Работна група с неизвестен състав, свикана от три министерства – на икономиката, на финансите и на културата, пише закон за „прозрачност“ на медиите и журналистиката. Заместник-председателката на комисията за култура и медии в Народното събрание Диана Саватева от ГЕРБ разкри какво замислят властите на дискусия „Кризата в медиите – криза в журналистиката!“, организирана от Съюза на българските журналисти (СБЖ) по случай 3 май, Световния ден на свободата на печата.

Стана ясно, че работната група не се е консултирала с браншовите организации на журналисти и издатели, нито със самите медии, пише Сега. „Очаквам да бъде внесен този законопроект, който готвят в момента трите министерства. Това ще е проект относно собствеността, финансирането на медиите и тяхното разпространение. Не мога да ви кажа със сигурност дали става дума за нов закон или за корекции към някой от съществуващите. На един от блицконтролите в комисията ми бе отговорено, че по него все още работят от икономическото, финансовото и културното министерство“, заяви Саватева, която е бивш главен редактор на бургаското издание на 24 часа. Тя добави, че инициативата е различна от законодателната инициатива на Делян Пеевски и още трима депутати от ДПС за „прозрачност“ на медиите, внесена в началото на февруари.

В края на февруари правителствената пресслужба обяви, че кабинетът ще направи проект за закон, който „да осветли собствеността и финансирането на медиите и тяхното разпространение“. В него се предвижда и създаването на нов „отговорен държавен орган“, който да налага санкции. Подобен закон ще бъде удобен предлог за натиск срещу независимите медии.

„В България се наблюдава концентрация на медиите чрез фиктивното им овладяване от частни лица, но през скрито държавно финансиране. Подставени лица се назначават за медийни собственици. Принизяването на ролята на медиите се отразява тежко на журналистическата професия – както морално, така и материално“, каза на дискусията председателката на СБЖ Снежана Тодорова.

„Неслучайно, когато се обсъждат въпроси, свързани с медиите, управляващите търсят най-напред специалисти по пиар. Когато се разпределят средства, също минават през пиар агенции. Медиите добиват фалшив образ, а журналистиката се подменя от пиар, държавна пропаганда и реклама. Медийната криза е световна, но в България трансформацията на професията се извърши по най-грозния и недостоен начин. Той бе описан от бившия министър на културата Вежди Рашидов, който днес е председател на медийната комисия в НС. Преди години той каза, че знае как медиите „бяха овладени от едни хора, насядали около маса, върху която се въртят много пари“. Много от собствениците на медии в България не са истински. Те харчат разпределени им държавни и европейски ресурси. Всичко това води до подмяна на смисъла на медиите и превръща част от медиите във фалшиви медии, в имитация“, добави членът на управителния съвет на СБЖ Светослав Терзиев.

От СБЖ припомниха, че от 10 месеца в комисията за култура и медии в НС отлежават браншови предложения за промени в няколко закона, чиято цел е да защитят свободата на словото и правата на журналистите. В Закона за бюджета се предвижда включването на специална субсидия за защита на медийната среда. В Закона за закрила и развитие на културата се предлагат текстове за подпомагане съществуването, развитието и плурализма на печатните медии. С изпълнението им би се натоварил съвет, в който влизат министърът на културата и главните редактори на вестници, които ще отговарят за разпределението на държавната субсидия. В Закона за радио и телевизия също е предложен текст, съгласно който електронните медии, които не са се задължили да спазват националния Етичен кодекс на българските медии, приет през 2004 г., да не получават финансиране от държавата. Предложено е още в Съвета за електронни медии да се въведе гражданска квота. СБЖ настоява и за мерки за изсветляване на собствеността в печатните и електронните медии. Съюзът предлага промени в Закона за защита за конкуренцията и създаване на „регистър на собствеността върху печатните и електронните вестници и списания“. Той трябва да е публичен, а достъпът до данните в него да става по реда на Закона за достъп до обществена информация. За неизпълнение фирмите ще се глобяват с 5% от оборота си за предходната година, а физическите лица – с до 2000 лв.

Само Ангел Джамбазки (ВМРО) от 17-те български евродепутати се въздържа да подкрепи в Брюксел Резолюцията за медийния плурализъм и свободата на медиите в Европа. Тя бе приета вчера с 488 гласа „за“ срещу 43 „против“ и 114 „въздържал се“. Никой от българите не натисна червено копче („против“). Въпреки че е „консерватор“ като Джамбазки, депутатът Николай Бареков подкрепи резолюцията. Европарламентът призова Еврокомисията „да третира опитите на правителствата на държавите членки за нарушаване на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба с власт и действия срещу основни ценности на ЕС“.