Със стратегия на „кръгова отбрана“ ГЕРБ се опитва да съхрани шансовете си или да направи кабинет, или да се оттегли „с достойнство“ – т.е. без вина от провала на опитите 51-то НС да заработи нормално и да излъчи редовно правителство.

Поне публично, Борисов засега играе с номинации за компромис между ГЕРБ и ППДБ по отношение на основните позиции в държавата – председател на НС и премиер. Това обаче няма да се окаже достатъчно. Винаги съм бил критичен към липсата на политически опит в средите на ППДБ – особено на ПП – от който зависи постигането на полезен за тази коалиция компромис. Тази липса на опит се прояви и в сглобката, и в настоящата ситуация на „твърдост“ спрямо ГЕРБ и възможните преговори с Борисов. Тази липса на опит в ППДБ винаги досега е облагодетелствала Борисов – както и Пеевски, но този път „твърдостта“ на едните и играта с топката в корнера на другите няма да облагодетелства никого от тях. Облагодетелствана ще бъде политическата алтернатива на Радев и формиращата се около нея коалиция.

ГЕРБ се възползва от известната наивност на своите партньори в обявяването на „санитарен кордон срещу Пеевски“ за да представи позицията си като компромисна и партньорска – да, твърди Борисов, ние няма да правим коалиция с ДПС-НН и АПС. Същевременно, за всекиго е ясно, че през последните 15 години сътрудничеството между управлението на ГЕРБ и Пеевски се осъществяваше изцяло неформално, извън какъвто и да е политически коалиционен формат. За да постигне споразумение с ППДБ днес, Борисов трябва да приеме конкретни ангажименти за институционални и кадрови промени, които да връщат – поне частично – публичната власт в държавата и да изтласкват сенчестата власт от контрола върху институциите. Нов ВСС, нова легитимация за избор на ключовите позиции в съдебната система и специалните служби, публични механизми на контрол върху кадрови назначения и институционални решения. Без подобни споделени ангажименти, споразумение по оста ГЕРБ-ППДБ не изглежда възможно.

Тези ангажименти трябва да бъдат разписани като конкретни задължение на партиите – ГЕРБ и ППДБ – в една нова коалиция с ясни отговорности, която никой да не може да нарече „сглобка“. Публичното обвързване с ангажименти обаче не означава имитация на преговори под светлините на камерите, каквото изискване поставят от ППДБ. Публичните преговори означават отказ от преговори, защото тяхната единствена цел е твърдо отстояване на собствените формули и изисквания и демонстрация – вижте, другите не искат да приемат нашите „справедливи изисквания“. Точно това е безхитростната игра на ППДБ в настоящата кризисна ситуация, която ясно показва, че „силите на промяната“ не искат споразумение и правителство. Какво по-точно искат е много труден въпрос – особено за наблюдаващите от позицията на здравия разум. Преговорите трябва да бъдат при затворени врати, а постигнатите споразумения – ако се стигне до тях – трябва да бъдат незабавно публикувани. Имитацията на преговори пред публика има една единствена цел – успешно набедяване на другата страна като виновник за предначертания неуспех на договарянето.

За съжаление, нарастват подозренията, че и този път целта на всякакъв тип политически консултации е да се намери „виновникът“ за провала на поредното 51-во НС и да се отиде на поредни предсрочни избори. Тези избори няма да дадат различен резултат – поне не и за утвърдените досега на политическата сцена партии и коалиции. Различен може да бъде резултата за една нова платформа на Румен Радев или на друга – нова формация, която да излезе на сцената в следващите месеци. Седем пъти с една и съща стомна за вода води до счупване на стомната – твърди народната поговорка. Искат ли българските политически лидери да счупят своите „стомни“ – партии, или искат да оцелеят на политическата сцена? Все по-вероятният отговор на този въпрос е, че нарастващ брой лидери и партии вече усилено търсят своите бъдещи шансове в една до основи променена политическа система. И само имитират политическа дейност в рамките на настоящата, потънала в криза парламентарна република. Ако това е така – би било добре тези лидери и партии да си дадат сметка, че сметките им могат да излязат без кръчмаря. Който и да се окаже кръчмаря в крайна сметка.

Огнян Минчев