„Най-добре е държавата да плаща на вероизповеданията, за да няма намеса отвън.” Тези думи на премиера Бойко Борисов обобщават аргументите, които управляващите от ГЕРБ, съгласувано с ДПС, лансират през последните дни, за да оправдаят планираното еднократно опрощаване на публичните задължения на мюсюлманското вероизповедание. Това е безпрецедентно за българската политика решение, чиито последици – правни, финансови, политически и морални, не можем дори да прогнозираме.

Непроницаемото було на националната сигурност безспорно предоставя удобен претекст да се отклоняват неудобните въпроси, изникващи около казуса. Преди всичко – на колко точно възлизат дълговете на Главното мюфтийство, както и какъв е видът на задълженията. Отговор не беше даден дори на специално проведената вчера среща между Борисов, патриарх Неофит и главния мюфтия Мустафа Хаджи. Тримата се задоволиха с общи приказки, а Мустафа Хаджи се измъкна със смешния коментар, че размерът на дълговете бил счетоводен въпрос, а той с такива неща не се занимавал.

Вакуумът на информация съвсем естествено се запълва със стряскащи твърдения. Например говори се, че около 1/3 от онези (поне) 8 милиона лева, които вероизповеданието иска да си спести, всъщност са неплатени съдебни разноски по дела за възстановяване на имоти, които е водило и загубило срещу държавата и общините. Ако това е истина, цената на дългогодишните и скъпи съдебни разправии ще бъде заплатена от властите, въпреки че са спечелили делата. Изумителното е, че депутатите от ГЕРБ не поискаха даже проформа информация по този въпрос от финансовото министерство.

Е, как да не заподозрем, че наистина има политическа сделка с ДПС, както твърдят от БСП, след като герберите действат с такова раболепие – очевидно по нареждане на своите босове?

Още по-дразнещо е поведението на ДПС, което арогантно заявява, че казусът е твърде важен, за да се бърка в него широката общественост. „По въпроса за опрощаването на задълженията думата трябва да имат само финансовото министерство и депутатите. Това е държавен акт, държавна политика”, натърти депутатът от движението Йордан Цонев. Ами да, човекът се занимава с висш политически пилотаж, а ние, обикновените и прости граждани, си позволяваме да му търсим обяснения как точно харчи нашите пари?! Какво нахалство от наша страна да поискаме да разберем защо нас ни гонят и за най-малкото задължение, включително със съдебен изпълнител, а за мюсюлманското вероизповедание се прави изключение, при това със закон! И то без финансова обосновка или оценка на въздействието…

Самото мюфтийство добре е изучило методите на своя политически патрон ДПС и умело разиграва картата за опазването на религиозния мир. „Ако успеем на мюсюлманското изповедание по някакъв начин да му подадем ръка и да работим с държавата ръка за ръка, за да не позволяваме нашите мюсюлмани да се радикализират и да предприемат някакви крайни действия, това би било за добре“, обясняваше говорителят му Джелал Фаик миналата седмица. Излезе, че ако не се опростят дълговете на имамите, едва ли не българските мюсюлмани ще попаднат в ръцете на „Ислямска държава” и ще се обърнат на терористи. От това по-голяма спекулация, здраве му кажи! Но върши работа, особено ако се подкрепя от самия премиер, който, ни в клин, ни в ръкав, заразказва спомени от Възродителния процес и изкара нещата така, че ако не платим за неоправените бакии на мюфтийството, можем да си докараме гражданска война и турските танкове да влязат у нас като в Кипър.

Сега управляващите се мъчат да убедят обществеността, че БСП раздухва нещата и създава скандал там, където такъв няма – каквато е тактиката им винаги, когато оплескат нещо в държавата. Истината обаче е, че ако не бяха социалистите да вдигнат шум, твърде вероятно изобщо нямаше и да научим, че освобождаването от задължения засяга преди всичко Главното мюфтийство. В законопроекта, с който се въвежда данъчната амнистия, е записано, че тя ще обхване дълговете до края на 2018 г. на всички регистрирани вероизповедания. И думичка дори не се споменаваше, че имамите са тези, които всъщност имат големи финансови проблеми. Никога нямаше да разберем, че нито едно друго вероизповедание не се е молило на депутатите за подобна безпрецедентна мярка – дори Българската православна църква, подозирана в продължение на години, че не плаща осигуровки на редовите свещеници (макар че при липсата на конкретни данни не можем да бъдем сигурни и в клетвите на Светия Синод, че е прилежен данъкоплатец). Въобще нещата се развиха по същия начин, както в края на 2018 г., когато ГЕРБ и ДПС стовариха на гърба на данъкоплатците един своеобразен религиозен данък, без дори да си направят труда да кажат колко ще струва това и дали някой иска да го плаща.

Цялата аргументация на тандема ГЕРБ – ДПС за това безобразие, което започна миналата година и продължава досега, се опира върху императива за националната сигурност. Именно около него обаче възникват и други въпроси. Например откъде точно произтича и в какво се състои заплахата за мюсюлманското вероизповедание в България? ГЕРБ и ДПС говорят за „влияние на чужда държава”. Коя е тази държава? Турция? Това трябва да е отговорът, защото именно вмешателството на Анкара в българската политика и религиозни дела беше поводът за онова прословуто заседание на Консултативния съвет за национална сигурност през април 2018 г., на което сега ГЕРБ и ДПС се позовават, когато говорят за нуждата от държавна издръжка на Главното мюфтийство.

В същото време обаче управляващите непрекъснато убеждават обществеността, че отношенията с Турция никога не са били по-добри. През последната година Борисов се срещна на няколко пъти с турския президент Реджеп Ердоган и дори определи южната ни съседка като стратегически партньор за България. Форумът ЕС – Турция, проведен през март 2018 г., беше едно от най-рекламираните мероприятия на българското европредседателство и върхът в усилията на Борисов да стане посредник между Ердоган и европейските лидери. В крайна сметка каква е истината – Турция съюзник ли е на България, или продължава подмолно да се намесва във вътрешните ни работи? За Анкара ли говори Борисов, когато казва, че „можем да се прегръщаме и целуваме, но разузнаванията още работят”? И ако е така, тогава на каква основа всъщност почиват отношенията между България и Турция извън личния контакт между българския премиер и турския президент?

В тази връзка възниква още един въпрос: дори мюсюлманското вероизповедание да се освободи от „влиянието на чужда държава”, това означава ли, че върху него няма окончателно да се затвърди нечие друго влияние – например на ДПС? В края на краищата, който дава парите, той поръчва музиката. Партията на Доган остава в лоши отношения с Анкара. И има шанс да пресуши със закон финансовия „Турски поток”, който досега течеше към Главното мюфтийство, и да прикачи изповеданието към българско държавно кранче, върху което да оказва давление посредством партньорството си с ГЕРБ. А данъчната амнистия се явява последната стъпка в тази посока, преди механизмът за държавно финансиране да влезе в действие.

Не звучи неправдоподобно, нали? Особено с оглед на предстоящите европейски и местни избори, на които имамите и мюфтиите (вече със заплати от българската държава) ще изиграят

своята роля. И като се вземе предвид трайното и устойчиво сътрудничество между ГЕРБ и ДПС в парламента, което осигурява на управляващата партия стабилна опора, каквато патриотите вече не са. Във външната политика Турция може да е “стратегически съюзник”, но във вътрешнополитически план такъв е движението на Доган. ГЕРБ управлява, а ДПС консумира властта – такава беше и продължава да бъде формулата на съвместната им колаборация.

Людмил Илиев