Проф. Виктор Дейвис Хансън, dailysignal.com

САЩ шокираха Европа точно преди изборите в Германия на 23 февруари. Зад гърба на западните съюзници Доналд Тръмп започна преговори с Владимир Путин за прекратяване на войната в Украйна. Военният министър Пит Хегсет определи като нереалистични целите на Киев за членство в НАТО и връщане на окупираните от Русия територии.

На Мюнхенската конференция по сигурността вицепрезидентът Джей Ди Ванс бръкна в раната: най-голямата заплаха за Европа идва не от Русия или Китай, а е вътрешна – отстъпление от демократични ценности като свободата на словото, цензура на политически опоненти, страх от гласа на избирателите, масова миграция. Специалният пратеник на Белия дом за Украйна и Русия Кийт Келог допълни, че когато дойде време, Киев ще бъде включен в преговорите, а мнението на ЕС ще се вземе под внимание.

Всичко това предизвика истерични европейски реакции за предателство и разрив в НАТО, а лидерите на традиционните германски партии съзряха външна намеса в изборите.

Ако действията на Белия дом бъдат оценени през призмата на геополитиката, отрезвяващ анализ поднася американският професор по класическа и военна история, и консервативен политически коментатор Виктор Дейвис Хансън.

Бих искал да поговоря за кризата, пред която е изправена Европа, по-специално за нейното самовзривяване в целия спектър – енергия, население, раждаемост, отбрана.

Германия например системно затваря своите АЕЦ, а от известно време и електроцентралите на природен газ. Тя разчита, вярвате или не, все повече на петрол и въглища. Но резултатът от това умишлено обръщане към вятъра и слънцето за сметка на изкопаемите горива и ядрената енергия е, че електричеството в Германия струва около четири пъти повече, отколкото в САЩ. Това не е единственият проблем.

Германия се деиндустриализира. Губи около 200 000 работни места в автомобилната си индустрия поради високите енергийни цени и регулации. Нейните „зелени“ изисквания, особено тези за електромобилите, доведоха до революция в автомобилната индустрия, в смисъл че те не се продават в чужбина, както в миналото.

Освен това Германия е разоръжена. Те разполагат с едва около 125 бойни самолета. Имат много малко бронирани машини. Активната им армия наброява само около 180 000 войници. Населението е 84 милиона. Раждаемостта доближава 1,4. Знам, че в САЩ имаме проблеми с 1,6, но 1,4…

И те нямат граници. В Германия са влезли от един до два милиона нелегални мигранти, особено през последните години на канцлерството на Меркел. Процентно Германия има повече родени в чужбина, отколкото САЩ, които нямаха южна граница, поне докато не дойде Доналд Тръмп. 20% от населението на Германия е родено в чужбина.

Защо споменавам всичко това? Защото по традиция Германия олицетворява мощта на европейската икономика и дори култура, а тя започва да се разпада. Еврото, еталонът за европейското финансово здраве, се равнява на около един.

Това е много странно, защото когато ръководех туристическа компания за пътувания до Европа – помня, че през 2008 съотношението беше 1,6-1,7. Така че бихме могли да кажем, че Германия предприема самоубийство на бавни обороти.

Но ето я иронията. През септември 1944, в разгара на Втората световна война, министърът на финансите в администрацията на Рузвелт, Хенри Моргентоу, има план за следвоенна Германия, когато тя е победена. Той не искал нова война: Френско-пруската от 1870–71, Първата световна, Втората световна. Той казва: „Стига толкова“. И какво прави? Представя план, който да деиндустриализира Германия, да я обезлюди и промени границите й. Сякаш се опитва да я превърне в нещо подобно на описанието на Тацит за Германия от първи век като пасторално, аграрно общество. Всъщност той изрично го казва.

Когато Йозеф Гьобелс го чува, възкликва: „Боже, това е подарък. Ние губим войната. Ще кажем на германския народ, че искат ни превърнат в пастири, че ще мрем от глад. И дори да не харесват нацистите, тъй като сме унищожили страната, хората биха загубили повече. Затова ще се сражават“.

За щастие, началник-щабът на армията Джордж Маршал, експрезидентът Хърбърт Хувър и други отиват при администрацията на Рузвелт и казват: „Ако въведете този план, те ще се бият до смърт. Ние ги бомбардирахме. Когато влезем в Германия, ще видим, че тя вече е почти обезлюдена“.

Резултатът е, че отменят плана „Моргентоу“, който щеше да направи Германия трайно обезлюдена, разоръжена, деиндустриализирана.

Защо давам този исторически пример? Ние, победителите във Втората световна война, решихме, че налагането на целенасочена деиндустриализация, депопулизация, разоръжаване, отворени граници ще бъде твърде картагенско, и затова отстъпихме. А сега сме тук, 80 години след отхвърлянето на плана „Моргентоу“, и германският народ или германското ръководство по същество го актуализира и си го наложи доброволно, а не по принуда. Това е трагична ирония и е нещо, което трябва да следим внимателно.

В заключение Хансън обобщава, че сегашните кризи в Германия не се дължат на външни сили, а са резултат от самоналожени политики, ерозиращи икономическата, военната мощ и демографската стабилност. Професорът предупреждава, че ако тези тенденции не се обърнат, могат да доведат до по-нататъшен упадък на Германия в Европа и света.