Проф. Румен Миланов – бивш директор на НСБОП, в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ

Водещ: При нас е проф. Румен Миланов и ще говорим за всичко, свързано с дори визията на България в международен план – от венецуелската връзка през случая „Емилиян Гебрев“, натиск – осъществен ли е такъв от чужди посланици и дали това, за което ще говорим сега е пробив в националната ни сигурност? Да започнем с Димитър Желязков, неговото завръщане в България, каква ще е неговата съдба?
Румен Миланов: Екстрадицията, която е проведена, явно има достатъчно доказателства, които е представила прокуратурата пред турските съдебни власти и на тази база той се връща тук. След което започва вече процедура за доказване на престъпленията, които е извършил и респективно да му се търси съответната отговорност и да се повдигне обвинение. Това е цялата технология, която предстои да се направи. Как ще бъдат представени всички доказателства и каква ще бъде ролята съответно на неговата защита и какви ще постави контрааргументи на тези обвинения, това е вече въпрос, който трябва да го проследим по-детайлно.
Водещ: Само да припомня, че Митьо Очите е обвинен като лидер на престъпна група за рекет, побой и палежи, бе арестуван в Турция през август месец. Само че от август до 15 февруари той беше там. Не стоя ли прекалено дълго време?
Румен Миланов: Дали е дълго или е малко, може да се умува по този въпрос. Но мисля че това е малко излишно. По нашия закон примерно тази процедура се регламентира до 3 месеца, така че това е съвсем реалистично време.
Водещ: Преразпределено ли е през това време влиянието по Южното Черноморие, според вас?
Румен Миланов: В кое отношение?
Водещ: Тъй като тук става въпрос за погребален бизнес, че обвиненията са свързани с това и с натиск, че е искал да се плаща от някои търговци данък-печалба по 20%. Ние видяхме, че част от тях дори не споменават неговото име и казват, че други спекулират с името на Димитър Желязков, той ли е човекът, който в крайна сметка контролира бизнеса или поне голяма част от него на юг?
Румен Миланов: Аз се съмнявам дали е човекът, който контролира бизнеса на юг, ако говорим бизнеса, по елементарната причина, че не може да сравняваме 1998 г. с 2018 г. или 2019 г.
Водещ: Защо?
Румен Миланов: Мисля че не е чак толкова сложно. Тъй като икономиката винаги има тези характерни три цвята – бял, сив и черен. Едно беше 1998 г. относителният дял на черния бизнес, където тогава беше този контрол доста активен. Сега икономиката, ние каквото и да говорим, върви към белия сектор, тя се развива. И безспорно влиянието на подобни фактори все повече намалява.
Водещ: Отчита ли се бизнесът и особено видимо ли е това по морето, когато става въпрос за много интереси, отчита ли се бизнесът на заможни, на влиятелни фигури в конкретни региони?
Румен Миланов: Съмнявам се да се отчита на фигури. Отчитането става обикновено, говоря по принцип и в най-общи щрихи, това става където има преди всичко сива икономика, тя е между бялото и черното. Но който има бяла икономика, огромният процент от хората, едва ли да се отчитат.
Водещ: Искате да кажете, че в България вече всичко е изсветляло до бяло, така ли?
Румен Миланов: Не, не е точно така. Относителният дял и на сивата и на черната икономика относително е по-висок у нас в сравнение с много европейски страни, но така или иначе вървим към белия сектор.
Водещ: Вървим ли към белия сектор със случая „Венецуела“ и с парите, които бяха открити в българска банка?
Румен Миланов: Защо да не говорим за белия сектор и за Венецуела. Но вие сега ми поставяте въпроса за така нареченото пране на пари. Преди да ви отговоря, малко идвам с едно особено настроение в студиото, защото снощи се прибрах от Тирол, за 12 път отивам там, сутрешните телевизии, било австрийска, швейцарска, южен Тирол каналът, започва с правенето на пари, но не в този смисъл. Представят всички курорти, как да стигнат туристите до тях, как такива като мен и други да си оставят парите, да не чакат по два часа на Банско и т.н. Там цените всичко е нормирано, определено и хората са направили туризма в една индустрия, която е полезна за тях и за такива, които искат да я ползват.
Водещ: Нали в България уж правим туризма индустрия или поне се опитваме да го направим?
