Кольо Колев – социолог, изпълнителен директор на агенция „Медиана“, в интервю за вечерния блок „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Продължаваме с друг експерт, без преувеличение. Казвам добър вечер на социолога Кольо Колев. Имам въпрос към вас, ще започна малко отдалеч, но предвид суетата в момента в 48-ото Народно събрание, големите скандали кой ще поеме тази комисия, тропане с крак, поведение на инат, съзнават ли в момента 240-те народни представители, че може би се задават много сериозни социални протести? Вие сам казвате във ваши изследвания, че над 70% от хората са обеднели.

Да, и същевременно не е лесно да се предвидят такива социални протести. Да, без съмнение и енергийната криза, и инфлационната криза удрят върху джоба на домакинствата. Аз самият се потресох онзи ден. Отидох на пазар, погледнах цената на прясното мляко и казвам: О, Господи, тя е скочила два пъти.

Кашкавал купихте ли си? То звучи трагикомично, но неговата цена е все едно купуваме някаква луксозна стока, от Антарктида ни я носят.

Истината е, че купих и кашкавал с омерзение. Но едновременно с това, поне на повърхността не се наблюдават някакви бурни социални протести. По-скоро това е усещането за едно примирение, ако щете донякъде, едва ли не – ето, за пореден път пак. И в тоя смисъл, вие ме попитахте дали се очакват бурни социални протести, дали политическият елит си дава сметка за всичкото това нещо – по-скоро подозирам, че не. Първо, че малко е вероятно да има социални протести, ако не станат страшни работи, от една страна. А от друга – политическият елит определено изглежда като че ли се занимава със себе си, с някакви странни полудвижения, за да докаже кой е по-по-най, кой е по-хубав, кой е по-най-красив, кой е по-най-кадърен или пък най-малко корумпиран – всички тези неща. Едновременно с това виждаме огромно разминаване върху т.нар. дневен ред и на политическия елит, и на обществото. В това число то се вижда и в изследванията. Обществото, ако гледаш Народното събрание, казва: в него не може да се разминеш от евроатлантици, които викат „Дай ще даваме оръжие, още санкции, ще наказваме Русия и всички тези неща. Ще ходим към еврото“. А ако гледаш обществото какво казва – има доста по-различно мнение по въпроса.

Какво казва обществото към този момент?

Да кажем по въпроса за оръжието – 16% от населението казва: „Ами добре, хубаво, да даваме оръжие“. 63% казват: „Не, не трябва да даваме оръжие“. Като мотивите са най-различни – и русофилки, и икономически, и за това, че се въвличаме във войната, и т.н. Това е по въпроса за оръжието. Виждате каква огромна диспропорция между това, което казва обществото, и това, което казват хората. По въпроса за еврото – 24% от хората казват: „Ами добре, не е лошо да се вземе еврото“. 58% казват „Не, йок, никакво евро“. Ето ви тук още една такава огромна диспропорция между обществото и политическия елит. И това е от една страна. А от друга страна, има сериозното съмнение в хората, че т.нар. политическа класа се занимава въобще със сериозни проблеми, с решаването на проблемите на икономиката, на инфлацията, на бедността. На такива елементарни неща като образование, здравеопазване, всички тези неща, които са просто много по-актуални за хората.

Актуална е и темата за минималната работна заплата, за заплатите изобщо. Днес и на тристранката не се разбраха, защото синдикатите казват „Ние няма как да приемем минималната работна заплата да остане 710 лева“ при цената, която казвате, на прясното мляко, на кашкавала, на фона на цялата инфлация.

Да, точно така. И от друга страна пък обаче има и другите аргументи, и то хубаво няма да приемете, обаче пък виждате какво става с външния дълг, със задлъжнялостта на страната. В крайна сметка както човек, така и една държава трябва да се разпростира в рамките на собствените си възможности. Така че се бият две тенденции, всяка от които има своите основания. Едните казват: „Ще влезем в задлъжнялост, в т.нар. гръцки сценарий, свръхинфлация и всички тези неща“, другите казват: „Да де, обаче инфлацията ни подяжда доходите“. И тук вече въпросът е за търсенето на баланса между възможностите и желанието на хората. Желанието да не им се промени материалния стандарт, от една страна – възможностите, които дава и икономиката, и този тресящ се наистина свят, в който като че ли всякакви идеи за пазар, за пазарна икономика вече отдавна изфирясаха. Цените на бензина ще ги определим – ще извадим просто едно левче, ще го сложим в един фонд и всичко ще бъде пей сърце. Ама чакайте, за какво става дума? Това е безумие. Да не говорим за таваните на енергоносителите, които пък от друга страна просто са побеснели наистина на тези цени, благодарение на допускането въобще в този пазар на т.нар. борсови спекуланти. Така че светът наистина се е побъркал, без всякакво съмнение. Много е далече от това, което се наричаше „пазарна икономика“ едно време и „пазар“ въобще. И това не вещае, между другото, нищо добро и в непосредствено бъдеще.

