Бродят едни слухове из София – и така настоятелно бродят, че човек, без да иска, се поддава на чара, който излъчват тия слухове.

Конспирацията има приблизително следното съдържание. Ако Бойко Борисов отново издигне кандидатурата на Йорданка Фандъкова за столичен кмет – това ще представлява скрита подкрепа за кандидатурата на Мая Манолова.

В момента нещата вървят баш натам – Йорданчето разправя, че в София има още работа за вършене, ама ще мисли още дали да се кандидатира. Ще мисли – каквото измисли Бойко Борисов.

Майчето и то вика, че мисли, ама както се е замислило, като нищо ще зареже омбудсманлъка и ще се втурне в надпреварата. Тя пък каза, че хората я желаят за кмет – и щом я желаят – няма как, доверието задължава!

При така стеклия се последен мандат на Йорданка Фандъкова да я издигнеш отново е все едно да поканиш на танго другия кандидат. В годините на Данкиното кметуване се случиха много неща, но в последната година се случиха ужасни неща. Безконечни ремонти, които, колкото повече се удължаваха, толкова по-грозни и скъпи ставаха. Ремонтите на „Графа“ и пл. „Славейков“, градинката край „Седмочисленици“, градинката пред „Кристал“ бяха, меко казано, противоречиви. Тези уродливи явления родиха фразеологизмите „ремонт на ремонта“ и „анекс на анекса“. Тези ремонти станаха символни за цялото кметуване на Фандъкова, независимо каква е действителната картина в цялост. Тези символи символизират банални, ала болезнени явления: крадливост, немарливост, задкулисна свързаност, раздаване на порции, некадърност, инерция. Мързи ги и да крадат малко по-фино! – си вика гражданинът и плюе омерзен.

Сиреч издигаме Данчето, към която има натрупано отвращение. Други хора издигат Майчето, към която има натрупано възхищение на почва популизъм.

Омбудсманлъкът е тънка работа, почти пашалък – в смисъл, че човек може да си изкара мандата, придремвайки, както направиха предишните двама омбудсмани. Но омбудсманлъкът дава и големи популистически възможности. Борейки се за народните добрини и бранейки народните екземпляри, с повече ловкост човек може да превърне народните единици в електорални такива.

Особено ако си подавате топката с някой от правителството.  Ние сега ще припомним една игричка, пък вие си преценявайте дали е свирен мачът, дали е домашен белотът и дали, като храним котката на комшиите, тя става донякъде и наша котка.

Историята е следната.

Министър Горанов намали бюджета на омбудсмана за транспортни разходи, Мая Манолова ревна, че посягат на институцията ѝ, тя не може да си върши работата без служебна кола, как може такова нещо! – и отиде да прави „мобилна приемна“ във влака. Държавната БДЖ веднага ѝ осигури купе за приемната, Майчето си разходи кълките по железните пътища и всеки средноинтелигентен човек може да си направи сметката колко прагматично решение е това, колко много грижа за хората съдържа то и колко популистически точки натрупа омбудсманът. После Горанов пак си ѝ даде каквото се искаше от него и каквото му разпореди строго министър-председателят.

Борисов и Манолова са създадени за сътрудничество – тайно или явно.  Те са безогледни популисти, но докато при Борисов популизмът е инстинкт, при Майчето има наука.  Ще стане работата, софиянци!

„Сега“