Гергьовден е! Един от най-големите български празници, празникът в чест на свети Георги Победоносец, почитан от християни и мюсюлмани. Възникнал е в езическите времена като  празник на земеделеца и скотовъда, който се отбелязва в началото на пролетта, когато започва и новият работен сезон.

През вековете празникът се развил и обогатил с ново съдържание. Християните го свързали със смелия мъж Георги, чието име от гръцки означава земеделец. Изобразявали го като убиец на сушата, представена като ламя. Заради победата му над нея го нарекли Победоносец. На неговия ден мъжете обикаляли нивите и ливадите и отправяли молитви към него да ги пази от суша и градушки.

Роденият в Кападокия – Мала Азия, мъж, още 20-годишен получил висока военна титла и се прочул като талантлив пълководец. Така бил изграден образа му на идеалния войн – християнин, закрилник на войската. И земеделецът, покровител на стадата, станал и покровител на армията. В иконите свети великомъченик Георги се изобразява на бял кон, с копие в ръка, което пронизва змей. Житието на светеца разказва за неговите военни подвизи, силна любов и всеотдайност към Божийте закони. Той загинал от меча на император Максимилиан в името на Христовата вяра.

В народната традиция Гергьовден се свързва с дейности, които се извършват за първи път през годината. На 6 май за първи път се издояват овцете, завардват се ливадите, главяват се ратаите и пастирите. За първи път се коли и агне за трапезата. Задължително това трябвало да бъде първото родено мъжко агне през годината.

Момите и момците ставали сутрин рано и отивали да берат зелени китки и билки. Момите слагали под възглавниците си глогови вейки, а по-ранобудните жарели с коприва още спящите в леглата си. Те слагали мащерка в донесената сутринта вода и с нея се замесвало тестото за обредните хлябове. Събирали роса и с нея миели очите си за здраве. Някъде се търкаляли в росните ливади срещу болести.

В различните райони колели агнето по различен начин. В Северозапада го водели за молитва в черквата с венец на шията. В планинските села около село Копиловци в черквата носят тавите с вече опеченото агне. Докато попът не му прочете молитва, то не можело да се яде. Гергьовден бил ден на равенството, защото на трапезата и на богатия, и на бедния, имало агнешко месо.

И днес агнешното месо е задължително ястие на гергьовската трапеза. На село месят и обредни колаци и краваи. Слагат и прясно издоено мляко, квасено мляко, баница с масло и сирене.

Днес отбелязваме и Деня на храбростта и празник на Българската армия – професионален празник на военнослужащите. С указ от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. Същата година се постановява и честването на празника.

6-ти май е неработен ден за цялата страна.

Честит имен ден на Георги, Гергана, Геновева, Ганка, Генчо!