Като говорим първо за бюджета – дали да се разпростираме, или както обясняват от ГЕРБ, фискалната дисциплина в момента е много важна. Опитват се да говорят професионално, да кажат защо не можем да си позволим още пари за пенсии, за по-високи заплати. От своя страна, „Продължаваме промяната“ се правят на доброто ченге, които се опитват със социалното си говорене, разговора за пари – да даваме, да даваме още, да изземат нишата на БСП. Кой ще спечели, кой ще загуби?

Непрекъснато се говори, че едва ли не много важно било да имаме правителство, да има стабилно управление и т.н. Като че ли все повече и повече става видно, че може би е добре да нямаме.

Интересна теза – развийте я.

Нека си представим какво стане, ако сега се прави бюджета. Абсолютно всички, без някаква доминираща политическа групировка, която да управлява, ще почнат едно наддаване „Тук давам каруцата с воловете“ – като на циганска сватба. „Аз пък давам и къщата, и каруцата с воловете“. Защо? Ами защото се давало после, не сега. В резултат, от което едно такова предизборно де факто наддаване, защото всички се усещат като в предизборна ситуация, би било според мен трагично за страната и рискуваме да ни вкарат в сериозна финансова и политическа криза. Така че донякъде може би е добре, че няма бюджетът да се прави в тези условия, че просто ще бъде продължен предишния, разбира се, с рестрикциите, които произтичат от това, за да може да има известно и политическо пренареждане. И осъзнаване в отделните политически играчи и връщане към разума.

Иска ли някой в момента наистина избори и иска ли някой в момента наистина да управлява в тази – може да е клише, но криза, както говорихме, инфлационна, геополитическа, войната, оръжие, да взима такива решения, или?

Определено има такива, които биха искали да управляват. Разбира се, биха искали да управляват и на всяка цена, защото без съмнение цената няма да бъде ниска. Всичките тези кризи, които се стовариха, а които може би и предстоят още повече – сериозно се говори за стагнация в Европа, за сериозно забавяне на икономиката, в това число и на европейския мотор на икономическо развитие, Германия. Отделно – свръхзадлъжнялостта на страни като Франция, Испания, Италия. В тези условия не са много тези, които искат да управляват. Но все пак има. Например, да кажем ГЕРБ без съмнение иска да управлява. Защо? Те искат да получат своеобразна индулгенция за своето предишно управление, за което бяха наказани на предишните избори. Съответно искат да кажат: ето, виждате ли – сега ние сме добри, ние сме по-готините, не сме такива, за каквито говорехте, че сме, крадливи и некадърни. Ето сега, виждате, ние сме готови да измием част от негативите от преди. Те определено могат да бъдат заподозрени, че биха желали. Разбира се, заедно с това, за да получат тази индулгенция, те търсят партньори – основно, разбира се, са насочени към „Демократична България“, което за тях е естествено, те все пак се легитимират като дясна партия. Но пък за „Демократична България“ това би било смъртоносно.

Това щях да кажа, защото те имат опит, не са от вчера на политическата сцена и много добре знаят негласното правило, а и историята го говори, че който така се е коалирал, по-сериозно с ГЕРБ, не е завършил много добре. Изял го е.

Да, без всякакво съмнение. Но не трябва да изваждаме такива генерални изводи, че щом това се е случвало, винаги ще се случи. Нещата не се повтарят по един и същи начин. Още повече, че разположението на силите далеч не е същото, както беше преди, когато ГЕРБ беше тотално доминираща партия. Те сега са просто най-голямата, но определено нямат особен ресурс да търсят съюзници и партньори, така че те до голяма степен ще трябва да се съобразяват с тези, които евентуално се съгласят да играят с тях. Това – от една страна. Разбира се, има известна възможност, независимо от декларирания антагонизъм към момента, да има някаква форма на съглашение. „Демократична България“ вече ясно и категорично каза всъщност каква е цената и те я назоваха – те искат главата на Гешев и там промяна в структурите на прокуратурата и въобще правосъдната власт. Но основно – ясно го казаха, че искат главата на Гешев. Нещо, което обаче видимо и Бойко Борисов, и да кажем ДПС едва ли ще бъдат особено склонни да се съгласят на подобен ход. Въпреки че определено имам чувството, че г-н Гешев усеща накъде отиват нещата, че такава опция в неговата глава до голяма степен е разменна монета и в последно време се активизира медийно. Но едва ли ще се стигне до нека да го наречем такъв политически пазарлък, защото наистина в чисто имиджово отношение подобна коалиция ще бъде трудно прокарваема пред избирателите.

