Квинтесенцията на правителствената пропаганда вече е изцяло геополитическа: като акцент евроатлантизмът замени магистралите. От строител ГЕРБ се позиционира като лице и стожер на “дясното” у нас. За целта вместо демонстрации на нови пътища вече се “тръби” за тръби, самолети и централи. “Геополитически балансьор”.

Дали обаче има реален баланс между интересите на Русия и САЩ? Със сигурност не и според търговския баланс. Със САЩ той е неутрално положителен, а с Русия трайно негативен от средно около 5 млрд. лв. годишно. Една сделка за 2 млрд. лв. покупка на американски самолети следва да балансира 3 млрд. лв. строителство на тръбопровод за руски газ и поне 10 млрд. евро за изграждане на централа с руски реактори от руска компания. Толкова за “евроатлантизма”.

Да видим сега “дясното” в икономическата политика на ГЕРБ. Трябва да се признае, че за разлика от социалистическите управления постижение на ГЕРБ е запазването на макроикономическата стабилност: без съществени увеличения на бюджетните дефицити и държавния дълг (с малки КТБ изключения).
Каква икономическа политика обаче водеше ГЕРБ през последните 10 години? През целия период на управление.

ГЕРБ не намали нито един данък

Напротив, бяха въведени данък доход върху лихвите, бяха увеличени осигуровките и местните данъци. Единственото намаление на ДОД по времето на Орешарски с необлагаемия минимум беше премахнато впоследствие. Спекулацията ниски преки данъци не може да компенсира една от най-широките бази за облагане в Европа (което само по себе си е донякъде добре, ако се облагаха само бизнес разходи), нито огромната данъчна тежест от 53%, която работодателите трябва да начисляват върху нетните заплати на наетите. Т.е. в това отношение “дясното” не може да бъде забелязано. С “изключение” на акцизите върху горивата, където поддържането на ниски нива при европейски потребителски цени облагодетелства една конкретна компания.

Държавните разходи? Дясната икономическа политика като канон изисква ефективно и икономично харчене на публичните пари. В контраст според доклад на ИПИ над 50% от публичните разходи за обществени поръчки се харчат без никакъв ефект за икономиката, а според различни анализи при 2/3 от поръчките има нередности.

През първата година от управлението делът на разходите е бил около 36% от БВП, толкова е и през 2018 г., т.е. няма намаление – дори в отделни периоди е надхвърлял 40% (при кризата с КТБ). И тук не може да се проследи някаква отчетлива дясна политика.

Държавната администрация се е увеличила от около 96 000 през 2011 г. до 99 000 души през 2019 г.
Отново не се забелязват някаква подобрена ефективност и десен подход.

Както знаем, дясната икономическа политика предвижда приватизация на държавната собственост, но по времето на ГЕРБ стана само една съществена приватизационна сделка – продажбата на „Булгартабак“ на руската ВТБ, която след това я прехвърли на Пеевски, който я фалира. Но държавата национализира „Авионамс“ и направи дори невъзможното да национализира „Дунарит“. Бяхме свидетели на непознат в света икономически феномен: държава – рейдър срещу частна собственост. В същото време

държавните компании касички като БЕХ и БДЖ са на командно дишане

Както знаем, Светият Граал на “дясното” е ненамесата или ограничената намеса на държавата в икономиката. Икономическата политика на ГЕРБ обаче на фаворизиране на играчи в строителството и енергетиката доведе до фалита на доста фирми в тези сектори. Закони бяха приемани със задна дата да умъртвят нежелани ВЕИ инвеститори. А КЗК стана „Хотел Калифорния“ за чуждите инвеститори: you may check out any time you like, but you may never leave.

В цял свят идването на дясна след лява политическа сила на власт е свързано с реформи на закъсалите публични сектори. А политиката на ГЕРБ наподобява пожарна. Недофинансираните здравеопазване, образование, отбрана и сигурност и др. с рехави европрограми, чрез което се крепи бюджетната стабилност, съществуват на самотек до “избухването” на някои публични служители. Тогава пожарната ги полива с публични средства, колкото да загаси временно огъня. По същество икономическата политика има за цел да държи протестиращите предимно в София под 100 души. И така – до следващите избори.

Да, прави са тези, които при спомена на катастрофалните БСП политики припознават политиките на ГЕРБ като носещи стабилност. Дали обаче са “десни” и дали дотам ни достигат разбиранията за добро управление, е съвсем друг въпрос.