Инвестирахме огромни пари, за да гарантираме, че нашата армия ще бъде най-силната и най-ефективната. И всичко това се срина на 7 октомври 2023 г., казва контраадмирал Ами Аялон, бивш ръководител на Шин Бет, израелската вътрешна разузнавателна служба, в интервю за „Фигаро“.
По думите му, дори днес Израел отказва да приеме, че палестинците са народ. Нашата война не е срещу него, а срещу военното крило на Хамас, казва ген. Аялон. „Преди дори да атакуваме, трябва да кажем, че искаме да създадем реалност, в която ще говорим с палестинците, които приемат мирните инициативи и които искат да обсъдят с нас реалността на две държави. Но мисля, че нито едно израелско правителство няма да се съгласи да направи това днес. Но ако не го направим, ще станем свидетели на увеличаване на насилието“, предупреждава бившият шеф на Шин Бет.
– Ще бъде ли запомнен 7 октомври 2023 г. като израелския 11 септември?
– В Израел повечето хора гледат на тези драматични събития като на нова война от Йом Кипур. Точно преди два дни отбелязахме годишнината от атаката през 1973 г. И това, което се случи, е много сходно. Нападението беше напълно изненадващо. И причините вероятно са същите. Но мисля, че в дългосрочен план, когато се опитаме да разберем нашата история, страницата на 2023 г. ще ни изглежда много по-сериозна. Тази атака ще промени лицето на Израел. За първи път от създаването на еврейската държава са избити стотици цивилни, убити в домовете си, на наша територия.
Ще ни отнеме години, за да разберем дългосрочното въздействие, причинено от ужаса и страха, свързани с тези събития. Използваме терминологията за Йом Кипур, но днес атмосферата е много различна. Ние създадохме държава, за да се защитаваме. Инвестирахме огромни пари, за да гарантираме, че нашата армия ще бъде най-силната и най-ефективната. И всичко това се срина на 7 октомври 2023 г. Повечето хора вече не очакват нищо от нашите политически лидери. Но да, все пак очаквахме нещо от нашите военни командири и това се провали.
– Първо имаше огромен провал на нашите служби за сигурност. Цялото разузнаване в Газа се основаваше на електронното наблюдение. Но ръководителите на военното крило на Хамас, като шефа им Мохамед Дейф, оцеляха и при първата, и при втората Интифада и при многобройните израелски операции. Те знаят как да общуват без телефон и интернет. Много ограничен брой от техните отговорници вероятно са знаели за операцията. Нашите служби бяха слепи.
От друга страна, голяма част от отговорността очевидно е на правителството. Началниците на всички структури за сигурност му казаха, че провежданата политика е погрешна и че очевидно ще бъде използвана от враговете ни. Нашите врагове виждаха как се отпускаме, виждаха, че нашата устойчивост и единство отслабват. Те усетиха момент на голямо разеделение около кризата, предизвикана в страната от правосъдната реформа. Разбира се, политиците не се вслушаха. Особено по отношение на предупрежденията за Западния бряг на река Йордан. Израелското правителство направи всичко “Фатах” и Палестинската власт повече да не бъдат партньор, защото те дадоха властта на Хамас.
Днес имаме “Хамас” в Газа и вече нямаме никого на Западния бряг. Повечето палестинци, дори на Западния бряг, смятат Палестинската власт, и в частност нейния шеф Абу Мазен, за сътрудник на Израел. Ние толерирахме нетърпимото, като оставихме от 2006 г. Хамас да се въоръжи на прага ни. Оставихме Катар да му прехвърля средства, които му позволиха да се въоръжи. Справяхме се с проблема с Хамас чрез периоди на военни офанзиви, последвани от примирие. Всеки път Хамас беше малко по-силен. Нашето правителство смяташе, че основният проблем в Газа е икономически и даде малка глътка въздух, като издаде разрешителни за работа на хиляди палестинци, които влязоха на наша територия две седмици преди атаката на 7 октомври. Хамас е много структурирана организация, Хамас е идеология и Хамас е социално движение. Трябва да се борим с военното крило на движението, бригадите “Еззедин ал Касам”. Трябва да гарантираме, че вече няма да има този огромен военен капацитет на прага ни. Това изисква огромна военна операция.
