По принцип треньорите, особено футболните, не могат да вържат две думи на кръст. Не всички, но повечето. Мънкат, запъват, дрънкат разни клишета. Има един, за футболните спецове говоря, който чак на четвъртото стъпало на планетата седна. Затова е голям, затова е велик, макар че със словото е скаран. Ама ги ръси един бисери, с които сякаш наваксва и прикрива неграмотността си. Туй не е важно, ще кажат някои. Важно е не дали е философ, а дали си върши работата, дали носи радост на феновете с победите. И са прави, напълно прави. А той си я вършеше и радваше не само запалянковците, но и цяла България.

И все пак си е друго, ако треньорът притежава интелект. Някак си се повишава имиджът му. Такива у нас са рядкост, но ги има, а най-яркият пример е Пламен Константинов. Гибона, както го наричат, ме смая снощи, докато беше в „Шоуто на Славия”. Не за първи път ме смая, но сега бе повече от убедителен – с прекрасен изказ, с богат речник, с гладка мисъл, течаща като мощен водопад, аргументиран и ясен. Няма как да не се възхитиш, защото е малко смешно, колкото и голям спортист да си, когато мрънкаш пред камерата като двойкаджия пред класната дъска.

Гибона не е от тези. Той е от друга мая направен, а и погледнете само родословното му дърво – все интелигентни хора. Затова е хубаво да аплодираме образованите и цивилизованите личности в спорта. Първо, защото са рядкост, и второ, защото трябва да служат за пример и да задраскват носещото се открай време мнение, че спортистите били по-простовати. И че по-знаещите от тях обикновено не достигат до висините. Гибона не е и от тези. Пламен Константинов беше успял волейболист, а сега по всичко личи, че е на път да се превърне и в отличен треньор.