Вчера, само в рамките на 2 минути, Пригожин безпроблемно се трансформира от от „касапин“ в „герой“ в празните глави на либералните шушляци, които традиционно нищо не разбраха.

Иначе, от няколкочасовия цирк могат да се извлекат няколко извода.

Първо – властта в Русия не е и никога не е била монолитна. Организация като Вагнер не би могла да бъде създадена и изобщо да съществува без подкрепата на определени кръгове в Русия. Може да се правят всякакви предположения и спекулации кои са хората, стоящи зад Пригожин, но идеята, че той самият е някакъв самостоятелен играч, способен да бутне властта с 25 000 души, е меко казано опростенческа.

Мисля, че интересите на властовите кръгове, стоящи зад Пригожин, се сблъскаха с тези на кръга около Путин – поне такъв извод може да бъде направен от начина, по който самият Путин квалифицира изпълнението на Вагнер. Силите, подкрепящи Пригожин, изглежда са достатъчно солидни, и Путин се опита да избегне пряка конфронтация с тях.

Каквато и да е задкулисната ситуация в Русия, се очертаха два момента, които заслужават внимание

Единият – че принципно риториката на Пригожин, макар и крайно популистка и опростенческа, има някакви реални основания. За либералните мушмули бих пояснила, че Пригожин от много месеци насам подлага на брутална критика не само Герасимов и Шойгу, но и цялата олигархична система – „онези от Рубльовка“, както той самият ги нарича. В този смисъл, думите на Пригожин наистина отразяват хроничните проблеми в руското общество и са реална диагноза на ситуацията в Русия.

Другият момент е, че дори и прав, Пригожин се изправи срещу властта по време на война, а такава постъпка по никакъв начин не може да бъде възприета като опит за спасяване на същата тази държава, както твърди той.

Тепърва ще наблюдаваме последствията от цялата тази история, но на този етап може да се каже, че действията на Пригожин нанесоха тежък удар по престижа на руската власт и Путин. И този удар се случва точно в момент, в който е започнала украинската контраофанзива.

Въобще, живеем в променящ се свят, чиито стари контури се размиват пред очите ни.

Гражданската война в Русия се отложи, засега. Жалко за попарените надежди на нашите умнокрасиви палячовци, които се гнусят да са български патриоти, но са самоотвержени украински такива (от дивана, разбира се, не от украинските окопи).

Ирини Зикидис, Фейсбук