Правителството на премиера Алексис Ципрас е изправено пред Голгота. От една страна, за да реализира съдържанието на новото споразумение, постигнато с кредиторите, а от друга, за да реши незабавно /още в следващите 24 часа/ редица въпроси, така че да получи навреме първия транш от заема от Европейския стабилизационен механизъм и да не бъде принудено да взима нов мостов заем.

Гръцкият парламент утре е призван да гласува пореден трети меморандум за последните пет години, който представлява смесица от предишните два – нови данъци, съкращения на заплати и пенсии, приватизация, либерализация на пазари и професии, както и редица реформи по отношение на данъчното облагане, пенсионното осигуряване и трудовите отношения.

В стремежа си да реализира новото споразумение правителството е изправено пред доста пречки във вътрешен и външен план. Само по себе си постигнатото на техническо ниво е предпоставка, за да се очаква “зелена светлина” за изплащане на транша. В същото време Еврогрупата, която ще заседава в петък, ще бъде призвана да одобри този документ, но не е изключено и да има изненади заради изразяваните от Берлин резерви и несъгласие по цялата процедура на това споразумение. Германската страна държи споразумението да бъде предшествано от мостов заем.

Разбира се, има и вътрешнополитически въпроси, които по някакъв начин се преценява, че правителството ще съумее да преодолее. Всъщност споразумението с кредиторите бе първата и може би най-значима стъпка, но пътят съвсем не е покрит с рози. На първо време ще трябва да бъдат смекчени възраженията, предявявани от председателката на гръцкия парламент, за да може това споразумение и съответно исканите от кредиторите мерки да станат закон на държавата. Следва “битката” в Еврогрупата, която извънредно се събира в петък. На нея Берлин ще излезе с конкретно предложение, което е диаметрално противоположно с позицията на Атина, а и на Брюксел.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле желае заемът за Гърция да дойде от Европейския фонд за финансова стабилизация, а не от Европейския стабилизационен механизъм. Това на практика означава, че Гърция ще трябва да докаже, при това с много повече поети от нея ангажименти, че иска и може да приложи мерките, под които нейните управляващи са положили подписите си.

Високопоставени представители от Берлин през последните дни не крият намерението си и заявяват, че “доверието е загубено” и че те “искат осезаеми доказателства, че договореното може да бъде приложено на дело”. По време на петъчната “битка” обаче Гърция няма да бъде сама. Доста от партньорите й искат “гръцката драма” да приключи и тя да не се превръща в сериал. На същата вълна е и Брюксел, който желае споразумение още сега, а не ново удължаване на сроковете и нови мерки.

Според някои източници два са ключовите въпроса, които ще бъдат поставени на везните – първият е свързан с ролята на МВФ в новата спасителна програма за Гърция. Досега се знае, че фондът не иска да участва в заема от 85 млрд. евро. Следователно това е една празнота, която ще трябва да бъде запълнена, ако управляващият директор Кристин Лагард държи на своя отказ. Берлин поставя като условие участието на фонда в новата програма. Отговорът на този въпрос ще бъде даден на Еврогрупата и за да може фондът да отговори положително, ще трябва да получи уверението на еврозоната, че ще има регулация, и то скорошна, по отношение на гръцкия дълг.

В публикация на в. “Уолстрийт джърнъл” бе посочено, че фондът е готов да участва от октомври в програмата, след като бъдат предприети действия по преструктуриране на гръцкия дълг. Друг ключов въпрос е в пряка връзка с предстоящите политически събития и процеси в Гърция. Премиерът и неговият екип дадоха да се разбере, че ще прибягнат до предсрочни избори още следващия месец. Нещо подобно ще постави под съмнение реализацията на новото споразумение. Партньорите на Гърция със сигурност ще поискат от премиера да внесе яснота и да каже, че или иска избори, или ще се ангажира, че договорената програма ще бъде изпълнена независимо от изборния резултат.

Ако всичко върви добре на Еврогрупата, тогава двете следващи стъпки ще бъдат от процедурно естество. Първата се отнася до гласуването на споразумението от парламентите на онези страни, които предявяват най-големи изисквания към това споразумение, като Германия, Испания, Финландия и други, и след това ще бъде преведен и първият транш, който ще позволи на Гърция да покрие нуждите си, като се започне от плащанията на нейните задължения по облигации към ЕЦБ в размер на 3,2 млрд. евро на 20 август.

В противен случай, тоест, ако се стигне до засечка, гръцкото правителство ще бъде принудено да се обърне към единственото останало решение и да поиска мостов заем.