Руският енергиен гигант „Газпром“ няма да изпрати свои представители на конференцията за газовия хъб „Балкан“, която ще се проведе в комплекс „Ривиера“ край Варна на 5 септември. „Не се планира участие на делегация на „Газпром“ във Варна“.

В края на миналия месец бе огласено, че „Газпром“ ще дойде във Варна. Най-вероятно обаче руският гигант е бил поканен, но е отказал, затова управляващите досега мълчат по този въпрос.

На форума, на който българската газова компания „Булгартрансгаз“ ще представи бизнес модели за изграждане на хъб „Балкан“, ще  присъстват премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на енергетиката Теменужка Петкова и Клаус-Дитер Борхард, директор на „Вътрешен енергиен пазар“ на Европейската комисия. По предварителна информация участие в конференцията са потвърдили „Бритиш Петролиум“, „ОМВ Газ енд Пауър“, германският консорциум RWЕ, „Алианц кепитъл партнърс“. Ще присъстват и базираната в Хюстън „Тексас чейнере енерджи“, производители на втечнен природен газ, азербайджанската петролна компания СОКАР, италианската СНАМ, гръцките ДЕПА и ДЕСФА.

Идеята за газов хъб се появи в отговор на спрения на 1 декември 2014 г. проект „Южен поток“, който трябваше да доставя 63 млрд. куб.м газ от Русия по дъното на Черно море през България до страните от Централна и Южна Европа. На 10 декември 2014 г. на заседание на Министерския съвет Бойко Борисов поиска Европа да финансира изграждането на газов хъб край Варна. На форум в София, посветен на свързването на страните от Югоизточна Европа с европейските енергийни системи през февруари 2015 г., той официално представя идеята и за пръв път оповестява колко ще струва проектът – 2,2 млрд. евро.

От писмо на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер от август т.г. до премиера става ясно, че комисията не възразява хъб „Балкан“ да бъде захранван и с руска газ, стига начинът, по който това става, да отговоря на правилата на Евросъюза. На Русия е известно желанието на България да се върне към проекта „Южен поток“, но за да се случи това, са необходими железни юридически гаранции, обяви президентът Владимир Путин в началото на август от Санкт Петербург по време на съвместна пресконференция с турския си колега Реджеп Тайп Ердоган. Окончателният отговор обаче остава на „Газпром“.

На 31 август Алексей Милер, председател на управителния съвет на руския газов гигант се е срещнал в Истанбул с турския министър на енергетиката и природните ресурси Берат Албайрак, става ясно от интернет страницата на компанията. Постиганата е договореност във възможно най-кратки срокове да бъдат издадени необходимите разрешителни за започване на строителството на „Турски поток“. 660 км от газопровода ще минат по трасето на „Южен поток“, а 250 км по ново трасе в посока европейската част на Турция.

„Газпром“ няма да прати свои представители на конференцията във Варна, което хвърля сянка на съмнение както върху възможността за възраждане на проекта „Южен поток“, така и върху идея за хъб, тъй като не е ясно откъде той ще се снабдява с газ. Русия не изпрати и група, която да преговаря за оборудването за АЕЦ „Берене“. България беше осъдена в международен арбитраж да заплати на руската страна 620 млн. евро еднократно и по 167 000 евро на ден до окончателното издължаване на сумата. Опитът на премиера Бойко Борисов и енергийния министър Теменужка Петкова да продадат произведеното оборудване на Иран приключи без успех. При посещение в Русия на 29 юли министър Петкова договори съвместна работна група, която да обсъди варианти по казуса. По думите й руски представители трябваше да дойдат в България последната седмица на август. Такова посещение обаче нямаше. Вчера по време на парламентарен контрол в отговор на въпрос на депутата от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Васил Антонов за съдбата на АЕЦ „Белене“, енергийният министър отговори, че „трябва да вземем бързо решение, но то не трябва да бъде прибързано.