В следващите 5 години за Румен Радев ще се пише много. Встъпва в длъжност на 22 януари и оценки ще се дават след това. Но от 13 ноември вечерта е под прожекторите в качеството на бъдещ държавен глава, действията и бездействията му имат не само медиен оттенък. В следващите редове ще се спрем на няколко грешни стъпки, които политикът Радев направи в първите седмици след изборния успех. Не са големи, засягат предимно сферата на комуникацията и вината за тях е колективна.

Най-важното в момента е Радев да разсее съмненията (оправдани), че ще бъде куче на каишката на БСП. Демонстрация на независимост би била добра лично за него, за над 1 млн. избиратели, които го подкрепиха, без да се родеят с БСП, за общия му публичен образ и в крайна сметка заради статута на президентската институция. Трябва да го стори сега, когато все още има свободата да прави каквото поиска, а българите формират първи впечатления от него в реални действия на политически терен. Всичко започна от: „Сега ще се обърна към вас, г-н Радев. Днес в тази зала вие трябва да почувствате и да знаете цената на всеки глас, застанал зад вас. И най-малкото движение от ваша страна срещу тази партия няма да ви бъде простено!“. След тези предизборни думи на Илияна Йотова пред Националното съвещание на БСП Радев имаше динена кора, която трябваше да отлепи от обувката. И да си даде сметка как и защо Йотова казва тези неща, можеха ли да не достигнат до медиите и кой друг в крайна сметка губи от предупреждението-унижение. Никой, разбира се.

Радев обаче продължи да се пързаля с кората. Отиде на Националния съвет на БСП, дръпна поздравителна реч от трибуната, разцелува се с Корнелия Нинова и седнал до „легендата“ Стефан Данаилов остави впечатления за единно цяло. Присъствието му на социалистическата сбирка бе кратко, но достатъчно за заглавия „Радев – на крака при БСП“. Точно там изказа позиция за избирателната система (смесен вот), която бе оповестена от Нинова предната вечер пред БНТ и гласувана 100 процента от същото заседание. Не е лошо, че вижданията им съвпадат, лошо е, че бъдещият президент създава впечатление за спринт подир червения вятър. „Посъветвах го да не участва в сформирането на служебния кабинет на Плевнелиев. Конституцията не дава такива правомощия на г-н Радев, преди да встъпи в длъжност. Той трябва да дава пример за спазване на законите на страната“, заяви пред „24 часа“ Нинова. Очевидно отношенията са такива, че няколко генералки си позволяват публично да раздават акъл на генерала.

На тази история със служебния кабинет следва да се спрем отделно. Това е най-голямата грешка на Радев до момента с рискове за капитални последици. Съществува версия, че  хора от БСП са ходили при Плевнелиев да акушират на съвместен кабинет. Независимо дали е истина, то сценарият „Радев и Плевнелиев редят заедно министри, демонстрирайки приемственост“ бе пълна глупост – гаф, в който бъдещият президент сам се замеси, оповестявайки почти тържествено „доброжелателността“ на предшественика си. Впоследствие той и БСП започнаха да дават заден, за да се стигне до отказаната покана да участва на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС).

Само че Борисов и компания не спяха. „На него народът му вярва. Той трябваше да излезе и да каже: „Предлагам това и това“. Не е удобно да носиш отговорност. Най-добре е да се изказваш по теми, които са удобни“, рече в контранастъпление премиерът. „Не съм въодушевен от отсъствието му“, каза и Найден Зеленогорски (РБ). Недружелюбни медии широко отразиха „дезертирането“, сложиха поантата „Ходи на пленуми на БСП, но не и където надпартийно се решават нещата“. Тъй Радев стана уязвим за действия, които нито по конституция следва да върши, нито пък има личен интерес от тях. Определянето на министри, набъркване в каша, надробена от ГЕРБ, въобще каквато и да е ангажираност към мандатната рулетка води до отговорности – прехвърлени от болната към все още здравата глава. Друга функция те нямат. Поемането им преди 22 януари е равносилно на грандиозен провал, любопитно е на кого точно му щукна такава въпиюща глупост.

Пясъците в следващите месеци ще бъдат изключително подвижни и няма да е чудно, ако затъващата изпълнителна власт, търсейки виновници, ги намира в Радев – както стана с отказаната покана за КСНС.  Нужно е да бъде внимателен, премерен, да страни от сюжети, които не изискват замесването му. Това е фина игра, за която БСП трябва да помогне, а и изисква формиране на качествен и координиран личен екип. Първата задача на Радев обаче е да демонстрира еманципация от издигналата го партия – тя е много по-важна за публичния му образ и спекулациите, че ще вади страната от НАТО. „Ще бъда президент, който може да казва „не“, заяви предизборно Радев. Кофти тепих – същото казваше предизборно и Росен Плевнелиев.

Диян Божидаров