Румен Миланов: Още сме далеч.
Водещ: Нещата не са ли свързани точно с това – с влиятелните фигури по морето, без да споменаваме сега дали това е Димитър Желязков или не, може да не е той, може да е някой друг в конкретните райони, споменахте също планински курорти преди малко. Това ли се случва в България – нещо, което не е в Тирол или някъде другаде – ненормираност, отчетна дейност?
Румен Миланов: Да. За съжаление елементът ненормираност на цените съществува у нас. И на практика ми излиза по-евтино да отида в Тирол, да пропътувам 2800 км в двете посоки, отколкото в същото време да чакам и да съм на Банско.
Водещ: Каква е икономическата логика тогава – вие да не сте България, да сте в чужбина?
Румен Миланов: И аз си я задавам, и на мен ми е мъчно. И затова го поставям този въпрос. И мисля че това е отражение на нашия начин на мислене и нашия начин на живот. И той вече затова ни прави една от най-бедните страни в Европейския съюз.
Водещ: Мисля че начина на мислене можем да го сравним най-малкото дори със съседните нам балкански държави и пак ще видим, че сме в дъното на класацията.
Румен Миланов: Да се върнем сега на Венецуела.
Водещ: За класически пример за пране на пари ли става въпрос?
Румен Миланов: Най-напред, когато говорим за пране на пари, безспорно малко ще направя една ретроспекция, 1998 г. се прие този закон и се вкара всъщност тази метафора, която мисля че не й е мястото да е в нормативен акт, тъй като в крайна сметка става въпрос за легализиране на средства, придобити от престъпна дейност. Това е самият смисъл. Но така или иначе вече сме го записали. Сега 2018 г. той е нов закон, но по същество като дефиниция той съществува. Но когато говорим за пране на пари, тук има два важни пункта. Първият – къде е предикатното престъпление? Т.е. нека да са придобити, за да вкарат. Вторият важен елемент е развит не само у нас, а и в бих казал „белия свят“ с поглед да се минимизира възможността да се финансира терористична дейност и респективно организираната престъпност, да не влиза в бялата икономика, за да превръща даден процес в мафиотски. Мисля че не е чак толкова сложно. Сега, в този конкретен случай, ако отворим въпроса и пак за закона, казва – когато е извършено престъпление, престъпна дейност. И веднага възниква въпроса – с решение на съда ли или с обвинителния акт на прокуратурата? Ето го тънкият и много важен момент. Би било редно с решение на съда. Но да се върна за Венецуела. Каква е поне информацията, която е в публичното пространство и която можем да коментираме и респективно да разсъждаваме по нея – че това са преведени средства, които са на нефтената петролна компания на Венецуела, която ги превежда в България в банката „Х“ или „Y“. Веднага възниква следващият въпрос. Тези средства придобити ли са по престъпен начин? Това е единият вариант, за да има пране на пари. Или пък тези средства са преведени в България с цел да бъдат ползвани в случай на някаква криза и тази компания да не може да ги използва по съответния ред. Т.е. има промяна в политическата конюнктура.
Водещ: Имало е разплащане, имало е движение по тази сметка. Това ли означава трупане на капитал?
Румен Миланов: Имало е движение. Точно така. И ето, когато ние говорим за пране на пари в България и където така малко се слага един черен облик на страната в крайна сметка…
Водещ: Не ни ли удря този скандал черен печат, поредният с изпиране на пари?
Румен Миланов: Удря го, защото и ние позволяваме да се удари. Защото правилното е да се каже – стоп, имаме данни, дайте да проучим, да разследваме нещата и тогава може да твърдим, че има пране на пари на венецуелската компания.
Водещ: Кога трябва да го кажем това и кой трябва да го каже? След като американският посланик е посочил с пръст болното място или ние самите, при условие че знаем какво се коментира по темата „Венецуела“ през последните седмици, трябва да кажем ДАНС или българските служби направиха проверка, оказа се че към нас има финансови потоци?
Румен Миланов: Да, това е правилният път.
Водещ: Ние самите?
Румен Миланов: Сами да направим.
Водещ: А защо не го направихме?
