Сериалът “Дързост и красота” по върховете на българската политика не свършва. В четвъртък, навръх Свети Валентин, ГЕРБ и ДПС пренощуваха в парламента, за да консумират връзката си относно един съкровен за уж опозиционната партия въпрос – обезсмислянето на преференцията.

Два дни по-късно председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов официализира взаимността: “За да продължи работата на 44-тото народно събрание и разбира се, стабилността”. Така вторият човек в ГЕРБ мотивира подкрепата за ДПС. Вчера първият – Бойко Борисов, обърна с краката нагоре стратегията на съпартийците си за изборните правила, но въобще не отрече топлите отношения с движението: “Когато сме имали нужда, ДПС са ни подкрепяли. И винаги съм им благодарил, никога не съм казвал, че е имало нещо скрито-покрито”.

Няма неразбрали, нали? ГЕРБ казва, че управлява с ДПС, двете са конструкт на властта и без взаимна подкрепа тя ще се срути. Това е същият Борисов, който навремето обвиняваше Ахмед Доган в поръчан атентат (2013 г.). Същият Борисов, който се кълнеше, че по-добре да стои в опозиция, отколкото да зависи от ДПС (2009 г.).И същото ДПС, което чрез Доган иронизираше Борисов като “нашия мачо спасител” (2013 г.). Сценаристите на “Дързост и красота” могат да бъдат спокойни – ако един ден се изчерпят творчески, винаги може да погледнат приятелска България и да получат ново вдъхновение.

Какофонията около “стабилността” тия дни е голяма. Предстои възстановяване на отменената преференция (поне според обещанията), също и избор на нова ЦИК. Днес Борисов събира коалиционните партньори, за да си говорят за кворум и други дисциплиниращи въпроси. Цветанов получи шамар, БСП умува да се върне ли в парламента. Президентът се чуди да налага ли вето, или мнозинството ще се коригира само. Фейсбук пък е под напрежение, защото обитаващата го “умна и красива” десница зове за фронт в защита на демокрацията. В резултат на всичко ДПС откровено се наслаждава на ситуацията.

Има риск всички тези теми да изместят главната новина. А тя не е нито, че ГЕРБ и ДПС са гласували заедно, нито, че Борисов е коригирал решение на съпартийците си; най-малко пък, че лично е обърнал собственото си мнение (“Не се занимавам с депутатите”, бе първата му реакция) – случвало се е многократно. Новината е, че ГЕРБ призна връзката си с ДПС, легализира я. Изрече факта, изплю камъчето – ей това се случва за първи път. Иде реч и за практически, и символен ход. Колкото и да гласуваха заедно досега, колкото и ДПС наистина да крепеше управлението (за изтребителите, правосъдните въпроси, медийните закони и т.н.), в езика на публичната реч пред ГЕРБ стоеше бариера – каквото и да се случва, съюз с ДПС не биваше да бъде изричан. Днес бариерата падна, ситуацията е нова. “Може с Доган и Карадайъ, заедно сме по доста въпроси, крепят ни!”, каза ГЕРБ. За партия, родена на вълна анти-ДПС и сърфираща я дълги години, това е качествено ново състояние.

Подобни символни думи обикновено са важни за целия политически процес. Някъде около лятото на 2014 г. например лидери на Реформаторския блок сред напоителните хули по адрес на Борисов рекоха: “Може да управляваме с ГЕРБ”. И после управляваха (за да бъдат спрени комунистите, разбира се). Години по-рано и Георги Първанов ненадейно изрече немислимото – че може да потърси реализация извън БСП. Направи партия после.

Подобни думи са или рубикон, или най-малко тестване на обществените настроения. Затова излиянията на Борисов и Цветанов днес не са случайни. Няма как да се прогнозира

бъдещето, но е факт, че при електорален паритет с БСП най-голямата управляваща партия се нуждае от „изсветляване“ на отношенията с ДПС. Хармоничното консумиране на власт може да го осигурят не скараните непрекъснато патриоти, нито пък други партийки, които я влязат в НС занапред, я не. В състояние е да го даде само ДПС. Вижте какво стана в тоя мандат – движението взе на концесия “Атака”, отвътре дирижира управляващата коалиция? Със Сидеров ли да се оправя Борисов, с Пеевски и Карадайъ ли?

Има ли полза ГЕРБ от този цирк?

Не, естествено. Винаги в един момент неудобният мръсен капитал следва да се изсветли – и в икономиката е така, и в политиката. В момента тече точно този процес. “Заедност” – помните ли този термин? Измисли го Ахмед Доган. Политическите наблюдатели спорят дали бракът между ГЕРБ и ДПС е повече по сметка или повече по принуда. Дискусията е без особено значение, защото за обществото са важни последствията от консумацията на връзката. Сагата с преференцията е прекрасно доказателство за “полезността” на съюза – българите активно пренареждат листите, откакто получиха това право, подкрепят дори мажоритарния вот (доказано на референдум), при наситените дебати миналата седмица ясно показаха, че желаят преференцията да остане (видно от социалните мрежи). И въпреки това ГЕРБ се съгласи да играе по свирката на ДПС – само и само да оцелее властта.

Но нужна ли е тази власт?

Нужен ли е този съюз, след като досега не произведе нито едно полезно за обществото решение (ако някой е на обратното мнение, нека посочи това решение)? Отговорът е ясен. Ясно е също, че Борисов реагира на пожар вчера поради страх за имиджа си по света и у нас. Има нещо мъгляво в цялата работа обаче. То е защо Цветан Цветанов реши чистосърдечно да

разкаже случката около гласуването миналата седмица – как влязъл при своите и им казал, че падне ли преференцията, пада и властта. Нима не предвиди неминуемата дискредитираща аналогия със Станишев и гласуването за Пеевски през 2013 г.? Вероятно я е предвидил, но още по-вероятно е в представите му ГЕРБ да векува, ако е все така послушна към ДПС. Народът е обезверен, той и Борисов се ползват с изключителен външен комфорт, БСП се раздира от скандали… – наистина изглежда, че ДПС държи ключовете за рая.

Само че Цветанов трябва да внимава. Не отношенията с ДПС, а неговите с Борисов са ключът за оцеляването на ГЕРБ. Веднага след гласуването за преференцията се появи депутатско инакомислие – че партията прави грешка и другарят Борисов ще оправи работата. (Георги Марков) Историческият междуличностен опит сочи, че в 99% от случаите настъпва необратим разрив между двамата първи. Дали той не започна вчера?

Диян Божидаров, „Сега“