Евроатлантическата идея на г-н Борисов, това, че прати възможно най-сериозните евроатлантици, каквото и да означава тази дума – г-н Соломон Паси и г-н Росен Плевнелиев, ще съумее ли точно да вкара в коалиция най-големите… няма да казвам русофоби, но тези, които са „за“ война, „за“ да пращаме оръжие за Украйна?

То е меко казано смешно, самата такава идея – евроатлантическо мнозинство, евроатлантическо правителство. Извинявайте, ние не избираме правителство на Атлантида или правителство на Брюксел, ние избираме правителство на България. То може да има своята геополитическа насоченост в един или друг смисъл, но това не може да бъде неговата основна функция. Още повече, представете си как би изглеждало – примерно във Франция се оформя анти-Байдъновска коалиция или пък Шолц организира анти-Си Дзинпинска коалиция. Меко казано изглежда смешно. Една коалиция трябва да е насочена към решаване на проблемите на страната, а те далеч не са основният проблем, далеч не е геополитическата ориентация и въпросът за даване на оръжие, приемането на еврото и всички тези неща. Така че разбира се, това беше ход, търсене на някакъв общ знаменател, някаква общност, която да може по някакъв начин да формира мнозинство, тъй като трудно се вижда нещо друго. И се казва: да, евроатлантическото, общото – давай, това ще бъде. Както казах вече, един според мен смешен от политическа гледна точка ход, но тъй като няма други допирни точки, това е да се направи опит да бъде използван. Сега да изпратиш за посредници Соломон Паси и Росен Плевнелиев също е несериозно. Те могат да бъдат посредници между примерно структурите на НАТО и партиите или пък САЩ и партиите, но не и между партиите да бъдат някаква форма на посредници.

Те и другите, които ги броят за евроатлантически, не отидоха дори на срещите.

Да, и е съвсем нормално, поради простата причина, че това противоречие, за което говорих, беше видно още в началото. Към момента все повече и повече, и повече става видно според мен, че правителство с така избрания парламент е практически невъзможно. Има някакви математически формули, но според мен изглежда невъзможно, поради простата причина, че до голяма степен основните партии са се легитимирали чрез отблъскване от противника. И „Продължаваме промяната“ като анти-ГЕРБ, които ще „изчегъртат“, ще премахнат модела „ГЕРБ“, всички тези неща. Представете си как изглежда сега те да отидат примерно да правят коалиция – де факто политическа смърт. ГЕРБ до голяма степен легитимират своето желание да се върнат с „Тия некадърници – ето, погледнете ги какви са, хем некадърни, хем корумпирани“ и така.

А избирателите може би на ГЕРБ няма да го преглътнат, защото те сядат вечер на маса, те помнят ареста на Борисов. Борисов го помни със сигурност. Че се търси и сме толкова пък чак диалогични с „Продължаваме промяната“ и търсим коалиция.

Да, точно така. При това положение изглежда според мен на този етап невъзможно да се формира някаква форма на работещо мнозинство. Дори да се търси правителство на малцинството, то пак трябва да се опре на една или друга форма на мнозинство в Народното събрание – нещо, което в момента изглежда невъзможно.

И все пак вашата прогноза – ще успеят ли поне да приемат важните закони, които касаят парите ни от Европейския съюз? И нещо друго важно. Година и половина – две сме свидетели, че инспекторите към ВСС, Конституционен съд, основните фигури, част от ръководството на БНБ е с изтекъл мандат. Това ще се случи ли поне?

Да, и гуверньорът на БНБ в това число.

Дали ще успеят да свършат тези важни работи, или дето се вика, за 5 стотинки работа…

Преди малко проф. Огнян Герджиков ги призова, ако не свършат нищо, ако обичат, да си върнат заплатите.

Едва ли ще го направят. Де факто като че ли наблюдаваме предизборна битка. Или не да се свърши някаква работа, а да се покаже колко сме страшни, колко сме принципни, колко сме честни, колко сме последователни, а пък идеята за свършването на работа като че ли отсъства. Така че много, много скептичен и по отношение на възможността наистина да свършат някое от тези неща. Още повече, че част от тях искат наистина широк консенсус, не просто мнозинство, а съгласие между отделните партии по редица параметри. Да кажем, да избираш гуверньор на БНБ не е просто да наложиш своята воля над волята на останалите. Това изглежда безумно. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет също изисква в крайна сметка да избереш кадърни и свестни, читави хора, които могат да вършат тази работа наистина. Така че трудно виждам към момента възможността да свършат работа, но все пак трябва да се надяваме.