Новината, че по време на коронавируса и извънредното положение депутатите си вдигат заплатите ядоса мало и голямо. И тогава Цвета направи това, което се очакваше от нея.

Замразяването на заплатите на народните представители – вика Цвета пред камерата – в момента не е добър ход, защото има заплати, които са базирани на по-висока тримесечна ставка. Това е работещият вариант, – пули се Цвета. И не спира: Ние от парламентарната група на ГЕРБ даваме 1/3 от заплатите си в регионите, където са избрани народните представители. Редно е народните представители да даряват средства за различни каузи. Мисля, че това е по-работещият вариант.

Ако след изявата й броят на самоубийствата скочи тройно – генералът да не ги пише в сметката на коронавируса…

Това, че Цвета мисли е парадоксално само по себе си, защото такъв процес трудно се свързва с нея. Трябва някой да й обясни, че заплатите – нейната и на останалите в НС, – са изработени от данъкоплатците. И тя няма как да дарява, защото това са парите на същите хора, които тя мисли да ощастливи с благородния си жест. С чужда пита помен прави. Толкова е чудовищно и цинично, кокото и глупаво.

От друга страна Цвета проповядва открито дискриминация, признавайки, че тя и другарите й, даряват само на хора от техните райони, гласували за ГЕРБ. Другите кучета ги яли. Сиреч, както вика босът, гласувайте за нас и ще ви дарим едни трохи.

Цвета свърши огромна работа на опозицията. С изявите си тя гарантира провала на ГЕРБ и Борисов на изборите, които се задават. Дори може да ускори процеса на проваляне. Цвета не трябва да подава оставка дори след кошмара със заплатите. Нека я гледаме още известно време, да ни напомня за нашата, на избирателите, простотия.

Колко прав е бил Еврипид: Властта и богатството раждат глупост и наглост.

Коментар на „Фрог“