ГЕРБ и Реформаторският блок напредват с преговорите за съставяне на правителство в този парламент, стана ясно след официалните преговори. Цецка Цачева, Цветан Цветанов и Владислав Горанов представляваха гербаджиите, а от реформаторите дойдоха Меглена Кунева, Найден Зеленогорски, Петър Москов, Орхан Исмаилов, Николай Ненчев, Божидар Лукарски и Борислав Великов. Около час след началото на срещата се включиха Валери Симеонов и Красимир Каракачанов.

Патриотите напуснаха ядосани, а Симеонов побърза да влезе в стаята на ГЕРБ в НС. Според неофициална информация, председателят на ВМРО Красимир Каракачанов отново се е врътнал и склонил на преговори с БСП, които искат предсрочни парламентарни избори.

Здравният министър в оставка Петър Москов прогнозира, че вече има мнозинство, което да подкрепи нов кабинет. Според него, щом се разберат за приоритетите, ще се обсъждат конкретни имена. От ГЕРБ били готови да дадат министри, но не и премиер, той щял да е на реформаторите.

Цветанов обяви, че са обсъдени част от секторните политики. Работни групи изчиствали спорните моменти. „Утре (днес б.р.) смятам, че ще имаме повече яснота за възможността да съставим правителство. Тогава може би ще бъде денят, в който действително от всички тези работни групи, които работят към настоящия момент, ще можем да седнем и да видим дали има пресечни точки, около които да се обединим или просто приключваме“, заяви зам.-председателят на ГЕРБ. Той призна, че в партията има различни мнения дали да участват в кабинет с мандат на РБ или не. По думите му обаче националните интереси били по-важни от това кой какво смята. Цветанов очаква депутати от други формации да дадат рамо на новото мнозинство.

Зеленогорски смята, че е постигнат значителен напредък. Реформаторите обаче са категорични, че мажоритарният вот, по начина, по който бе предложен на референдума, би нанесъл огромни поражения върху българската демокрация и РБ няма да го подкрепи. По темата обаче тепърва ще се дискутира. Имаме много ясни послания каква е позицията на ГЕРБ, а пленарната зала ще реши дали гласовете ни са достатъчни за мажоритарна система или ще има друго парламентарно мнозинство, апострофира Цветанов.

Междувременно се появиха различни слухове за евентуален премиер на реформаторите. Като кандидат бе спрегнат Румен Христов, който е зам.-председател на СДС и бе в групата на РБ, която взе третия мандат за съставяне на правителство. Икономическият министър в оставка Божидар Лукарски също се появи като опция.

В деня, в който трябва да стане известно дали ще може да състави правителство, РБ може да не се съобразят с конституционно предвидения едноседмичен срок да върнат проучвателният мандат. От блока се позовават на решение на Конституционния съд от 1992 година, където е записано, че третата политическа сила, взела мандат, може и да се забави след едноседмичния срок, предвиден в Конституцията.

Решението е от 23 декември 1992 година. Тогава след оставката на Филип Димитров третата политическа сила – ДПС, получи мандат за съставяне на правителство и формира кабинета на Любен Беров, гласуван на 30 декември. Тогава Конституционният съд е сезиран от 51 депутати с искане за тълкуване на разпоредбите от основния закон, които уреждат материята по съставяне на ново правителство, правомощията и срока на служебното правителство и статута на НС, което е разпуснато при условията на чл.99, ал.5 от Конституцията.

За разлика от първите два тура, в които президентът не е обвързан със срок, в който трябва да възложи проучвателния мандат, по-нататък се предвижда ускоряване на процедурата, тъй като периодът, в който не може да бъде съставено ново правителство (и действа служебно правителство или правителство, което е подало оставка), може да се окаже прекомерно дълъг.