Една от най-впечатляващите речи на тазгодишния CPAC Европа, тотално заглушен от големите медии в Европа и у нас, беше на нидерландския политически коментатор Ева Влаар (Ева Влаардингербрук). Имат ли европейските народи силата и волята да спасят своя цивилизационен модел, култура и религия, след като са предадени от собствените си елити. Или процесите са необратими? Лъч надежда дава обединението на консервативните сили. Предстоящите избори за Европейски парламент са вероятно последен шанс. Но пораженията в ума и възгледите на младите европейци от наложената неолиберална доктрина са толкома големи, че песимизмът е далеч по-голям от оптимизма.

Платформата „Консерваторъ“ публикува пълният превод на речта на Ева Влаар, която е разтърсваща:

Здравей, Унгария, Здравей, Будапеща, Здравейте, колеги европейци и американски приятели. Много ви благодаря, че ме приехте. Позволете ми да пропусна за момент формалностите и да се потопя направо в една тема, която не е толкова жизнерадостна, но е много, много наложителна за обсъждане.

Позволете ми да ви разкажа за изминалите седем дни в Европа. Тази седмица в Стокхолм три възрастни жени на около 70 години бяха намушкани с нож посред бял ден на улицата. В Лондон четирима души бяха намушкани с нож само за 42 часа.

В Париж стотици африкански мигранти излязоха на улицата, за да се разбунтуват. В Бриголо, също във Франция, беше опожарена още една църква. И това, дами и господа, са само няколко инцидента само за няколко дни на нашия красив континент.

Но всички знаем, че тези инциденти вече не са инциденти. Ако има нещо, което е сигурно, то е, че ние знаем, а нашите правителства също знаят, че има връзка между масовата миграция и престъпността. В един от холандските градове Дордрехт онзи ден се случи нещо интересно.

Обявиха, че в този малък град в Нидерландия, моята родина, ще бъде изграден нов център за предоставяне на убежище. И какво направи общината? Казаха, че ще предложим на гражданите, които живеят в близост до този център, хиляда евро, за да вземат допълнителни мерки за безопасност. Нашата нова реалност в Европа се състои от чести изнасилвания, намушквания, убийства, разстрели, дори обезглавявания.

Но нека съм категорична за едно нещо. Преди това това не се е случвало. Това е нов проблем.

Самюъл П. Хънтингтън предсказа това преди повече от 25 години, когато написа, цитирам:

В новия свят на масова миграция най-разпространените, важни и опасни конфликти няма да бъдат между социалните класи. Те няма да бъдат между богатите и бедните. Те ще бъдат между народи, принадлежащи към различни културни общности. В рамките на цивилизациите ще възникнат племенни войни и етнически конфликти.

Е, той беше прав. И най-лошото е, че ние като общество изглежда сме станали безразлични към това.

Когато поредното бяло момче или бяло момиче умре от ръцете на имигрант, можем да поклатим глава, да въздъхнем, дори да се ядосаме за минута-две, но след това продължаваме живота си. Изказваме мисли и молитви на семейството, но нищо не се променя. Дами и господа, какво казва това за нас?

Това е отговорът на едно общество, което вече се е отказало. Общество, което вече е приело поражението си.

Но дали това е вярно? Нима сме се предали? Наистина ли приемаме новата реалност, която нашите глобалистки лидери са замислили за нас? Знам едно нещо със сигурност и то е, че ако нищо не се промени, ако не започнем сериозно да се борим за нашия континент, за нашата религия, за нашия народ, за нашите държави, то това време, в което живеем, ще остане в историята като времето, в което западните държави вече не е трябвало да бъдат нападани от враждебни армии, за да бъдат завладявани. Това време ще остане в историята като период, в който нашественикът е бил активно поканен от корумпиран елит, който не само е поканил врага, но и е накарал местното население да плати за това.

Всеки, който има очи, може да го види. Местното бяло християнско европейско население се подменя с все по-бързи темпове. Нека ви подкрепя това с някои статистически данни от моята родина.

Да вземем Амстердам, столицата. В момента в Амстердам живеят 56% мигранти. Хага – 58% мигранти.

Ротердам, почти 60 % мигранти. И, разбира се, повечето от тези имигранти идват от нехристиянски, незападни, африкански и близкоизточни страни. Заключението е, че в повечето от нашите градове нидерландското население вече е по-многобройно.

Но нека погледнем нататък. Лондон, 54% мигранти. Отново заключение, местното население е по-малобройно.

Брюксел, “шокиращо”, 70% мигранти. Заключението е, че местното население е значително по-малобройно. И другите европейци, разбира се, скоро ще последват примера, ако вече не са го направили.

