата реват като карпатски мечки за назначенията на Тръмп в новата му администрация. Ще кажете, че са заложили бащинията си там.

„Дневник“, „Капитал“, „Медиапул“, „Клозет“…в нечовешки вой срещу Марко Рубио, Тъкър Карлсън, Мат Гейц, Питър Хегсет, Тулси Габард, Илон Мъск.Наричат ги „путинисти“, „лоялисти“, „спорни“, „съмнителни“, „опасни“, „привърженици на Асад“, „развратници“…

Българските неолибералки са по-впрегнати и ожесточени за кадрите на Тръмп от активистите на Демократическата партия, които понасят загубата общо-взето с достойнство – Байдън, да речем, съвсем цивилизовано прие Тръмп в Белия дом и обеща мирно предаване на властта. Кое буди такава ярост сред нашите лакеи? Може би някакви принципни, идейни съображения?

Кинтите, разбира се. Грантоядите на „Америка за България“, усвоили десетки милиони долари от чуждестранната фондация (оперираща със средства на американския данъкоплатец), треперят, че хора като Илон Мъск (който ще отговаря за бюджетните оптимизации) ще завъртят кранчето, далаверата ще секне. Шубето е и защото персоналът в посолството може да бъде сменен – какво ще правят тогава добре охранените във времето доносници на „Козяк“? Които поминуваха чрез жалби срещу сънародниците си?

Край с Кириак-Стефчовщината, моделът „Галя от посолството“ виси на косъм. Кой сега ще уволнява неудобните като Вежди Рашидов? Кой ще пише състава на Министерския съвет?
Висят на косъм и отровните НПО-та на зелените, „Правосъдие за всеки“, Съюза на съдиите, Български хелзинкски комитет…

Искрено се притеснявам за душевното здраве на тези славни херои на джендър-прогресивизма, отродителството и милиционеро-либерализма. Те друго не са свиквали да работят. Те цял живот работят срещу българските национални интереси в полза на чужди, и този труд – като всяка мерзост, е щедро заплатен…