„Никой в България не преследва политическата корупция. В затвора няма нито един бивш служител на правителството. Достигнахме етап, в който описваме държавната корупция като превземане на държавата.“

Това разказва Огнян Шентов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) в статия на английския вестник „Гардиън“, озаглавена „Облак от корупция надвисва над България, докато поема председателството на ЕС“ и цитирана от „Дневник“.

В нея авторката Дженифър Ранкин цитира от Брюксел доклад на ЦИД, „който обрисува унищожителна картина на корумпираност от върховете до низините на обществото“. Повече от 20%, или 1.3 милиона пълнолетни българи, са участвали в някаква корупционна операция като плащащи или получаващи подкуп, но през 2015 г. са приключени едва 72 дела, разказва още Ранкин.

В полунощ срещу 1 януари ще свири музика и ще блестят фойерверки, когато България – най-бедната и „най-корумпираната“ страна в ЕС, ще поеме палката на ротационното председателство. Да си председател на заседанията на ЕС и на определянето на дневния ред вече не носи онова влияние, което имаше в миналото, но все пак е много важен момент за тази страна, станала член с последната вълна на присъединили се, се казва още в статията.

Ранкин цитира Transparency International, която определя България като страната от ЕС, в която възприятието на корумпираност е най-високо, както и че присъствието в правителството на крайно десни партии предизвиква тревога, а борци с корупцията се опасяват, че в следващите 6 месеца Брюксел ще се държи по-меко спрямо властите в София.

В статията се казва още, че сред борещите се с корупцията в България се смята, че „Лукойл“ има монополна власт, гарантирана благодарение на няколко правителства чрез закони, които пречат на конкуренцията. Рухването на Корпоративна търговска банка (КТБ) е посочено като пример за жертва на „конфликт между нейния богат собственик и един политик“.

Имат ли ефект докладите от Брюксел

Механизмът за сътрудничество и верификация, създаден при приемането на България и Румъния през 2007 г., трябваше да действа няколко години, но и днес двете страни са обект на специално наблюдение дали следват европейските норми, разказва на читателите си „Гардиън“. Ефектът от годишните доклади обаче е изчезнал, казват от средите, борещи се с корупцията.

„Очевидно е, че механизмът доведе до резултати. България успя да постави под контрол организираната си престъпност. Но корупцията и правосъдната реформа не донесоха резултатите, на които ЕС и Брюксел се надяваха“, обяснява Руслан Стефанов от ЦИД. Според него е грешка да се повтаря, че това е най-корупмираната страна в ЕС, защото изследвания, различни от тези на Transparency International, разкриват друга реалност. „Допитванията на Transparency International са на практика въпрос дали харесваш страната си. Не мисля, че в България има повече корупция, отколкото в Словакия например, но потенциалните последици тук са много по-големи, защото българската икономика е много по-малка.“

Висш представител на Европейската комисия отхвърля твърдения, че по политически причини докладите може да отпаднат. Механизмът няма да приключи, докато не видим изпълнени всички показатели и препоръки“, казва източникът на „Гардиън“.

Председателството не е единствената причина ЕС да не е склонен да се държи твърдо с властите в София. Страната е финансово стабилна и не създава проблеми на Брюксел, срещу нея няма санкции за нарушаване върховенството на закона, какъвто е случаят с Полша, не воюва срещу бежанските квоти, както прави Унгария, и не е обект на спасителен план за много милиарди евро, както Гърция, изрежда изданието.

Предвидимият Борисов

„София е предвидима под управлението на дясноцентристкия премиер Бойко Борисов и това обяснява защо Жан-Клод Юнкер призовава заедно с Румъния незабавно да бъдат приети в Шенгенското споразумение. Само че Франция, Германия и други западни държави от години блокират този ход заради загриженост за корупцията.“

Но времената се променят. Хедър Грабе от Института за европейска политика на „Отворено общество“ посочва промяна в нагласите след Брекзит и конфликта с Полша. „През 2007 г. имаше желание да се членува във всичко и проблемът беше дали си готов, сега самият факт, че България опитва и иска да бъде част от случващото се, изглежда, има по-голяма тежест.“

Източник на Рантинг, който познава Борисов и кръга около него, допълва: „Имаше време, когато страхът от Брюксел в малките държави беше много силен, но сега, ако си фискално стабилен и сътрудничиш при големите решения, няма да имаш проблеми.“

В статията се отбелязват и притесненията от участието в правителството на националисти, които или са осъждани за използване език на омразата (като Валери Симеонов), или призовават да се спират търсещи убежище дори със силата на оръжието (като Красимир Каракачанов). ВМРО е „известна със систематичното пропагандиране на омраза срещу съседни народи на Балканите, както и срещу циганите“, се казва в доклад на Съвета на Европа, цитиран от авторката.

Източникът й уточнява, че тримата министри не са особено влиятелни в правителството, но че в Брюксел се усеща тревога от възгледите им.