Между 1491 и 2101 са секциите, в които е възможно на парламентарните избори през април да е имало контролиран или купен вот. Най-много от гласовете в тези секции отиват при ГЕРБ (31%) и ДПС (30%). Това показва изследване на „Антикорупционния фонд“ (АКФ) на резултатите от последните парламентарни избори.

Експертите на АКФ идентифицират рисковите секции на базата на различни индикатори като избирателна активност, резултат на победителя, недействителни гласове и др. Разгледани са два варианта – единият с по-висок праг на отклоненията в секциите в риск, а другият с по-нисък праг.

Сравнението е между 10 661 от секциите в страната и резултатите през 2021 г. и през 2017 г. Останалите секции до 12 477 са изключени от анализа по различни причини – малък брой избиратели, променени адреси, както и промяна на броя на избирателите в тях с над 30%.

Делът на рисковите секции през 2021 г. варира между 11.9% (висок праг) и 16.8% (нисък праг) от общия брой на секциите. В сравнение с 2017 г. се наблюдава с около 5% увеличение на абсолютния брой на секциите, в които е идентифициран риск от купен и контролиран вот, но с оглед на по-високия брой на разкрити секции няма съществена промяна в дела на рисковите секции. 67.8% (1 424) от секциите, които моделите идентифицират като рискови през 2021 г., са идентифицирани като рискови и въз основа на резултатите от 2017 г., 2014 г. и 2013 г.

През април гласувалите в по-рисковите секции са 409 865 гласоподаватели при нисък праг, а при висок праг – 283 650 гласоподаватели. Това представлява съответно 13% и 9% от подадените гласове в страната.

От АКФ обаче подчертават, че трудно може да се направи допускане каква част от подадените в тези секции гласове може да са купени или контролирани.

„От проведени интервюта с експерти стана ясно, че през последните години има тенденция купеният вот в секциите да се разпределя между различните политически партии, а не се концентрира единствено в гласовете за партията победител. Поради тази причина калкулациите за размера на купения и контролирания вот се извършиха върху общия брой на гласувалите в секциите в риск“, се посочва в анализа.

Резултатите от анализа показват, че на изборите през април ГЕРБ и ДПС си разделят значителна част от подадените гласове в рисковите секции, като 31% от всички подадени гласове в тези секции отиват за ГЕРБ, а 30% отиват в ДПС. 12% от вота, подаден в тези секции, е за БСП, а 7% за „Има такъв народ“. За сравнение на парламентарния вот през 2017 г. ДПС взима най-висок процент в рисковите секции (26%), следван от ГЕРБ (24%) и БСП (19%).

От АКФ разглеждат и друга хипотеза – ако се допусне, че купеният и контролиран вот в секциите се състои само от гласовете за победителя в секцията. Тогава видим превес по отношение на дела на вота в риск се пада на ДПС (приблизително 48%) и ГЕРБ (приблизително 44%).

27% от всички гласове на ДПС са потенциалните купени и контролирани гласове. По този показател напред излиза партията Републиканци за България, като 13% от нейните гласове са подадени в рискови секции. При ГЕРБ този процент е 11%, при коалицията Воля/НФСБ – 8%, а при БСП – 7%. За сравнение, на парламентарните избори през 2017 г. близо 6% както от гласовете на ГЕРБ, така и на БСП са подадени в рискови секции. През 2021 г. Демократична България има най-нисък дял на техни гласове, подадени в рискови секции (2%).