„Докато не бъде разбит монополът на ДПС, българските турци ще са заложници на сараите.“ „По никакъв начин не мога да приема личност като Пеевски да бъде лидер на партията. Това е подигравка.“ Гласове от турската общност:

На 24 февруари ще се проведе Националната конференция на ДПС, на която ще бъдат избрани двама председатели. Делян Пеевски ще бъде единият от тях. Новина няма да има. Освен ако не се намери смелчага, който да се качи на трибуната, за да го попита: Türkçe biliyor musunuz, Bay Peevski? (Говорите ли турски, г-н Пеевски?).

И не става дума за някакъв багаж от думи, с които можеш да отидеш в бакалията и да си купиш лук и картофи. Или – хайде да качим нивото – да си в състояние да четеш Орхан Памук в оригинал. Този въпрос засяга онази люлка на общото минало, която все още удържа и травматичните спомени, и родовите хроники. И не трябва да си етнически турчин, за да си част от този пулсиращ пласт на споделена битност. Трябва да познаваш драмата на бащите и дядовците, които са били разселвани и унижавани – и да не се прегръщаш с онези, които са им го причинили. Трябва да усещаш онези, които трудно преглъщат, когато разказват.

„Живеех в Турция, а сънувах България“

„Когато започна преименуването, бях студент в Шуменския университет. Имах изпит по руски език при доц. Стефанова. Явих се на изпита, отговорих на въпросите. Стефанова ме попита дали съм доволен, ако ми пише петица. След това ми каза: „Дайте си книжката, колега!“. Подадох я. Тогава тя извади под масата един лист и го обърна към мен. На него пишеше: „От Деканата ми казаха да Ви задържа книжката“.“

***

„Бях в математическата гимназия, когато ми смениха името. Имаше си списък. Ако си Мустафа, ставаш Митко. Само първата буква трябваше да отговаря.“

***

„Имах куче, полу-граничарско куче, за което се грижех от малък. Лаеше през цялото време, когато обкръжиха Соколяне и влязоха с автомати да претърсват къщата и да ни взимат паспортите. Не можехме да го вземем с нас, когато се преселихме. Шест години по-късно ми се обадиха, че е умряло.“

***

„Бях на 23 години, когато се изселих. Години наред след това сънувах, че съм в България. Живеех в Турция, а сънувах България.“

„Това е подигравка“

Една от най-съмнителните публични появи на Делян Пеевски пред турската общност в България беше на 26 декември м.г. в Могиляне – на възпоменателния митинг за трагичните събития по време на т.нар. Възродителен процес. Протежето на Доган се затрудни при произнасянето на името Тюркян (навремето 18-месечната Тюркян е застреляна по време на протест срещу т.нар. Възродителен процес), патетично обеща, че ще има възмездие и провъзгласи себе си за незаобиколимия защитник на турците в страната.

Дори да са чули, задните редове на събитието едва ли са разбрали какво говори онова момче на трибуната. С тези хора по села и махали Пеевски няма общ език. И ще повторя – не става дума за езика само като система от звукове за кодиране и декодиране на информация.

За тях определението „санкциониран по закона Магнитски“ е нищо незначещо словосъчетание, точно толкова неясно, колкото мъглявината Андромеда. Хоризонтът на някои от тях стига само до онези, от които зависи дали ще имат дърва за зимата – същите онези, които не се интересуват нито от „черния списък“ на OFAC, нито от санкциите срещу лицата, включени в него.

Не е така обаче за просветените български турци. Както за тези, които живеят в България, така и за тези, които бяха принудени да я напуснат, но са с двойно гражданство и продължават да гласуват на избори.

„По никакъв начин не мога да приема личност като Делян Пеевски да бъде председател на партията. И проблемът не е в това, че е етнически българин. Издигането на такъв човек и всичко онова, което олицетворява, е подигравка не само за цялата общност, а за цяла България. Такъв човек и депутат не би трябвало да бъде, а камо ли председател на партия“, ми каза заместник-председателят на Конфедерацията на балканските турци Зюрфетин Хаджиоглу.

