Георги Йомов е израснал на „Герена“ и не крие симпатиите си към Левски. Снощи обаче не вдигна Купата на България с екипа на родния си отбор, а го стори със Славия. И то след като реализира победната дузпа за крайното 4:2, след което „белите“ ликуваха.

20-годишният Йомов е внук на „синята“ легенда Тодор Барзов. Преди време ви запознахме с историята на Жоро – налага се родителите му да платят 37 хиляди лева, за „да го откупят“ от Левски и да може да продължи развитието си в Славия.

Йомов говори за случая пред БЛИЦ, споделяйки, че още го боли за грозната постъпка на Левски тогава. Бързоногият атакуващ халф беше любезен и даде откровено интервю за читателите ни часове след големия успех за Славия:

– Жоро, поздравления за спечелената Купа на България! Как съумяхте да излъжете Левски? 
– С много борба и с това, че бяхме много единни. Това ни помогна. Също така бяхме много концентрирани преди мача. Треньорът Златомир Загорчич непрекъснато ни надъхваше, ние и сами се мотивирахме. Много се борихме, до последната секунда. Това беше най-важното, което ни помогна да спечелим.

– По какъв начин ви надъхваше Загорчич, какво ви говореше?
– Каза ни на първо място да бъдем спокойни и да се забавляваме. Че това не е финал, а е мач като мач. Каза ни също, че няма значение, че на стадиона ще има 30 хиляди левскари, важното е да мислим за победата през цялото време. Загорчич ни повтаряше, че на сто процента е убеден, че ще спечелим Купата на България.

– Как се чувстваше в мига, когато трябваше да изпълниш дузпата, оказала се победна? 
– Бях супер увверен, че ще вкарам. Наистина бях спокоен. Дори сам поисках да бия решителната дузпа. Когато треньорът ни попита кой коя дузпа иска да бие, аз първи казах, че искам да изпълня решителната. Още една седмица преди финала си го мислих и имах предчувствието, че ще вкарам решаващия гол. Дни наред си представях, че вземаме Купата на България, така и стана!

– Чувстваш ли се големият герой за Славия?
– Целият отбор сме герои. Борихме се докрай и постигнахме нещо много голямо. В такъв момент няма значение кой е вкарал дузпата и кой не е. Най-важното е, че спечелихме и зарадвахме близо 3000 слависти, които ни подкрепяха от трибуните през цялото време.

– Дядо ти – легендата на Левски Тодор Барзов, каза ли ти нещо по-специално след успеха? Лишихте любимия му отбор от трофей…
– Поздрави ме, нищо особено не сме говорили. Сподели ми, че много се гордее с мен. Да сме живи и здрави и дано и занапред ме гледа как печеля трофеи.

– Все пак наказа родния си Левски, би ли казал дали поне за миг не трепна нещо у теб преди да изпълниш дузпата? 
– Наистина бях сигурен, че ще отбележа. Аз нямам вина, че Левски остава без трофея. Професионалист съм и си върша работата, за която ми се плаща. Не крия, че от малък съм левскар, всички знаят това. Но така е във футбола. Вкарах си дузпата и си взехме Купата.

– Искаш ли да кажеш нещо на феновете на Левски?
– Най-великата публика! Супер много уважавам феновете на Левски. Поздравявам ги за поведението вчера, най-вече за прекрасната хореография, за всичко, което направиха на финала. Те са най-великата публика в България, доказаха го и вчера. Да, за тях никак не е приятно, но във футбола е така – не може всички да бъдат победители.

– Имаш ли приятели в Левски?
– С Божката Митрев съм страшно близък. Дори допреди малко говорихме по телефона. Той ме поздрави, аз го утеших. Знам, че му е тежко, но… Снощи не му се говореше след финала, но днес се чухме. Опитах да го разведря с някоя шега.

– Какво си казахте, ако не е тайна?
– Обясни ми, че бил сигурен, че ще ми хване дузпата. Но то и аз бях сигурен, че ще я вкарам. Иначе преди мача не сме си говорили, от доста дни не го бях чувал.

– Венци Стефанов също е много щастлив, зарадвахте го. Обяви ли с какви премии ще ви възнагради?
– На тренировката утре ще разберем. Каза, че със сигурност ще бъдем доста доволни.