Румен Миланов: Явно сме пропуснали този момент. Защо сме го пропуснали? Това пак е въпрос на разследване. Тъй като тези финансови потоци, които вървят, те се декларират в тази банка съгласно закона за изпиране на парите, не го цитирам, извинявайте. Веднага това трябва да се сигнализира, дирекция „Финансово разузнаване“ в ДАНС и започва цялата процедура за изясняване на причинно-следствените връзки.
Водещ: Премълчан ли е този случай, за да ни се размине от службите или е пропуснат наистина?
Румен Миланов: За да е премълчан, трябва да е доста глупаво. Според мен, най-вероятно е пропуснат. Кои са причините не мога да кажа. Но за да се каже, че е премълчан, нали тези парични потоци, те също вървят и те се наблюдават. Не мислите ли, че така да се каже изход Венецуела, той не се наблюдава? Значи трябва да бъдем много наивни, за да разсъждаваме по този начин.
Водещ: Със сигурност се наблюдава, след като се появи американският посланик и ни казва, че се наблюдава.
Румен Миланов: И тъй като тук с появата на американския посланик, на САЩ, нека по-точно да го кажем, случаят вече освен криминогенен, придобива и политическо измерение. Щом е посланик, обикновено кореспонденцията върви между службите, подават се сигнали, реагира се.
Водещ: Това какъв знак дава? Първо, че посланикът го каза. И второ, какъв знак дава за другите ни партньори? Какво място е България?
Румен Миланов: Вече трудно мога да оценя политическата картина, нямам така поглед в нея. Но този знак не стои добре за нашия, как да кажа, социално-икономически облик в това пространство.
Водещ: По-скоро криминален случай, отколкото етническо напрежение виждаме в Кюстендил. Тепърва ще се изясняват обстоятелствата около смъртта на 35-годишния мъж, дали той е отишъл да разтървава двете спорещи компании и защо се е стигнало до инцидента. И с вас можем да коментираме това – полицията има ли ресурс да задържи виновника или майка му трябва да го доведе в районното?
Румен Миланов: Е, не се знае какво е било въздействието и към майката, и към семейството, за да стане това нещо. Ние виждаме само фасадната страна на този процес.
Водещ: Някой ги е убеждавал най-вероятно?
Румен Миланов: Може някой да ги е убедил, може някой да им е казал, че това е престъпление и по-хубаво доброволно да отидат да се представят. Казвам представят или предадат, тъй като все още ние не знаем и не сме събрали всички доказателства, за да кажем, че това е извършителят.
Водещ: Казахме предполагаем извършител.
Румен Миланов: Точно така. Така че това е съвсем битово деяние за съжаление. Но тук се появяват вече едни нотки за етнически напрежения, които не е добре. И аз мисля че този факт, така го прескачаме на бързо, но той е грижа не само на органите на полиция, прокуратура и т.н., а и на политическите сили, за да не се допускат подобни явления. Тъй като вече те крият други опасности.
Водещ: Видяхме ли ги тези опасности, възможност да пламне искрата и във Войводиново? Защото там конфликтът прерасна в етническо напрежение.
Румен Миланов: Там, във Войводиново прерасна, доскоро тук беше, сега ми избяга от мисълта, едно село, близко беше, имаше протести на гражданите и то дълго време бяха протестите, където им разтуриха къщите, извинявайте.
Водещ: Те в същото Войводиново събаряха.
Румен Миланов: Войводиново ли бяха? Малко съм изключил имената, извинявайте. Това всичко създава тези напрежения. И ето, трябва да бъдем много внимателни.
Водещ: В конкретния случай обаче става въпрос явно за криминално проявено лице?
Румен Миланов: Да. И той във Войводиново, там също в крайна сметка имаме едно буквално криминално деяние. Обаче то прерасна в един етнически проблем.
Водещ: Въпросът е кой иска да се възползва от него и дали някои от политическите сили, за които вие призовавате да не стигат до подобно напрежение.
Румен Миланов: Да не допускат подобни напрежения. А как? Има начини, ако не знаят, да им кажа.
Водещ: Има ли пробив в националната ни сигурност по случая „Гебрев“?
Румен Миланов: Не. Случаят „Гебрев“ доста така е интересен. И всички виждат, като гледаме медиите, което се представя, не че медиите са виновни, различни разбирания, че той се отъждествява със случая „Скрипал“.
Водещ: Вие можете ли да сложите знак на равенство?