Деликатно и дипломатично темата продължава проф. д-р Емин Балкан – ръководител на „Балгьоч“, една от най-влиятелните изселнически организации в Турция.

„Повечето наши сънародници са привърженици на ДПС, която е най-близко до техните проблеми. Те възприемат представителите на партията като част от себе си. И предложението да бъдат представлявани от българин ги прави доста неспокойни. Има места, където трябва да се общува на турски и е редно на отговорните длъжности да има турскоговорящи политици. Надявам се, че изборният комитет на ДПС ще има предвид тази свръхчувствителност на избирателите, както и че това е жизненоважно за хората“, казва проф. Балкан.

Но „да се върнем“ в България. Изборен комитет на ДПС няма. Има един-единствен човек – Ахмед Доган, наречен от Касим Дал „най-успешният проект на Държавна сигурност“, който разпореди и лансира „феномена в българската политика“ Делян Пеевски.

„Нито права, нито свободи“

„Нашите хора няма как да припознаят Делян Пеевски или да му гласуват доверие. Той не е приет от мюсюлманите. И изходът от конференцията е ясен. Там закарват такива, които нямат мнение. Хората не протестират, защото веднага ще им спрат всички неща, които получават на местно ниво. Те нямат нито права, нито свободи“, твърди преподавателят по немски език от Рибново Мустафа Улан, който от години е част от политическия живот в община Гърмен, бил е три мандата общински съветник и за кратко заместник-кмет с ресор образование.

Движението за права и свободи е учредено през януари 1990. Мътилката на онези години и политическите турбуленции в началото на прехода успяват да скрият кръвосмешението на новоучредената партия с мастодонта Държавна сигурност. Не за дълго, разбира се. Част от учредителите напускат, когато научават истината. Това родилно петно обаче и до днес е щемпелът върху всеки ход, всеки избор, всяко решение на партията, ръководена от „агент Сава“.

Досието на Доган става публично известно след публикуваната през 2009 година едноименна книга на Тома Биков. Известни са и периодичните чистки в партията, и раздялата с всички, които си позволяват да опонират на лидера. Списъкът е дълъг: Осман Октай, Лютви Местан, Корман Исмаилов, Касим Дал… Макар че разполагат с достатъчно информация за „обръчите на Доган“, много от напусналите продължават и до днес да мълчат.

Не са един и два опитите за създаване на политически проекти от отцепниците. Усилията им обаче не успяват да прекосят минираното със зависимости електорално поле. Един от тях е Гюнер Тахир, ръководител на Национално движение за права и свободи (НДПС), основано в края на 1998 година.

„Заложници на сараите“

„Докато не бъде разбит монополът на ДПС, българските турци ще бъдат заложници на „сараите“ и на избрания за екзекутор на партията Делян Пеевски. Проблемът е, че в другите български партии не се дава път на турците. Неведнъж съм говорил с Иван Костов на тази тема. Говорил съм и със Сергей Станишев, и с Бойко Борисов. И съм им казвал: Това означава, че ни възприемате като трета категория хора.“

В ДПС Гюнер Тахир е заемал всички възможни постове – до заместник-председател и говорител на Движението. В неговия род политиката се предава по наследство. Прадядо му Тахир е кмет на Самуил от 1918 до 1938 година. А той самият е избран на същата длъжност повече от пет десетилетия по-късно.

И той, и Зюрфетин Хаджиоглу разказват за срещи с лидерите на ПП, на ДБ, на ГЕРБ. Срещи с едно-единствено послание: „Докато не се разпадне ДПС, истинската демокрация няма как да дойде в България“. И още: „На ДПС ѝ помагат тези, които не искат истинска демокрация“. Всички обещания за партньорство приключват обаче до изборите.

Да обобщим: „Българският етнически модел“ капсулира мюсюлманското малцинство в паралелна общност без шансове за реална интеграция и просперитет. В тази деградация участват сякаш всички политически елити на България от 1990 година досега. А изходът от изборите на Националната конференция на ДПС на 24 февруари ще e резултат именно от съучастието на българския политически елит в имитацията на европейски мултикултурализъм. Това със сигурност е една от катастрофите на съвременна България.

Еми Барух, Дойче веле