Многоочакваният кандидат на ГЕРБ Цецка Цачева е до голяма степен компромисна фигура. Известно е, че тя не принадлежи нито на кръга около Цветанов, нито на „прозападните“ среди в ГЕРБ. Това се казва в месечния анализ на института „Иван Хаджийски“.
Не може да се каже, че Цачева се ползва с особено висока обществена популярност. И най-преданите й фенове не биха могли да твърдят, че излъчва харизма. С Цачева ГЕРБ рискува самозатваряне в собствения си твърд електорат, далеч от по-широка дясна, патриотична или социална периферия. Досегашните изборни резултати на ГЕРБ в Плевен, където е „бастионът“ на Цачева, говорят именно за това.
Не бива обаче, от друга страна, да се подценява силата на „изборната машина“ на партията, нито евентуалното „рамо“ за балотажа от други партии.
Очертава се полярна дилема: или ГЕРБ иска да бие „на всяка цена“, доказвайки, че няма значение кого кандидатира, или съзнателно върви към загуба, за да провокира предсрочни избори и нова политическа конфигурация.
Според анализа, шансовете на Трайчо Трайков се увеличиха след номинацията на Цачева – тя няма как да вдъхнови много реформаторски настроени избиратели. Вариантът „Цачева“ дава нова енергия и на БСП на фона на всички предизвикателства пред кандидатурата на Радев.
А предизвикателствата не са малко. Срещу Радев се действа като по учебник: размиване на вота между многото „леви“, недоверие в потенциала му да стигне до балотаж, отнета възможност за антисистемност – за сметка на Веселин Марешки, вкарване в обяснителен режим – заради Орешарски.
Рекорден е броят на леви кандидати – бивши министри или депутати от БСП. Това прилича на „война за наследството на БСП“. Очертава се вариант „всички срещу БСП“. След кандидатурата на Цачева предстои да се разбере дали е възможно това да се обърне във „всички срещу ГЕРБ“.
ДПС пък ясно иска да се преутвърди като влияние и да изтласка ДОСТ. Големият въпрос даже не е дали Орешарски е оръдието и колко гласа ще вземе. Големият въпрос е кой може да бъде по-полезен на ДПС в опита им за преутвърждаване: ГЕРБ или БСП. Към управляващите водят и икономически нишки, и надежда през тях да бъде „укротен“ Местан. Към БСП води желанието на ДПС да е балансьор и да спре бизнес експанзията на ГЕРБ към общините на ДПС. В краткосрочен план ГЕРБ е по-изгодната опция. Но в стратегически план ДПС има нужда от по-силна БСП – за да има въобще между кого да балансира.
Разбира се, ако междувременно ГЕРБ и БСП не намерят полза един в друг. Всичко това днес прилича на теория на конспирацията. А утре?
На фона на всички, Обединените патриоти са обявили програма-максимум отстраняване на БСП от втората позиция в президентската битка. Правят разделение на труда – НФСБ отправя послания на Запад, „Атака“ – на Изток, а ВМРО балансира. Опасността за патриотите, както обикновено, е там, където е и шансът – продължаващото участие на ПФ във властта да не се окаже бариера пред претенциите на националистите да изразяват промяната.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране