Българската общественост изригна за пореден път в социалните мрежи, след като от групата „София на живо“ във Фейсбук сигнализираха за разместен паваж близо до трамвайните релси на „Граф Игнатиев“ в посока ул.“Иван Шишман“. Случва се, ще каже някой от Столична община. Хубаво е. Пък и е готово. Почти. Кметът Йорданка Фандъкова ще ни обещае с кротък глас от телевизионния екран, че ще наложи поредни санкции на фирмата изпълнител за некачествено изпълнение на строителните дейности. А ние – хейтърите, троловете и тулупите ще продължаваме да мрънкаме, че София прилича на обществена тоалетна. Без извинение.
Специално по отсечката на Графа се направи ремонт на големия ремонт в началото на месец март. Два месеца по-късно трасето отново е за ремонт. И забележете, през тези два месеца не е имало почти никакво движение по емблематичната централна улица, заради въведеното извънредно положение. И въпреки това – ние отново сме изправени пред ремонт на ремонта на ремонта.
А фолклорът в социалните мрежи се вихри с бясна сила. И вече стигнахме дотам да се молим да крадат каквото крадат, да усвояват де що пари има – от бюджета, от европейски проекти, от дарения … само и само да спрат да пипат София. Защото много скоро девизът ѝ би трябвало да се „ремонтира“ в „Расте, но и грознее“.
За да сме справедливи, ще кажем, че ул. „Граф Игнатиев“ от години изглежда плачевно и каквото и да се беше направило по улицата, пак щеше да бъде в пъти по-добро от преди. Защото се бяхме докарали дотам, че всяка седмица поне по един гражданин на столицата да стане пациент и на някоя столична травматология, жертва на някоя от десетките клопки по тротоара ѝ. И все пак .. Докога ще се задоволяваме с посредствеността???
Няма ли в тази община поне един специалист, който да мине през „облагородените“ обекти и да си помисли дали цената от 24.5 млн. лева (само за зоната около „Граф Игнатиев“) отговаря на „красотата“ ѝ в най-ново време. И докато мога да простя поредните надигнати плочки (не че искам да простя!!!), някак вече не ми се и минава през градинките на църквата „Св. Седмочисленици“ и „Кристал“, в които преминаха най-хубавите ми години. Даже споменът ми за уханието на липа навсякъде из центъра на София, не може да изтрие възнегодуването ми срещу този „резултат от едни усилия, които не са произволни и случайни“, както обяснява на непросветените като мен граждани архитект Иво Пантелеев, автор на проекта в централната част на София.
Разбира се, че не са случайни тези усилия. Те целят облагодетелстването на група хора и организации, а на нас този път ни остава утехата, че София била един малък Мюнхен. Защото, видите ли, градинката е решена с тези „чудни“ едноразмерни бетонни плочи, инспирирани именно от един малък площад в столицата на баварската провинция. А това, че ние, българските граждани, само на хартия сме европейци, и не сме се докоснали до този апотеоз, който наподобява хармоничната мюнхенска градска среда, е само в наш ущърб. Дано поне да сме оценили жеста, че ни върнаха емблематичните статуи на сърнички в градинката „Кристал“.
И още …
