Когато статистиката с цените на храните свети в „червено“, тя трябва да се анализира и ако има нарушения на конкуренцията, следва да се вземат мерки, предлага в интервю за Mediapool Георги Ангелов, старши икономист в „Отворено общество“. По думите му въвеждането на тавани на надценките и замразяване на цените не работи.
Г-н Ангелов, според вас има ли проблем с цените на храните в България извън пазарната динамика, която е свързана с високата инфлация?
Всъщност това е един от въпросите, които трябва да се изяснят. Това изисква задълбочен анализ на пазара. Не може на пръв поглед да се каже дали има проблем, защото става въпрос за хиляди различни стоки. Но някои индикации сочат, че все пак има проблем, след като има цени на храни, които в България са по-високи, отколкото тези в Западна Европа и растат по-бързо от тези в еврозоната. Това не е нещо, което бихме очаквали в най-бедната страна в ЕС.
Най-малкото трябва да имаме прозрачност и яснота откъде идва проблемът и на какво се дължи, за да се мисли как да се реши. И дали изобщо може да се реши, или ще отмине от самосебе си. Защото понякога такива скокове в цените се самокоригират особено в среда, в която домакинствата са с намалена покупателна способност, внимават какво купуват, от коя марка и на каква цена. Тоест пазарът ще отреагира, но все пак трябва да се анализира внимателно дали няма и други проблеми като картели, използване на пазарна сила и т. н.
Mediapool публикува смущаваща статистика на Евростат за 2021 г., според която определени храни у нас като олио, масло, мляко, сирене и яйца поддържат ценово равнище, което надминава средноевропейското и дори това най-богатите държави в ЕС – Люксембург и Германия. Тези стоки у нас се продават на 120-130% от средноевропейските цени, при положение че общото ценово равнище на България е 56% от средното за съюза. Това не е ли изкривяване?
Тази статистика отразява ситуацията преди сегашните проблеми, защото е за 2021 г. Сега вероятно проблемът се е задълбочил още повече. Затова според мен е нужно по-често да се правят такива статистики и там, където се виждат такива изкривявания, които светят в „червено“, да се направи истински задълбочен пазарен анализ. Трябва да се изследва структурата на пазара, кои са доставчиците, кои са производителите, защо не се внася от чужбина, ако дадена стока е по-скъпа у нас, какви са пречките пред вноса, дали местните играчи са се сговорили с митниците да не пускат конкуренция и т. н.
Има Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), има други органи, които на база на анализа биха могли да се задействат. Не трябва да забравяме, че България през лятото отмени ДДС на хляба – мярка, която струва много пари. И сега трябва да се изследва защо хлябът не поевтиня толкова, колкото трябваше, след като и цената на зърното падна. С други думи, трябва да се види дали тази мярка изобщо проработи.
Защото държавата има и друг лост – може да събере сектора и да каже: „Или се дръжте пазарно, или няма да има подобни отстъпки“. Същото важи и за компенсациите за цената на тока. Цялата идея беше държавата да компенсира бизнеса за електроенергията, за да не се вдигат цените. Но това не проработи навсякъде. Например мобилните оператори си взеха компенсацията, тя дори стана още по-щедра от началото на тази година, а цените не паднаха, че даже бяха актуализирани нагоре заради инфлацията. Все пак държавата дава тези пари без никакви условия, а може би трябва да ги даде само на тези, които наистина правят нещо смислено с тях. А останалите, които си увеличават цените и генерират свръхпечалби и създават инфлация – телекомите, банките, петролният сектор, да бъдат оставени без подпомагане. Правителството трябва да каже: „Или вдигате цените, или получавате компенсации“. Не може и двете. Ако ще вдигат цените, правителството трябва да им спре компенсациите и те да се насочат директно към домакинствата чрез данъчни облекчения и други мерки. Според мен държавата има лостове, но просто не ги използва. Не може да прахосаш толкова пари, а да няма никакъв ефект върху инфлацията. Явно тази мярка с компенсациите не работи.
