Централизираното управление на държавата мачка общините и ги прави зависими. Целта е ръководствата им да са дълбоко наведени и предано усмихнати с услужливо разтворени шепи, чакащи да им се реши, например, въпроса по определен проект – за асфалтиране на някоя улица или за изграждане на спортна площадка и какво ли не друго. Това заяви по време на пресконференция председателят на АБВ Румен Петков.

Той посочи, че към момента в държавата има действащи 147 общински наредби, с които без законово основание са регламентирани различни местни такси с цел пълнене на държавната хазна, за което има и сигнал от страна на прокуратурата. По думите му вече втори програмен период страната ни отказва да изпълни препоръките на ПАСЕ за въвеждане на така нареченото второ ниво на самоуправление.

„Най-накрая България трябва да отговори на писмените настоявания на ПАСЕ за въвеждането на второ ниво на местното самоуправление. Т.е. да има избор на регионален съвет, който да борави с финансовите ресурси на регионите – собствени и привлечени и да ги разпределя по общините. Трябва да има и избор на регионален управител. Това не само ще реши въпроса с изборното второ ниво на местно самоуправление, но преди всички ще е инструмент за препятстване на грубите политически намеси на централното правителство, без значение чие е то. Например, само в земеделското министерство има 7000 служители в изнесените нива на администрацията и няма земна сила, която да ме убеди, че всички те са натоварени по осем часа, пет дни в седмицата. Т.е. очевидно е, че една голяма част от служителите у нас са на политическа хранилка и това в момента е изборния гръбнак на ГЕРБ. Ние от АБВ твърдим, че ГЕРБ имат 300 хиляди зависими служители в администрацията“, посочи той.

Членът на ИБ на АБВ Иван Аспарухов представи данни, според които единствената икономическа структура, която може да осигури икономически растеж това е региона, който властите в България все още упорито отказват да въведат. „Към 2018 г. в България областите са 28, а общините 265, като само в 9 общини има население над 100 хил. души. 124 общини са с население до 20 хил. души, 67 общини в България са с население под 6000 души. Това значи, че съгласно изискването на закона, те са извън функционалност“, заяви още той.

Думите му допълни председателят на АБВ Румен Петков, според когото ситуацията е изключително притеснителна и предвид факта, че в тези неотговарящи на законовите изисквания общини се провеждат съвсем редовни местни избори.

„Ние имаме 67 териториални единици, които са извън закона и си провеждаме там избори на кметове на общински съвети в териториални единици, които пак казвам, са извън закона. Очевидно е, че в България не може да има повече от 4 или 5 региона. Повече от девет области не са необходими, за да гарантират административното обслужване на жителите на страната. Така че едно ново райониране, което да позволи избора на второто ниво на местно самоуправление, в което да има регионални нива с регионални управители и 9 области би облекчило бюджета за обслужване на държавната администрация и второ – би ограничило политическото влияние“, заяви Петков. Той посочи още, че предложенията на АБВ са за начало на една дискусия по проблемите на местното самоуправление, които ще бъдат обсъдени с представители на Националното сдружение на общините, Сдружението на кметовете на кметства, Сдружението на представителите на общинските съвети в България, Сдружението на общините от планинските и полупланински райони и др.

Отношение по темата взеха и председателят на женската структура на АБВ Невена Стоянова и зам.-председателя на партията Владимир Маринов. „Децентрализирането на управлението в страната би довело до решаването на много проблеми. Изключително важно е държавата да насочи ресурс към разглеждане и пренасочване на политиките си в посока децентрализация, тъй като липсата на достъп до социални услуги би допринесла за задълбочаване на демографската криза в страната. Българските жени в изостаналите райони са подложени на изключително динамични условия на живот, в частност – те пораждат и проблемите, свързани с домашното насилие. Всички знаем, че страната ни не е обезпечена с центрове за настаняване на жени и деца, пострадали от домашно насилие, а общините нямат и възможност да изграждат центрове за работа с деца и хора с увреждания“, посочи Стоянова.

„В управленските приоритети, подписани от коалиционните партньори ГЕРБ и ОП, по отношение на регионалната политика има около половин страница с относително голям шрифт, където единствено в точка три се посочва, че ще се търси силна държавна политика за слабо развитите региони. Никъде в документа, за който говоря не става ясно какво ще се случва с общините. Не се отчита например, че на предстоящите местни избори догодина, България ще се изправи пред факта, че може би още около 20 процента от малките населени места ще бъдат под критерия от 350 жители, за да избират самостоятелно кметове. Това означава, че от близо 5000 малки населени места у нас, в около половината ще им бъде назначен кметски наместник от спечелилия изборите общински кмет. Е, ако това не е налагане на политическа линия със сила, здраве му кажете! Затова считаме, че Закона за административно-териториалното устройство трябва незабавно да бъда променен така, че да кореспондира с изборното ни законодателство. По този повод и аз ще попитам: След като ИК не кореспондира със Закона за териториалното устройство, как след като една община не е община съгласно нашите закони, там се провеждат избори?“, попита Владимир Маринов.