Една престъпна нация не може да обяви война на ООН и да продължи да се измъква безнаказано

През изминалата година Израел предприе атаки срещу редица държави и окупирани територии: Ивицата Газа, Западния бряг, Ливан, Сирия, Йемен и Иран.

Но ако оставим всичко това настрани, виждаме, че Израел се прицели и в една конкретна организация с поредица от безпрецедентни реторични и агресивни атаки. Да, става дума за Обединените нации. Всички сме свидетели как Израел на практика обяви война на ООН.

Да си припомним какво направи Израел в последните седмици и месеци:

-Премиерът на Израел, докато стоеше на подиума на Общото събрание на ООН, заклейми организацията като „презряна“, „дом на мрака“ и „блато от антисемитска жлъч“.

-Напускащият посланик на Израел наряза копие от Хартата на ООН с миниатюрен шредер за хартия, докато стоеше на подиума на Общото събрание, а по-късно каза, че централата на ООН в Ню Йорк „трябва да бъде затворена и изтрита от лицето на Земята ”.

-Израелският външен министър лъжливо обвини генералния секретар на ООН, че не е осъдил атаките на Иран срещу Израел, обяви го за „персона нон грата в Израел“ и добави, че му е „забранил да влиза в страната“.

-Израелското правителство активно възпрепятства разследваща комисия с мандат от ООН, която се опита да събере доказателства за атаките от 7 октомври.

-Израелският парламент е напът да определи една от най-старите агенции в ООН, Unrwa (бел ред. организацията, която помага на палестинските бежанци), като „терористична организация“.

-Израелските военни бомбардираха училища, складове и бежански лагери на ООН в Газа в продължение на 12 месеца и убиха рекордните 228 служители на ООН. „Това е най-големият брой убити наши служители, в един конфликт или природно бедствие, от създаването на ООН досега“, каза генералният секретар на ООН.

-Израелската армия в момента атакува миротворците на ООН в Южен Ливан. Според ООН „петима „сини каски“ на ООН, служещи в UNIFIL в Ливан, са били ранени, тъй като израелските сили са нанесли щети на позиции на ООН близо до „синята линия“.

Нима всичко това е редно? Приемливо? Законно?

Може би най-големият въпрос от всички е: как на Израел все още е позволено да остане член на ООН? Защо все още не е изключен от организацията, която безмилостно и безсрамно атакува и подкопава? Разбира се, има и други нарушители на правата на човека, които остават активни членове на ООН – Сирия, Русия и Северна Корея, назоваваме само няколко – но никой от тях не е убивал масово служители на ООН; никой от тях не е изпратил танкове да нахлуят в база на ООН; никой от тях не е „отказал да изпълни повече от две дузини резолюции на Съвета за сигурност на ООН“. От 60 години насам нито една страна в света не се осмелявала да направи самия генерален секретар на ООН „персона нон грата“.

Нека да е ясно: има механизъм за изключването на държава-членка на ООН. Член 6 от Хартата на ООН гласи:

„Член на Обединените нации, който упорито е нарушавал принципите, съдържащи се в настоящия Устав, може да бъде изключен от Организацията от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност.“

Разбира се, някой може да отбележи, че досега никоя държава-членка не е била изключена от ООН по член 6. Към това трябва да добавим и Съединените щати, които са наложили вето на над 50 критични към Израел резолюции на Съвета за сигурност на ООН, от началото на 70-те години на миналия век до наши дни. САЩ никога не биха позволили да бъде направена такава препоръка за изключване от Съвета за сигурност.

Това е основателно възражение. Историята обаче ни учи, че ветото в Съвета за сигурност може да бъде заобиколено. Професорът по международно право и бивш съветник на Държавния департамент на САЩ, Томас Грант, посочи през октомври 2022 г., докато излагаше собствените си аргументи за изключването на Русия от ООН след незаконното нахлуване на Владимир Путин в Украйна: „членовете на ООН на два пъти в миналото са преценявали, че определена делегация в ООН вече не е годна да седне на масата на организацията. И в двата случая ООН импровизира решение.“

През 1971 г. социалистическите и необвързаните нации от Глобалния юг гласуваха в Общото събрание на ООН за признаването на Китайската народна република като „единствения законен представител на Китай в Обединените нации“. По този начин те замениха представителите от Република Китай ( Тайван), държава-основател на ООН. Тайван бе изхвърлен, Китайската народна република бе приета – и Общото събрание, а не Съветът за сигурност, реши това.

Три години по-късно, разчитайки отново не на Устава на ООН, а на собствените си „процедурни правила“, както припомни адвокатът по правата на човека и бивш служител на ООН Саул Такахиси, Общото събрание на ООН отказа да признае пълномощията на делегацията на ЮАР и „забрани на Южна Африка да участва в заседанията на Генералната асамблея на ООН” до 1994 г.

О, нека припомним и двете основни причини, цитирани от Общото събрание на ООН за спиране на членството на Южна Африка! Апартейдът срещу местното чернокожо население и незаконната окупация на съседна Намибия. Звучи ли ви познато?

Важното е, както пише Томас Грант, „че ходът срещу Южна Африка не следва процедурни правила в устава на ООН или съществуваща практика в организацията“ и ООН показа как може да импровизира, когато държавите-членки преценят, че даден въпрос е достатъчно важен, за да се налагат спешни действия.

И така, какво е „по-важно“ за държавите-членки на ООН в момента от атаките срещу самата организация от една държава-членка? От атаките срещу авторитета, персонала, централата и устава на ООН? В събота 40 страни излязоха със съвместно изявление, осъждащо наглото и продължаващо нападение на Израел срещу мироопазващите сили на ООН в Ливан, но думите не стигат. Държавите-членки на ООН трябва да се задействат.

Израелското правителство може да се преструва, че Организацията на обединените нации и по-специално Общото събрание е ненужна, безсилна и изпълнена с антисемитски пристрастия, но Израел съществува днес единствено благодарение на резолюция на Общото събрание на ООН. Декларацията за независимост на Израел от 1948 г. прави седем различни препратки към Обединените нации, всяка от които много положителна и винаги изпълнена с благодарност.

Така че изгонването на Израел от ООН или поне спирането на участието му в Общото събрание като първа стъпка би изпратило силно послание – както към народа на Израел, така и към останалия свят.

Че властта на ООН все още има значение. Че животът на служителите на ООН и миротворците също имат значение. И че една престъпна нация не може да обяви война на самата ООН и да продължи да се измъква безнаказано.

Източник: „Гардиън“