Затова ще направя забраненото заключение.

“Голямата подмяна” вече не е теория. Тя е реалност.

Интересното при замяната е, че естаблишмънтът или отрича нейното съществуване, или, когато я признае, казва, че е добре, че местното европейско население скоро вече няма да е мнозинство на собствения си континент. Холандският национален позор и наречен “климатичен папа” Франс Тимерманс още през 2015 г. заяви, че разнообразието е съдбата на човечеството. И че Европа ще бъде разнообразна.

И, разбира се, мисля, че вече всички знаем какво се има предвид под думата “разнообразие”. Тя означава по-малко бели хора, по-малко от вас. Представете си това в някоя азиатска или африканска страна.

Представете си как техните лидери се радват на факта, че скоро народът им вече няма да е мнозинство в собствената си страна. Абсолютно немислимо. Невъобразимо.

И така, какво не е наред с нашите лидери? В основата на думите им винаги стои едно и също. Нашият естаблишмънт твърди, че белите хора са зли и че нашата история по някакъв начин е коренно различна от тази на другите. Съзнателно или не, те са попили лъжите и антибелите догми на неомарксистката критична расова теория.

Ето защо тоталитаристите в Брюксел се опитват да принудят вас, унгарския народ, суверенна нация, да приемете имигранти, въпреки че населението е казало “не”, както и правителството. Но не се заблуждавайте, мнозинството от холандския народ също не е поискало това. Точно както Брюксел принуждава Унгария да приеме тези думи на имигранти, сега те правят същото дори в най-малките градове в Нидерландия.

Нито една част не може да остане холандска в традиционния смисъл на думата. Нито една част от Европа не може да остане европейска. И не е трудно да се разбере защо.

Ако старата Европа все още съществува на определени места, хората ще могат да сравняват новата Европа със старата и ще предпочетат старата. Ето защо еврократите толкова много мразят Унгария. И посланието им е ясно.

Нашият начин на живот, нашата християнска религия, нашите нации – те трябва да изчезнат без изключение. Тяхната визия за бъдещето е неолиберална, неузнаваема Европа, в която всеки град става нещо като Брюксел. Грозен, мръсен, опасен, с нулево социално сближаване, където сградите постоянно се строят и никога, ама никога не се довършват, а дори и когато се довършат, крайният резултат е някак по-грозен от това, с което са започнали.

И какво ни остава? Постоянно състояние на изолация, объркване и дезориентация. Дами и господа, добре дошли в Новия световен ред. И така, каква е противоотровата? Силна, християнска Европа на суверенни национални държави.

Ето защо трябва категорично да отхвърлим лъжата, че национализмът предизвиква война. Не национализмът или националният суверенитет са причината за войната. Това е експанзионизмът.

А къде в Европа можем да намерим това в днешно време? Само на едно място – в Брюксел. Не е ли смешно как същите хора, които ерозират националния ни суверенитет и обичат да го правят, сега ни казват, че трябва да харчим за националния суверенитет на Украйна?. По време на едно скорошно интервю интервюиращият ме попита: Смятате ли, че някога отивате твърде далеч? Смятате ли, че някога сте твърде радикална? Замислих се за секунда и казах, че не.

Не, не мисля, че отивам твърде далеч. В интерес на истината, дами и господа, мисля, че ние в Европа не отиваме достатъчно далеч. Мисля, че ако наистина се замислим за организираната, структурна атака срещу нашата цивилизация, не правим достатъчно.

Правим ли достатъчно, за да спрем атаките срещу семействата ни, срещу континента ни, срещу държавите ни, срещу религията ни?

Когато чуем за поредното убийство, за поредното намушкване с нож на младо, невинно дете, правим ли достатъчно? Когато знаем, че за по-малко от век националният ни суверенитет е предаден на Брюксел, правим ли достатъчно? Когато чуем, че християнски деца в Германия вече приемат исляма, за да се впишат в обществото, правим ли достатъчно? Не мисля, че е така. Тоталитарният институт на Европейския съюз трябва да се разруши.

Когато основите на институцията ви са изгнили, а случаят в Брюксел е такъв, можете да построите къщата отгоре, колкото искате, но тя пак ще се срути. Така че единственият отговор е, че Вавилонската кула трябва да бъде разрушена. Дами и господа, ние сме дъщери и синове на най-великите нации на земята.

И трябва да се запитаме: какво се е случило с нас? Откъде идваме? И още по-важно, къде отиваме? Нашите елити са ни обявили война и сега е време да облечем пълните Божии доспехи, да се бием и да победим. Благодаря ви много.