– Сезонът за Славия изглежда приключи с преизпълването на целта… 
– Така е. Вече мислим за Лига Европа и очакваме да научим името на противника. Смятам, че наистина преизпълнихме целта, свършихме си перфектно работата този сезон. Мечтано развитие за нас. Сега вече можем да мислим как и къде да почиваме преди мачовете от евротурнирите.

– Бъдещето ти свързано ли е със Славия или има вариант да заминеш в чужбина?
– Имам договор за още година и половина. Чувствам се супер в Славия и не мисля за транфер. Славия вече ми е като собствен дом, всичко е перфектно при нас.

– На кого посвещаваш успеха?
– Голът е за баща ми Цветан. Посвещавам го на него и на семейството му.

– Неслучайно е за баща ти – човекът, който плаща исканата от Левски сума, за да те пуснат да си тръгнеш от „Герена“ и да преминеш в Славия.
– Да, така е. Най-тежкият ми момент беше това. Представях си бъдещето ми с Левски, как печеля трофеи със синята фланелка, а знаете какво стана… Но мисля, че добре се получи, че плати парите и преминах в Славия.

– Точната сума е 37 хиляди лева нали?
– Да, толкова беше. Тази дузпа вчера ми струва 37 хиляди лева, но има Господ!

– Какво точно се случи тогава, защо от Левски ти правеха проблем и те спъваха да отидеш в Славия? 
– Много странна беше ситуацията. Не виждах какъв е проблема просто да си тръгна, при положение, че на „Герена“ не ми предлагаха договор. Какъв беше този зор за тези 37 хиляди лева, още нямам обяснение. Все едно ще си оправят живота с тези пари. Най-болно ми е, че толкова години съм в Левски, родният ми клуб, и когато пожелая съвсем нормално да си тръгна, те ми пречат. Лошото е, че този проблем не беше само при мен, и с други момчета постъпиха по този грозен начин. Сегашният ми съотборник в Славия Димитър Буров също си плати, за да вземе бележката. Ние искаме да се развиваме. Баща много се беше нервирал. Накрая му писна, занесе им парите и така… Приключил съм с Левски преди две години.

– Ако все пак сега те поканят, би ли се върнал в Левски?
– Не искам да го мисля в момента, но – да, бих се върнал в Левски. Сега мисля само за Славия и как да продължа да се развивам. Много искаме да спечелим и Суперкупата на България, дано и в Лига Европа стигнем възможно най-напред.

– Казваш, че си очарован от публиката на Левски, която обаче отново обиждаше съотборника ти Георги Петков.
– Той е свикнал, голямо перде е. Искам да кажа на феновете на Левски, че Гошо Петков е най-големият левскар, който познавам. Човекът какво да направи, върши си работата и е нормално да иска да побеждава. Той като пипне топката, целият стадион скача срещу него, но не го бърка. Без Гошо Петков едва ли щяхме да се справим вчера. Видяхте колко силно пази, спаси и три дузпи. Той също ни надъхваше преди мача. Казваше ни, че няма какво да губим, и че напрежението е само в Левски. Много от момчетата досега не бяхме играли финал. Усетихме какво е, и то пред пълен стадион. Беше невероятно. Направихме нещо супер голямо.

– Трудно ли се играе срещу класни футболисти като Обертан, Жорди Гомес?
– Несъмнено са класа, но в Левски имат проблем. Докато ни сме едно цяло и се борихме много, при тях изглежда не беше така. Нямат чак такъв колектив като нашия. Ние си помагаме за всяка топка. Ако някой сгреши, друг се втурва да му помогне. Да, имахме и късмет, но така е във футбола – накрая има само един победител.

– Казваш, че си бил сигурен при дузпата, а сънува ли, че вдигаш Купата на България? 
– Не, но трима мои приятели, включително и леля ми, ми казаха преди мача, че са ме сънували как печелим и взимаме трофея. Даже единият е Буров, съотборникът ми. В деня на мача ми разказа. Когато той сънува нещо и ми го каже, винаги се случва.

– Суеверен ли си, имаш ли някакъв обичай преди мач?
– Не, нямам.

– Обяснението ти защо Левски е без трофей от 2009 година насам?
– Явно наистина има някаква прогоба над Левски. Не знам на какво се дължи тази толкова дълга суша. Години наред вече са без трофей. Надявам се скоро тази прокоба да изчезне. Все пак съм от Левски и никога не им мисля лошото. Надявам се да се представят по-добре и пак да печелят.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