Григор Димитров даде обширно интервю за рубриката на Евроспорт „Гласът на играчите”, в което говори за нещата, които е научил по време на пандемията от коронавирус, за кариерата си, бъдещите си планове, както за гордостта, която изпитва, че е българин, пише Gong.bg.

„Когато ми казаха, че имам коронавирус направо останах без дъх. Бях срещнал толкова много хора по това време, включително и семейства с деца. Първото нещо, което направих, бе да ги уведомя, че съм с положителна проба. Това включваше и моето семейство. За щастие, никой не пострада”, споделя тенисистът.

„След това бе важно да изпратя правилното послание до възможно най-много хора. Не съм се срамувал, можех да си замълча, но исках всички да знаят, че без значение кой си, с какво се занимаваш и в колко добра форма си, можеш да се заразиш”, коментира Григор.

„Положителната проба дойде в много неподходящ момент. Бях успял да се опазя толкова дълго време, а също така бях положил и доста труд. Това бе моментът, в който да мога да тренирам допълнително, тъй като предната година имах проблеми с рамото. Сега имах шанс да наваксам. Когато те удари болестта, няма какво да направиш, освен да приемеш ситуацията и да я използваш, за да си направиш самооценка”, добавя българинът.

„За мен това бе време, в което да науча нещо ново. Бях щастлив, че около мен има толкова много страхотни хора – семейството ми, екипът ми, хората, които ме обичат. След това започнах да играя, но не бях на необходимото ниво – физически и психически. Лека полека обаче намерих ритъма си и се върнах към нормалното”, смята Димитров.

Григор споделя, че сега гледа да се наслаждава на малките моменти, които често неглижираме.

„Няма значение дали е красив залез, или просто да изпия едно кафе с приятели. Приемаме за даденост много от нещата в живота ни, но това е нормално. Все пак животът се движи на много високи обороти, а хората си поставят цели, които им отнемат много повече от вниманието. Мисля си, че сега перспективата се промени”, категорична е ракета номер едно.

„Скоро ще стана на 30 години. На тази възраст не си нито млад, нито стар. Просто влизаш в друг етап от живота си, в който гледаш на себе си различно, разбираш себе си различно. Така можеш да се освободиш от ненужните неща около теб”, смята Димитров.

„Физически се чувствам добре, психически не се чувствам на 30 години, което е добре. Все пак израствам в главата си. Иска ми се да продължа да играя, докато тялото ми позволява да го правя на най-високо ниво. Тенисът обаче е нещо временно, няма да бъде вечно. Ние сме спортисти, а всеки има срок на годност. Сега изживяваме мечтите си, но след това започва истинския живот”, обяснява българинът.

Димитров коментира и собствената си фондация, създадена през миналата година.

„Това е нещо, което винаги съм обмислял, но исках да изчакам, за да намеря точното време. Когато бях дете и живеех в България, майка ми ме взимаше от училище и минавахме покрай деца, които по принцип нямаха шанс да получат помощ от някого. Спомням си как я питах дали някой ще им помогне и тя ми отговори: „Няма да те лъжа, синко, те са в много трудно положение, но ако искаш да направиш нещо един ден, защо не продължиш да играеш тенис?”, разказва той.

„Чувствам се като един от малкото късметлии, които имат семейство като моето. Всеки член от него е допринесъл по различен начин в живота ми. Научих много от всеки от тях и просто искам да дам нещо от себе си в замяна, така че виждам фондацията като начин да компенсирам отсъствието от семейството и страната си”, добавя Димитров.

Григор споделя, че да играе за България има огромно значение за него.

„Цялото ми семейство все още живее там и се опитвам да се връщам, когато мога. Получавах куп предложения през кариерата си да играя за различни страни и се гордея с факта, че никога не съм помислял да взема подобни решения. Горд съм, че съм българин, и това винаги е било част от мен”, разкрива той.

„Преследването на мечтата ми да стана тенисист означаваше, че трябваше да се отдалеча много рано в живота си, но все още съм същият човек, какъвто бях тогава. Паспортът ми и знамето до името ми са български и продължавам да се чувствам като част от държавата си. Много съм щастлив, че можем да имаме история и в мъжкия тенис, особено след постигнатото от сестрите Малееви при жените. Това е огромно постижение за мен, но също така се надявам, че фондацията ще гарантира, че наследството, което оставям за страната си, не е само за това, което съм постигнал на корта”, обяснява Димитров.