Грантовата общност в България, т.е. анализаторите, журналистите и културтрегерите, дотирани от „Америка за България“ и други подобни фондации, си има нов любимец – Кристо.

Само при споменаването на това име изпадат в телешки възторг започват да хълцат от възторг като „независим“ протестър на среща с Бойко Борисов. Явно това е новият тест, който всеки желаещ да мине за умен и красив, трябва да покрие.

Ако припадаш при вида на творбите Кристови, значи си готин и ще те вземат в клуба. Ако пък от устата ти не се сипят хвалебствия по адрес на опаковчика, значи си задръстен, тъпанар, комунист и, разбира се кагебист.

Личното ми мнение е, че Кристо е прекрасната персонификация на тоталното безсмислие, в което пребивава голяма част от съвременното изкуство. Днешната арт сцена с много малки изключения е се изчерпва със снобария и комплексарщина. „Много ми хареса, нищо не разбрах“ – това е мотото, под което живеят прехласващите се пред кристоподобните „творци“. Убеден съм, че грантовите персонажи няма да харесат и тази ми позиция:)))