През седмицата правителството изглеждаше доста безсилно, опита се да обяви някакви мерки срещу високите цени, но изказването на премиера Гълъб Донев бе толкова мъгляво, че стана ясно, че нищо няма да се случи. Има ли кабинетът полезен ход?
Правителство без парламент и без съдействието на регулаторните органи, които знаем, че нямат особено желание да се намесват в решаването на проблема, няма чак толкова много възможности. Казаха, че ще пишат закон за търговията с храни, но няма парламент, който да го приеме. Това е някаква идея в бъдеще време. Според мен основният инструмент в момента в ръцете на служебния кабинет е през субсидиите и компенсациите. Те идват директно от правителството и то може да прави политика – да каже, че дава на всички, с изключение на тези, които нямат нужда. Защо например „Лукойл Нефтохим“ трябва да получава компенсации за тока? Рафинерията си има достатъчно печалби от цената на горивата и от евтиния петрол, внася като изключение от ембаргото. Другото е да се установи прозрачност – митниците, НАП и другите органи редовно да предоставят данни, за да се види къде е проблемът и усилията да се насочат към решаването му.
Големият отсъстващ в този дебат не е ли Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)?
Тя винаги казва, че няма правомощия и не е нейна отговорност.
Миналата пролет институцията обяви проучване и секторен анализ на пазарите на олио и пшеница, но отговори, че пазарните участници са затруднени с предоставянето на данни и имат нужда от повече време. Нормално ли е това?
Според мен случилото се с пазара на олио беше директна манипулация. Появи се слух, че олиото ще свърши, хората бяха пратени по опашки и това се използва, за да се вдигнат цените. Тази практика се ползва не за пръв път в хранителния сектор в България. По време на пандемията имаше пак подобни опити, но тогава потреблението се срина и нямаше как цените да се вдигнат. И сега ми се струва, че потреблението е доста отслабено и може да се получи обратен ефект от вдигането на цените.
Според мен има антипазарна тенденция за надуване на цената на олиото. Защо тя скочи толкова много за няколко дни в България, след като в цяла Европа се повиши много по-плавно и много по-малко? В България се създава паника, изстрелва се цената и след това отнема дълги месеци, за да се върне тя на пазарни нива. Трябва да се отговори на въпроса защо винаги това се случва точно в този сектор. Вероятно играчите не се учат от грешките си или пък може би е обратното – всъщност това да не са грешки и те печелят от тази формула „ден година храни“. Така че ако това работи, може би трябва да се анализира детайлно кой го организира, как точно и трябва да се измислят мерки за противодействие. Не е нормално някой да обявява, че олио, което е произведено преди, на стари цени, в огромни количества, ще свърши. Това не се случва ей така, от самосебе си.
И то при положение че България е на трето място в света по износ на олио през 2021 г.?
Именно за това говоря. Същото беше и с тоалетната хартия в пандемията – ние произвеждахме тази хартия, така че нямаше как тя да свърши, но тогава много хора се подлъгаха да купят огромни количества.
Ще се присъедините ли към призивите от зората на демокрацията в стил „За бога, братя, не купувайте“? Трябва ли да има потребителски бойкот например на краставици по 6.50 лв./кг?
Призивът „Не купувайте“ точно по отношение на храните няма как да проработи, защото хората трябва да ядат. Но това, което се вижда още от миналата година, а сега още повече, е, че хората следят промоции, купуват намалени стоки, тоест потребителите са станали доста гъвкави, защото са притеснени заради инфлацията, която подяжда доходите им. Този процес трябва да се насърчи и това ще стабилизира и инфлацията, защото ако хората предпочитат по-евтиното, това ще накара останалите да не прекаляват с вдигането на цените, защото ще загубят пазарен дял.
Правихме доста анкети с производители на храни и всички твърдят, че има големи надценки в търговията на дребно, до 100%. Според вас проблемът в търговията на дребно ли е или на всички нива по веригата?
