Мерки срещу разпространението на коронавируса COVID-19 са необходими. Първата порция от тях в България бяха наложени сравнително рано, което кара министър-председателят да не спира да се хвали където и да се появи на публично събитие. Това обаче освен положителна има и отрицателна страна, а тя е, че ограниченията, изглежда, ще продължат твърде дълго.
Има и друг проблем. Логиката изисква наказанията за нарушителите да имат степенуване и поносимост, за да бъдат възприети от населението като справедливи.
Не може за разходка в парка или за неносене на маска да те грози минимум 5000 лв. глоба и затвор. Дори и в извънредно положение.
Изникват и юридически въпроси, като например дали заповедта на министъра да се носят маски на лицето не е незаконосъобразна.
Има ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НОСЕНЕТО НА ОБЛЕКЛО, ПРИКРИВАЩО ИЛИ СКРИВАЩО ЛИЦЕТО /Обн. ДВ. бр.80 от 11 Октомври 2016г./. Народното събрание приема правила за недопускане гражданите да носят облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицата им на публични места на територията на страната. Тази забрана не се прилага, ако носенето на дрехите се налага: по здравословни причини; от характера на упражняваната професия и е с временен характер; в молитвените домове и др. Законът за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, определя, че за такова облекло се считат плътни или полупрозрачни дрехи, покривала, МАСКИ или други подобни елементи, които скриват по някакъв начин лицето на човек. При нарушение се налага глоба в размер на 200 лв. Органите на Министерството на вътрешните работи осъществяват контрол по спазването на тези правила.
В случая заповедта на министъра не е закон, а общ нормативен акт, следователно подзаконов и с по-ниска йерархия от разпоредбите на посочения закон. А съгласно Закона за нормативните актове /също действащ – това за уточнение на министъра/, чл.15: “Нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.”
А заповедта на министъра е общ нормативен акт. В Закона за мерките за извънредното положение няма изрична хипотеза да не се прилага Законът за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето. В същото време не може да се съди, че заповедта на министъра влиза в „здравословни причини”, които МОГАТ да разрешат носенето на подобно облекло, закриващо лицето, защото законодателят е имал съвсем друг замисъл при тази разпоредба.
И да приемем също, че заповедта на практика има невъзможен предмет, тъй като маски по аптеките НЯМА. Има в интернет магазини, на безумни цени, които огромната част от хората не могат да си позволят да купуват и сменят през 2-3 часа.
Няма ги и задължителните съображения за издаване на заповедта, защото е спорно да се счита, че маските имат защитно действие, при положение че медицински светила от двата щаба дават по медиите съвсем различни съвети, включително Националният оперативен щаб заяви, че те трябва да се носят само от болни и заразени, но не и от здрави хора.
Всеки един акт трябва да има основания за издаването, включително, когато се отнася до епидемиологични мерки – здравни мотиви, както и какви видове маски спират заразата – от хартия, от плат, с вентили, без вентили, с предпазен шлем, без такъв?
Задължават ни за нещо, което нито е обяснено, нито е обосновано, нито е дадена насока при липса на подобен артикул по магазините как да спазим заповедта. И глобата от 5000 лв. е неправомерна, защото наказанието трябва да съответства на тежестта на нарушението. Не може с една и съща глоба да се наказват тези, които нямат маска на улицата и тези, нарушаващи задължителната изолация вкъщи или тези, които не са съобщили за заболяването си на властите.
Крайно време е правителството да разбере че България ВСЕ ОЩЕ Е ПАРЛАМЕНТАРНА РЕПУБЛИКА.
Флагман
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
