Шест министерства за ГЕРБ, плюс ДПС през „парадния вход“ като неизменен участник в избора на парламентарните квоти в съдебната власт и актикорупционната комисия, регулаторните и контролните органи. Така изглеждат на този етап преговорите за правителство между ГЕРБ и „Продължаваме промяната-Демократична България“, твърди Клуб Z.

Двете страни преговарят активно от миналия уикенд насам, като участието на Движението се явява най-спорният момент в разговорите – по-спорен и от министерските постове.

От обединението не са съгласни с искането на партията на Бойко Борисов да даде на ДПС екслузивитета за органите, чиито парламентарни представители се избират с 2/3 мнозинство (160 гласа) – или както бившата шефка на парламентарната група на ГЕРБ, сега конституционен съдия Десислава Атанасова, призна неотдавна в национален ефир: представителството на ДПС в тези органи ще е 1/3 (1 за ГЕРБ, 1 за ПП-ДБ, 1 за ДПС, б.а.).

ГЕРБ иска следните министерства: Министерство на отбраната, Министерство на енергетиката, Министерство на земеделието и храните, Министерство на иновациите и растежа, Министерство на околната среда и водите, Министерство на външните работи (оглавявано сега от евентуалната премиерка на Борисов Мария Габриел).

1. За Министерство на отбраната предлагат депутата и председател на ресорната комисия в Народното събрание Христо Гаджев.
2. За Министерство на енергетиката – депутата и експерт в областта Жечо Станков.
3. За Министерство на иновациите – председателя на Народното събрание Росен Желязков.
4. За Министерство на земеделието – сегашният изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ Георги Тахов (назначен при служебния кабинет на Гълъб Донев през 2022 г.)
5. За Министерство на околната среда – бившата ресорна министърка на ГЕРБ, сега в управата на ВиК холдинга – Ивелина Василева.
6. За Външно министерство – Мария Габриел.

От ПП-ДБ обаче са твърдо против смяната на Тодор Тагарев (МО), Румен Радев (енергетика), Кирил Вътев (земеделие). Склонни са за смяна на Юлиян Попов (екология), както, разбира се – и на министърката на иновациите Милена Стойчева, която така или иначе минава за кадър на Борисов предвид факта, че бе предложена за същия пост в проектокабинета на ГЕРБ „Габровски“. Дали обаче Желязков ще я замени било под въпрос, твърдят източниците ни – заради нежелание от негова страна.

„И сега ГЕРБ има МВР (Калин Стоянов) и Министерство на културата (Кръстю Кръстев). 

Склонни сме да вземат и Министерство на здравеопазването, но те не го искат“, посочиха от обединението. Оттам искат смяна и на собствения си министър – този на е-управлението Александър Йоловски, но ГЕРБ била против, твърдят още.

Денков – вице или съминистър?

Не е напълно разрешен и спорът за ротацията на двамата премиери. Както е известно, от ПП-ДБ поискаха Денков да стане освен вицепремиер (както е записано в сегашните общи документи) и министър на външните работи. От ГЕРБ обаче се възпротивиха и поискаха Габриел да съвместява поста на министър-председател с този на титуляр на Външно. Обсъждали се два варианта, твърдят източниците ни. Единият: Денков да стане вицепремиер с ресор европейски въпроси и сигурност, вторият – двамата с Габриел да съвместяват поста в МВнР (което не е ясно на този етап как може да изглежда на практика).

Асен Василев – атакуван. Но остава

Министърът на финансите Асен Василев (ПП) често предизвиква у лидера на ГЕРБ смесени чувства. От това да го защитава за т.нар. Чаталджагейт, до това сега да го атакува по всякакви линии.

Борисов често недоволства, че Василев прави назначения в ресора си (НАП, „Митници“) без да ги консултира (за последно трябвало да консултира рокада в приходната агенция в Бургас с… кмета на ГЕРБ в града Димитър Николов, б.а.), но вчера недоволството придоби размери за над 2 милиарда лева. Борисов и партньорът му – съпредседателят на ДПС Делян Пеевски внесоха проект на решение, с което да задължат финансовия министър да покрие с пари от държавния бюджет дефицит от около 1 млрд. лв. (по председателя на енергийната комисия Делян Добрев, ГЕРБ) във Фонда „Сигурност на електроенергийната система“. Отделно: трябва да се осигурят 200 млн. лв. за увеличаване капитала на „Булгартрансгаз“ за вдигане капацитета на газовите връзки с Гърция и Румъния, а Василев да планира за догодина държавни гаранции за други 625 млн. лв. за заеми на държавния газов оператор за тези проекти.

В добавка, неотдавна депутати на ГЕРБ предложиха и държавата да намери пари за безплатно саниране на одобрените, но останали като резерва над 2000 проекта по първия етап на програмата за безвъзмездно обновление на жилищния фонд, с което сумата, която бюджетът трябва да компенсира набъбва.

В тази ситуация при преговорите е планирано Асен Василев да остане министър на финансите. Съпредседателят на ПП е на практика най-важната фигура за обединението в състава на правителството и е червена линия. Депутати обаче виждат в действията на ГЕРБ и ДПС, в т.ч. съвместния проект на Борисов и Пеевски за засилване на граничния контрол (нещо, което искаше и последният МВР министър, но не получи тогава) предизборен популизъм.

„Защо взривяват бюджета на собствения им премиер Габриел с искания за сумарно 4 милиарда лева? Защо първо нагнетяват страхове сред хората от мигрантите, а после ги „спасяват“ от тях? Всичко това много прилича на предизборна риторика. Тласкат ни към избори, като те трябва да изглеждат бели и добри с всичките си искания“, коментират едни.

„Опитват се да се поставят в по-изгодна позиция в преговорния процес“ – смятат обаче други.