– Неизбежна ли е сухопътна операция в Газа?
– Да, нямаме избор, за да унищожим бригадите “Еззедин ал Касам”. Но трябва напълно да променим политиката си, за да създадем палестински партньор. Трябва да кажем от самото начало, че нашата война не е срещу палестинския народ. Нашата война е срещу военното крило на Хамас. Преди дори да атакуваме, трябва да кажем, че искаме да създадем реалност, в която ще говорим с палестинците, които приемат мирните инициативи и които искат да обсъдят с нас реалността на две държави. Но мисля, че нито едно израелско правителство няма да се съгласи да направи това днес. Но ако не го направим, ще станем свидетели на увеличаване на насилието. Дори днес Израел отказва да приеме, че палестинците са народ. Икономическото развитие няма да им бъде достатъчно. Те искат свобода, искат да видят края на окупацията.
– Смятате ли, че събитията от уикенда щяха да бъдат избегнати, ако палестинският въпрос беше решен със създаването на палестинска държава?
– Това е очевидно. Вижте нашата концепция за сигурност в Израел. До войната от Йом Кипур преди 50 години ние предпочитахме земята пред мира, защото мирът не беше важен за нас. Нашата цел беше сигурността. Трябваше да дойде шокът от войната от Йом Кипур, за да стигнем до заключението, че за да имаме сигурност, трябва да мир. Постигнахме мир с Египет само заради травмата от Йом Кипур и започнахме преговри с палестинците в Мадрид, после в Осло, само заради първата Интифада. Накрая напуснахме Ливан само заради шиитския терор и самоубийствените атентати. Изтеглихме се от Газа само заради втората Интифада. Международната общност изигра голяма роля във всички случаи, които споменах. Днес преживяваме трагедия и никой не го е грижа. Не можем да виним никого. Никой не може да ни спаси въпреки самите нас.
– Ами арабският свят? Това ли е краят на Авраамовите споразумения?
– Нищо не е напълно мъртво. Но преди всичко нашите проблеми не са мъртви. Удивително е да се види разликата между това, което видяхме ние, когато подписахме Авраамовите споразумения, и това, което арабският свят видя в тях. Те подписаха споразуменията, за да бъдат спрени незабавните анексии, планирани от Нетаняху. Това беше условие. Нашето правителство каза “да” и след това обясни на нашето обществено мнение, че не сме платили цена за мира. Той обясни, че няма да пристъпим веднага към анексии, а стъпка по стъпка. И следователно ние не спазихме думата си.
– Капан ли е сухопътната офанзива за Израел?
– Ще бъде много трудно. Знам, че за да успеем, ще да бъдат убити хиляди палестинци. Нямам представа колко израелските войници и изралеските цивилни ще загинат. Знам също, че колкото повече палестници са убити в Газа, толкова по-големи са шансовете за интервенция на “Хизбула” в северната част на страната. И че нивото на терор на Западния бряг ще се увеличи. Какво ще се случи по арабските улици в Йордания, в Египет… Има много неизвестни.
Но военният капацитет на Хамас трябва да бъде унищожен, защото днес се намираме в много трудна ситуация, в която възпиращият ефект на нашите сили е силно дискредитиран. През последните два дни видяхме нещо, което не можехме да си представим. Това беше клане. Деца и жени, убити в домовете си и то не само с огнестрелни оръжия. И за да унищожим военното крило на Хамас, няма алтернатива на сухопътната офанзива, защото не можем да убием 2 млн. души с бомбардировки.
Източник: „Фигаро“
Превод от френски: Галя Дачкова
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