Трудно бих могъл да отговоря без анализ. Вероятно всеки по веригата се опитва да спечели повече. Някои производители на млечни продукти казват, че изкупната цена на суровото мляко се е повишила, а пък фермерите твърдят, че тя се срива. Това обаче още не се е отразило на сиренето. Тоест всеки, когато му е изгодно, казва, че става дума за пазарни тенденции. Но когато те се обърнат, си мълчи и гледа да не връща цените надолу.
Знаете, че миналата година, когато се изстреля цената на зърното, зърнопроизводителите казаха, че това са пазарни тенденции. После, когато се върна обратно, започнаха да се оплакват, че цената паднала, че украинското зърно им подбивало пазара. Същото се случва и с яйцата. Да, световната цена се вдигна, но САЩ казаха, че вече има 50% срив в цената на едро на яйцата. Тоест и тази тенденция се обръща. Когато посоката беше нагоре, и у нас тя бе използвана за вдигане на цените, но сега не виждаме бързо да се върви в обратната посока. Тоест има подобни проблеми и ако имаме някакъв анализ веднъж седмично, хората ще могат по-добре да се ориентират. Те са чували, че яйцата поскъпват в целия свят, но едва ли са чули, че цената вече се срива.
Да разбирам ли, че правителствената идея за създаване на интернет портал за цените е добра идея?
Въпросът не е само в суровите данни, а да се каже дали това е нормално. Дали и в другите държави е така? Дали има и друга причина за тези процеси? Все пак трябва да има и аналитичен инструмент. Сравнението на цени е хубаво, но не е достатъчно.
Чуваме, че някои държави предприемат непазарни мерки за ограничаване на поскъпването – таван на надценки, замразяване на цени. Смятате ли, че подобни стъпки имат смисъл?
Този, който е приложил подобни идеи, се е опарил. Унгария много напредна с такива мерки за храните и горивана и накрая се отказа от всички тавани, защото те доведоха до дефицит на стоки. Имаше опашки по бензиностанциите, нямаше гориво, което принуди властите да премахнат ограниченията. Резултатът е, че в момента Унгария има най-високата инфлация в ЕС, включително при храните, където имаше таван. Тоест това не само че доказано не работи, но има и обратен ефект.
Как ви звучи идеята за ограничаване на спекулата чрез закон – стъпка от отминали времена, за която обаче отново се заговори напоследък? Правителството явно си представя нещо подобно, когато обяснява, че високите надценки ще бъдат обявени за „нелоялна търговска практика“.
Скептичен съм, че може нещо оперативно да излезе от тази идея. Звучи много лесно, но тя изобщо не е толкова лесно приложима. Много по-важно е антимонополният орган да се задейства и да види дали няма картелно съглашение, което да позволява непазарни цени.
КЗК непрекъснато подчертава, че спекулата не е в нейните правомощия.
Ако имаме пазар с достатъчно конкуренция, не би трябвало да е възможно цените да се вдигат непазарно. За да може някой да покачва цените самоцелно, трябва да е доминиращ на пазара или няколко играча да са в съглашение. В САЩ например имаше обвинение, че няколко производителя на яйца са се разбрали да използват ситуацията със заразата по птиците, за да вдигнат цените на яйцата повече, отколкото трябва. Самото подаване на такова възражение до антимонополния орган отпуши нещата, защото производителите се уплашиха, че ще ги разследват и яйцата взеха да поевтиняват.
И в България също е добре, ако някой се съмнява, че има проблем, да прати сигнал до КЗК и е възможно самото стартиране на производство да накара играчите да се откажат от такава игра. На конкурентен пазар не би трябвало да може някои еднолично и задълго да манипулира цените. Въпросът е, че ако пазарът не е конкурентен и ако някоя цена в България устойчиво е по-висока, отколкото в съседните страни, тогава най-вероятно някой пречи на конкуренцията. Защо не може някой да внесе 20 камиона стока от съседна държава и да свали цената? Значи има нещо. То може да се разследва.