Слонът в стаята – какво ще има за ДПС

Слонът в стаята обаче всъщност не са имената на министрите, а какво ще има за ДПС. Както е известно, на 20 февруари ПП-ДБ представи своя „меморандум“, в който най-общо предложи отговорността да се дели на две – между обединението и ГЕРБ, всеки да носи отговорност за чужда номинация в регулаторите, съдебната власт и Комисията за противодействие на корупцията („Случаите, в които някоя от страните предложи да бъде избран кандидат на друга парламентарно представена партия, се отчитат за номинация на съответната страна“ ). Говори се за търсене на „по-широка обществена и парламентарна подкрепа“. Ключови са и следните два текста:

– „Страните се ангажират да не разчитат на плаващи мнозинства и да не прибягват до договорки с други парламентарни сили за съответни техни действия и бездействия, насочени към осигуряването на избор на кандидат против обоснованите и навременно повдигнати възражения (вето) на другата страна.“

– „За целите на постигане на необходимото мнозинство от 2/3, страните ще оценят съвместно номинациите на други парламентарни групи и координирано ще подкрепят съответен брой кандидати, които в най-голяма степен съответстват на изискванията на конституцията и закона и принципите (…)“

Какво означаваше това? Че ДПС вече няма да има екслузивните права да участва като трети партньор, в т.ч. в разпределението за органите, за които се изисква квалифицирано мнозинство, а те са важните (особено в контекста на последните сътресения в системата – Нотаруса, Еврото, както и за цялостното и досегашно неофициално влияние на ГЕРБ и ДПС в нея):

• Парламентарните квоти във Висшия съдебен съвет (5 души) и Висшия прокурорски съвет (6 души), като вторият трябва да избере и нов главен прокурор;
• Инспекторат към Висшия съдебен съвет (11 души);
• Комисията за противодействие на корупцията, за която мнозинството реши да се състои от трима души ръководство (и която би могла да има ключови действия при скандали като Нотариуса, защото има власт да разследва магистрати, б.р.)

„Меморандумът“ „самовзриви“ (по Христо Иванов) Пеевски, който отприщи тогава богатия си речник с разкази за мазни турски кафета, стоене в скута, Шехеразада и пр.  На 5 март пък, ден преди договорената между ПП-ДБ и ГЕРБ преди девет месеца оставка на кабинета, ГЕРБ представи „коалиционно споразумение“. В него се отрича отказът от „плаващи мнозинства“, но и бе записано: „Страните отчитат, че 25 кандидати за 25 позиции следва да бъдат избрани с мнозинство от 2/3. Това мнозинство предполага търсене и получаване на подкрепа от останалите политически формации,с ясно изразена евроатлантическа ориентация и ценности (…)“.

И ако у някого е имало съмнение коя точно единствена формация в парламента се визира с последното, на 8 март лидерът на ГЕРБ директно заяви пред журналисти:

„Като гледам червените рози, които ПП-ДБ дават на БСП, искам да ги предупредя – с комунистическата партия ГЕРБ няма да управлява и няма да дели регулаторите.“

Тоест, ГЕРБ изключва БСП като формация, която има шанс да прокара успешно номинация. Априори е изключена и русофилската „Възраждане“. За „Има такъв народ“ никой не говори, но считаната за близка до президента Румен Радев партия не се слави като особен подръжник на помощта за Украйна, закупуването на американски изтребители и пр. Така че ясно е: за ГЕРБ единствената политическа формаця с „ясно изразена евроатлантическа ориентация и ценности“ извън партньорите в (не)коалицията в оставка е Движението за права и свободи.

В добавка „червените рози“ не са случайно изпусната реплика. Публична тайна е, че от ПП и ДБ са на мнение, че левицата трябва да се ухажва при избора на парламентарно избираните органи (апропо, скрепено с Конституцията, че трябва да се избират на база качество на кандидата, не на база партийна номинация).

Евроатлантизмът или евроатлантизмът

Обратно в преговорния процес този въпрос изглежда по следния начин: партията на Бойко Борисов държи на своята формулировка за „евроатлантически мнозинства“, докато от ПП-ДБ настояват да се открехне вратата и за други номинации извън такива на ДПС, предлагайки формулировката „личности с евроатлантическа ориентация“. Към този момент разбирателство по темата няма.

Няма време

„Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено“, обичаше да казва Борисов при преговорите за правителство миналата година. Каза го и премиерът в оставка Николай Денков при консултациите с президента в понеделник. Румен Радев любезно изслуша и двете страни, дори ги попита от колко време имат още нужда, за да довършат преговорите, след което в сряда реши да не им дава много простор и обяви връчването на първия проучвателен мандат още този петък.

Така кандидатката на ГЕРБ Габриел ще има седем дни, за да изготви и представи на Радев проектосъстав на кабинета (до 22 март) – респективно, с това време разполагат и преговорните екипи. Заявката на Денков пред държавния глава пък бе, че ако не стане с мандата на ГЕРБ – вероятно отиваме на избори.

По Конституция третият (кризисен) мандат се дава на парламентарна група по избор на президента. Досега Радев неизменно избираше левицата. Заявката на лидерката Корнелия Нинова по време на консултациите (във вторник), а и отпреди тях е, че в това Народно събрание БСП няма да участва в управленски конфигурации. В предходни публични изяви обаче Нинова не отрича такава възможност, но след избори.

„Винаги може да се намери друга конфигурация“, заяви многозначително пред Радев и другият съпредсдедател на ДПС Джевдет Чакъров. Факт обаче е, че няма време и нищо не е договорено (докато не е договорено). А за липсата на време на практика спомогна и бързото гласуване на оставката на кабинета „Денков“ – още на 6 март.