Водещ на радио „Фокус: Гръцката банка „Юробанк“ изкупува 80-те клона на друга гръцка банка – „Алфа Банк“ в България. Как това ще повлияе на банковия сектор у нас, г-н Хърсев?

Емил Хърсев: Първо се оказа, че тази новина претърпя развитие. Оказа се, че „Ергасиас“ т.е. гръцката „Юробанк“, а холдингът EFG, който всъщност е не гръцки, а американска крайна собственост, е този, който чрез българската „Пощенска банка“, т.е. „EFG България“ ще изкупи, ще поеме клона на „Алфа Банк“ в България, включително неговите отделни офиси. Нищо ново, т.е. нямаме нова банка в българския пазар. Българската пощенска банка е доста известна институция и струва ми се, че единствено само положително трябва да се разглежда тази новина, тъй като тя увеличава автономността на българската банкова система, намалява зависимостта от потенциално застрашената гръцка банкова система. Макар че аз не мисля, че и в Гърция има някаква опасност, за която и да е било банка. Напротив, струва ми се, че гръцките банки просто плуват в пари. Те получиха над 90 милиарда за последните няколко месеца, само по извънредната финансова помощ. И според мен със сигурност е най-стабилната в момента в света банкова система с толкова сериозни финансови инжекции и след като всички техни потенциално подплашени клиенти са си получили парите за сметка на Европейската централна банка.

Водещ: В такъв случай, господин Хърсев, защо Европейската централна банка настояваше от последните пет години насам Гърция да продаде дъщерните си банки на балканите? Любопитно е и вашето мнение като преподавател по банково дело.

Емил Хърсев: Не съм никак убеден, че точно Европейската централна банка е авторът на това искане и ако е така, то вероятно в качеството й на член на прословутата тройка на кредиторите. За кредиторите на една страна, която не е в състояние да си обслужва дълговете, ограничаването на финансовата експанзия на страната и на националните финансови институции, е една стабилизационна мярка тъй като има едно такова понятие известно като „финансова зараза“. Счита се, че поради присъствието на фирми и банки от засегнати икономики в други страни, проблемът може да се разпространи. Подобни явления, разпространение на финансови кризи, сме наблюдавали в Латинска Америка оттам и тръгна въобще легендата за финансовите зарази. Между другото силно преувеличен е този феномен. Има подобно разпространение на финансовите кризи, но далече не е със значението, което му се преписва. Примерно, финансова зараза от Гърция в България със сигурност не се е разпространила, въпреки това Европейската централна банка е предоставила предпазни линии за рефинансиране на български банки с гръцки собственици. Не знам някой да го е ползвал като инструмент засега.
Водещ: Господин Хърсев, в такъв случай – реален ли е проблемът, толкова остро поставен в Гърция или е силно драматизиран? Мнозина вече са склонни да мислят, че там са…
Емил Хърсев: По отношение на банките ли?
Водещ: Мнозина вече са склонни да смятат, че това е някаква игра за взимане на още и още пари от европейските институции?
Емил Хърсев: Свойствено е на журналистите, а и на финансовите анализатори силно да преувеличават всеки проблем и включително да го изкривяват при това преувеличаване. Значи, гръцките банки, всички гръцки банки имат общо задължение към депозиторите си – грубо 300 милиарда. От тези 300 милиарда – 90 милиарда Европейската централна банка ги е заменила със собствени пари, т.е. са върнати на вложителите. Поне едно 20% имат ликвидност. 20 милиарда през 2001 година се даваха за рекапитализация на гръцките банки. 9 милиарда се планират в новото споразумение – така нареченият трети спасителен пакет, който беше договорен преди една седмица. Пак ви казвам – сигурно няма по света банкова система, в която толкова много пари през последните една-две години да са дадени.
Водещ:: Това се очертава като най-стабилната банкова система.
Емил Хърсев: Именно. Да. Плуват в пари, честно ви казвам.
Водещ: А откъде идва тази драма? Изправиха на нокти всички правителства на Европейския съюз, включително и българското.
Емил Хърсев: От дълго време Гърция е новината номер едно, практически не е преставала от 2010 година, когато беше сключен първият спасителен пакет.
Водещ: А защо това?
Емил Хърсев: Така функционира светът на медиите. Виждате, че се преувеличава всяка опасност, докато достигне до невъзможност, включително имаше и сведения, че шанхайската борса била паднала в деня, в който се оказа, че гърците няма да сключат споразумение с кредиторите си. Помните онзи инфарктен момент, когато изтече срокът на втория предпазен пакет, без да бъде сключено споразумение. На другия ден паднала Шанхайската борса, която има капитализация по-голяма от целия вътрешен продукт на Гърция при това в пъти. Какво ще е влиянието на гръцката икономика върху икономиката на Китай, ако ще да фалира цялата гръцка икономика, това просто никой логично не би могъл да твърди. Но ето, че и такива неща се случват. Просто хората трудно си дават сметка за теглото на влиянието на отделните процеси. Какво е теглото на Гърция в цялата икономика, какво е теглото на износа за Гърция, примерно, на българските фирми за целия ни Брутен вътрешен продукт. Тези тегла не са толкова значими, за да очакваме огромно въздействие, и ето че то не се случва, но има такива търговци на страж. Цял финансов пазар, така наречените суапъри на риск – от това печелят, от насаждането на страх и на паника. От това се качват процентите им.
Водещ: Значи да не плачем за Гърция и за гърците. Те са заринати с пари и всичко им е наред.
Емил Хърсев: Говорим за гръцките банки, нали.
Водещ: Да.
Емил Хърсев: Все пак трябва да разграничаваме фиска, т.е. държавните финанси от банкова сектор. В България имаме този опит, България през ’90-та година обяви мораториум, ние бяхме във фалит на държавата. Забележете, че банките в България, с изключение на държавната банка, която беше носител на държавния дълг, нито една банка в България не пострада, макар на нас никой да не ни даваше милиарди за рекапитализация, макар на нас да не ни даде никой нищо за българските банки. Нито една банка не пострада при несъстоятелността на българските държавни финанси. Напротив, пострадаха по-късно в резултат от един списък на Международния валутен фонд, който целеше предварително, превантивно затваряне на български банки. Предварително изискване за въвеждането на валутен борд. Банките в България през ’95-та година не фалираха, те бяха затворени. Сега се говори, че видиш ли били фалирали банки през ’96-та, ’97-ма година. Не е вярно това за България.

Водещ: Той го отнесе сега кандидатът за подуправител, господин Костов.

Емил Хърсев: Пак ви казвам – ’96-та, ’97-ма година нито една банка в България не е фалирала. Една година по-рано, преди да се случи тази криза от ’96-та декември до март ’97-ма бяха по списък на МВФ затворени банки в България, по списък, а не защото са били в несъстоятелност, неплатежоспособност или каквото и да е било друго. Това е истината.

Водещ: Може да ви се вярва. Вие тогава бяхте подуправител на централната банка, така че сте наясно с тези неща.

Емил Хърсев: Не е въпросът да ми се вярва или не. Нали, както казват хората, въпрос на факт. Фактите се установяват, няма какво да се вярва. Това е факт.