Румен Миланов: Аз лично не. Даже много се учудвам по този случай „Скрипал“ да извършиш едно насилствено деяние, защото убийството имат едни, които имат различен характер. Те са две групи – едните, където имаме явни насилствени действия. А другите, които са прикрити под форма на нещастен случай, смъртоносно заболяване и т.н. Не съм специалист по убийства, но в крайна сметка това са двете основни групи. В случая с въздействието на този газ, в крайна сметка като такъв, това е едно насилствено действие. При аутопсия винаги ще се разбере, че е насилствено, не може да се сбърка. И не мога да разбера защо тръгват с един вариант, който е недостатъчно ефективен за крайния изход, за съжаление цинизмът е крайният изход смърт, а не използват съвсем други класически методи. Но да го оставим този случай на страна. Да се върнем у нас.
Водещ: Имаше предположения, че става въпрос дори за непрофесионално изпълнение и в двата случая.
Румен Миланов: В двата случая непрофесионално изпълнение – да, това е възможно, но ако тук ангажираме и както виждам в медиите се ангажира друго. Непрофесионално изпълнение – чак толкова да е паднала подготовката на ГРУ, се съмнявам.
Водещ: И все пак, обща сюжетна линия виждате ли между случая „Скрипал“ и „Гебрев“ с лицето, което се появява Федотов, с начина по който той влиза в България, излиза?
Румен Миланов: Не. По-интересното е другото – лицето Федотов, ако той е служител на ГРУ, дали е бил забелязан от нашите служби? Това е по-важният и по-големият момент от системата ни за национална сигурност. И какво той е правил? Защото съвпадането на покушението срещу господин Гебрев и респективно движението му в страната и някакъв аналог за прехвърлянето на билети, смяна, което е доста характерно за подобни служители, подобни личности, е доста имагинерен. Малко правим догадки и с достоверност смесваме. Но какво са правили това лице тук? Сам ли е, имало ли е други? Какви целите им са били? Това е по-големият проблем за мен за националната ни сигурност, отколкото безспорно това деяние срещу господин Гебрев. Този човек е в оръжейния бизнес и не е за пренебрегване като частичка от тази система.
Водещ: Значи казвате, че трябва да бъде проследен човекът Федотов и какво прави тук, кога е напуснал и какви са били действията му, така ли?
Румен Миланов: Да.
Водещ: Нямали ли сме такава информация? Тук отново ли стигаме до слабост на службите, както и в случая с Венецуела, включително?
Румен Миланов: Не мога да кажа слабост, защото ние не знаем реалната картина, която е по този случай в ДАНС. Ние само знаем за това съобщение, което е през един английски сайт, който е на разследващата журналистика. Но аз ще кажа едно мое лично мнение – че за този сайт и за това разследване стоят пак специални служби. Няма как да стане без това. Няма как. Един сайт ще проследи?
Водещ: Виждате ли външен натиск отново?
Румен Миланов: Да, така е. Това е форма на един външен натиск. Сега, дали той е в правилната посока или не, това е следващ въпрос. И аз съм много внимателен към подобни действия, натиск – нека така да го наречем, след случая „Агджа“. Много сме го забравили този случай. Когато беше покушението срещу папа Йоан Павел Втори. Бях тогава непосредствено свидетел на всичките тези истерии, които се водеха, съдебни дела, Антонов – човекът го разнасяха наляво, надясно по Италия и къде ли не по съдилищата. Мина време и казаха – България няма пръст в това деяние. Чакайте. Кое беше истината? Първото или второто? Папата дойде и каза – да, така е. Така че, когато смесваме политика с криминология, трябва да бъдем много внимателни. И не трябва да бъдем прибързани в нашата малка държавица – в крайна сметка ние сме в един контекст на една голяма геополитика.
Водещ: Въпросът е, ако чрез Венецуела ни дават сигнали посланиците, в случая посланикът на САЩ, а чужди сайтове за разследваща журналистика отново са чрез службите, ни дават знаци, това знак за какво е като цяло?
Румен Миланов: Това е знак, че ние трябва да си стегнем нашите редички и да си проверяваме всеки един такъв сигнал, за да се убедим той дали е елемент на фалшива новина, дали има и провокация, използвам точно неслучайно този изказ, или дали данните са достоверни.
Водещ: Добре. Благодаря за това участие на проф. Румен Миланов.